Решение № 12201 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14500/2012 г.

Решение № 12201 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14500/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Ахмед Кадир от с. Дянково, Община Разград, против Решение № 5321/09.10.2012 г., постановено по а. д. № 5908/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кадир против Заповед № ЧР-138/10.06.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с Устройствен правилник на ИАРА, приет с ПМС № 95/18.05.2010 г. и Длъжностно разписание (ДР), утвърдено със Заповед № РД-734/07.06.2010 г., е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен, Кадир обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според него, посочените дефекти на решението водят до неговата нищожност. Моли отмяната му. По въпроса за процесуалната съдба на първоначалната му жалба и на обжалваната Заповед № ЧР-138/10.06.2010 г. на изпълнителния директор на ИАРА, не взема становище. Претендира за разноските по делото. Ответната страна - изпълнителният директор на ИАРА, чрез писмения отговор на процесуалния му представител и пледоарията по съществото на спора, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на Кадир, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Безспорно е, че касаторът е заемал длъжността "главен инспектор" в Сектор "Рибовъдство и контрол", гр. Разград (СРКРз), Регионален център "Рибовъдство и контрол - Североизточна България" (РЦРКСИБ), до уволнението му с обжалваната от него заповед. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, "Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето". Първоинстанционният съд е обсъдил този довод на Кадир в решението си и обосновано е стигнал до извод, че обжалваната заповед не е нищожна. В нормативната база на страната ни липсва точно изброяване на основанията, водещи задължително до нищожност на административните актове в сравнение с тези по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите напр. По посочената причина, в съдебната практика и теория се е наложило становището, изложено и развито в обжалваното решение (стр. 2, последен абзац) на АССГ. Освен него, такова основание е налице и при изключително грубо нарушаване на материалния закон, т. е. когато е налице акт, " ...издаден при пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато той е изцяло лишен от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган" (проф. Кино Лазаров, "Недействителност на административните актове", стр. 35). В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост на акта. В конкретния случай актът е издаден от съответното компетентно длъжностно лице - изпълнителният директор на ИАРА. Изследвани от АССГ са и предпоставките, визирани в материалната норма - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл като обосновано е прието, че са налице законовите основания за издаването на акт с подобно съдържание предвид установеното намаляване на щатните бройки в ИАРА, съгласно ДР в сила от 07.06.2010 г. Т. е. изискуемите предпоставки за прогласяване нищожността на акта не съществуват. Всички тези обстоятелства, водещи до основание за отхвърляне жалбата на Кадир, са изследвани от АССГ, чието решение се явява правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът, че обжалваната от Кадир заповед е нищожна, поради несъответствието й с материалния закон. Въпреки липсата на процесуална необходимост от такова, АССГ е извършил подробно и задълбочено изследване на бройките длъжности в ИАРА като цяло и в частност - в СРКРз, РЦРКСИБ и е установил наличното тяхно намаляване, вкл. на бройките за длъжността "главен инспектор" в СРКРз, заемана до издаване на заповедта от касатора. Т. е. действително е било налице "съкращаване на длъжности" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Доводът за нищожност поради несъответствие на обжалвания акт с "целта на закона" е неоснователен. На първо място такова основание за обявяване "нищожността" на един административен акт не съществува въобще. Твърдението при това не е конкретизирано и обосновано. Намаляването на щатните бройки в ДР в сила от 07.06.2010 г., в сравнение с ДР в сила от 03.06.2010 г. извършено на основание ПМС № 95/18.05.2010 г., в сила от 05.06.2010 г. сочи, че извършеното прекратяване на служебното правоотношение на касатора (вероятно и на други служители) на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е именно въз основа на целта на закона (в широк смисъл на думата), а не в противоречие с нея. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС