Решение № 42 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2018 г.

Решение № 42 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еврокапитал-България" ЕАД, с адрес: гр. Бургас, бул. "Александровска", № 21, ет. Е, представлявано от Д. Димитров-изпълнителен директор, срещу решение № 32/09.05.2018 г. постановено по адм. д. № 21 по описа на Административен съд - Разград за 2018 г., в частта, с която съдът не е уважил претенцията на дружеството относно твърденията за погасяване на задълженията за лихва по давност. С атакуваното решение е изменен акт за установяване на задължения/АУЗД/ по чл. 10, ал. 3 от ДОПК № 7771-1 от 20.10.2017 г. издаден от орган по приходите в община Разград и потвърден с решение № 01 от 04.01.2018 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" в Дирекция "Финансови дейности и МДТ" при Община Разград, по отношение на установените задължения за лихви върху данък недвижими имоти и ТБО за периода от 2012 г. -2016 г., като в останалата част оспорването не отхвърлено. Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК, в оспорената част. Излага мотиви за прилагане на разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Основание за това твърдение е фактът, че задължението за лихва не е изрично уредено в ДОПК, поради което следва да се приложи общата разпоредба и да се приеме, че задълженията за лихва са се погасили с изтичане на три години. Възразява се срещу изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като се твърди, че лихвите върху задълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО не са публични задължения и по отношение на тях не може да се приложи института на давността установен в ДОПК. Решението се оспорва и в частта за разноските, като се твърди, че присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерно висок, тъй като не се касае за спор с материален интерес. Според касатора, за да бъдат присъдени разноски в полза на общината не следва да се изхожда от материалния интерес, тъй като по този начин се определят разноски само по отношение на юридическите лица и едноличните търговци. Твърди се, че работата на юрисконсулта и при интерес от 100 лв. и при такъв от 100 000 лв. е еднаква, поради което не следва в конкретния случай да се присъждат разноски в такъв размер. Въз основа на горното, се иска решението да бъде отменено в оспорената част, като в полза на касатора се присъдят и сторените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът-Началник отдел "Местни данъци и такси" в Дирекция "Финансови дейности и МДТ" при Община Разград, в представена по делото писмена защита намира подадената касационна жалба за неоснователна. Въз основа на подробно изложени твърдения за законосъобразност на съдебния акт, моли да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При постановяване на решението съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните за спора факти и е извършил проверка на акта при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, като е обсъдил доказателствата, възраженията на страните и относимата правна уредба. Постановеното решение не страда от пороците посочени от касатора и следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в пъроинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред Административен съд - Разград е бил акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7771-1/20.10.207 г. издаден от орган по приходите при отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, потвърден с решение № 1/04.01.2018 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" в Дирекция "Финансови дейности и МДТ" при Община Разград. С АУЗД са установени задължения за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2012 г.; 2013 г.; 2014 г.; 2015 г. и 2016 г., както и лихви върху дължимите суми. В хода на съдебното производство е установено, че касаторът е собственик на недвижим имот представляващ УПИ ІХ, кв. 8, по плана на гр. Разград, с партиден № 130487974001. С декларация вх. № 026 от 9.08.2008 г., подадена по реда на чл. 17 от ЗМДТ (отм.); дружеството е декларирало имота, като апортиран в капитала му. С подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2558/25.06.2010 г., е заявена застроената площ на сградите в поземления имот, като е посочено и това, че имота има стопанско предназначение и се намира в строителните граници на гр. Разград - ІV зона. На основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ собственикът на имота - "Еврокапитал - България" ЕАД, е данъчно задължено лице за данък недвижими имоти, а по силата на чл. 64 от ЗМДТ, той е и платец на такса битови отпадъци. Въз основа на това компетентните органи на общинската приходна администрация са установили задължения на търговското дружество - собственик на имота в размер на 87 291. 21 лв. и лихви в размер на 29 220. 03 лв. При проверка на АУЗД, съдът е констатирал, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Спазени са изискванията за форма и мотивиране на акта, като същият е издаден от компетентен орган, съгласно заповед № 891 от 21.07.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ от Кмета на Община Разград. Относно материалната законосъобразност на акта, след като е събрал необходимите доказателства и ги е обсъдил подробно в мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че не е допуснато нарушение на приложимите норми на ЗМДТ и ДОПК. Като е отчел фактът, че е инстанция по същество, решаващият състав е изслушал по делото ССчЕ и въз основа на изчисленията на експерта е изменил АУЗД, като е определил нов размер на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2012 г. Изменен е и общия размер на лихвите за данък недвижими имоти и ТБО по периоди. В останалата част не е възприел аргументите на задълженото лице и е отхвърлил оспорването. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото правилно са установени релевантните факти, като съдът изрично е дал указания за необходимостта от изслушване на експертиза и е изяснил спорните по делото въпроси. Изложените мотиви на съдебния акт са логични, последователни и обосновани. Въз основа на тях са направени правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав. Единственият поддържан довод по същество на спора в касационната жалба е свързан с твърдението, че неправилно съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, според която задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност, а се е позовал на неотносима разпоредба от ДОПК, която касае само публичните задължения, но не и лихвите върху тях. Несъстоятелно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви, т. к. са изтекли повече от три години от възникване на вземането. Законосъобразно е заключението на съда, че към момента на възлагане на ревизията предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла. Съгласно от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за погасяване на публичните вземания за ДНИ и ТБО. Задълженията за лихви, като акцесорни такива и обвързани с главното задължение, се определят и начисляват при същия режим, по който е установено и главното задължение. Освен това касаторът не е съобразил и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, съгласно която и лихвите са вид публично вземане и не са налице основания да се приложи по-кратката давност по ЗЗД. АС-Разград правилно е приел, че по отношение на установените задължения за лихви се прилага погасителният 5-годишен давностен срок. Правилно е решението и в частта за разноските, които са определени според материалния интерес по делото. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. ДОПК съдържа самостоятелни правила относно дължимостта на разноските и размерът им. Според чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Разпоредбата е специална и дерогира общото правило, съдържащо се в чл. 78, ал. 8 ГПК и препращането към Наредбата за правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е твърдението, че в настоящият спор липсва материален интерес. След като с АУЗД се установяват конкретни задължения, които следва да бъдат внесени от касатора, то безспорно е налице материален интерес. Разноските за администрацията следва да бъдат определени при съобразяване с размера на този материален интерес. Той се установава, като се вземат предвид определените за внасяне на публични задължения, съобразно размера, в който жалбата срещу АУЗД е отхвърлена от първоинстанционния съд. Като е съобразил горното АС-Разград правилно е приел, че се дължи юрисконсултско възнаграждение и е определил неговия размер. Неоснователно касаторът сочи, че юрисконсултско възнаграждение се държи само за юридически лица и еднолични търговци, но не и на общините и държавата. Специалната разпоредба на ДОПК, предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината безспорно е юридическо лице, което осъществява своята дейност чрез администрацията си. В конкретния случай думата "администрация" е използвана в общото й значение на йерархично построена, субординарна структура от звена, длъжности и длъжностни лица към даден орган на власт или управление. На Община Разград като административен орган и юридическо лице следва да се присъдят разноски по делото. Не на последно място, следва да се посочи, че отговорността за разноски е гражданско-облигационно правоотношение. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол е законосъобразен, разноските по повод на делото се възлагат в тежест на предизвикалия правния спор. В конкретния случай това е касаторът. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение не се дължи за конкретно свършената работа от юрисконсулта по делото, а е част от разноските по делото, които се определят съгласно посочените по-горе правила. С оглед изхода на спора и при съобразяване на мотивите относно присъждане на разноски изложени по горе и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на община Разград следва да бъдат присъдени разноски и за настоящата инстанция в размер на 2585. 10 лв. определени по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение