Решение № 8316 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2017 г.

Решение № 8316 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 1988/01.12.2016 г. по адм. дело № 1936/2016 г. на Административен съд - Б., с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. при Министерство на правосъдието (ГДИН при МП) да заплати на В. Г. Я. от З. Б. обезщетение в размер общо на 1 853 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, изразяващо се в лоши битови условия, недостойно и унизително отношение в З. Б. в периода от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г. като в останалата част до пълния предявен размер за сумата от 270 000 лв. е отхвърлил исковете като неоснователни. Първата касационна жалба е подадена от ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. С., чрез процесуалния си представител, юрк. Ч., която обжалва решението в осъдителната част, с която ГД "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на В. Г. Я. общо сумата от 1 853 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди заедно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба вследствие бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора гр. С. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения от В. Я. иск, а в останалата му отхвърлителна част решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "Изпълнение на наказанията". Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН, се представлява от процесуалния си представител юрк. Н., която поддържа релевираните в жалбата доводи, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. От страна на касационния ответник по тази жалба е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния му представител адв. А., в които изразява становище за неоснователност на същата и моли решението в обжалваната му част от ГДИН като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Касационна жалба е подадена и от В. Г. Я. чрез процесуалния му представител адв. А. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, в частта, с която е определено обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като постановено в противоречие с материалния закон съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления иск за причинени неимуществени вреди на В. Я. за разликата над присъдения размер от 1 853 лв. до пълния предявен размер от 270 000 срещу ГДИН при МП. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски в производството и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касационният жалбоподател В. Г. Я. не се явява и не се представлява. От страна на касационния ответник по тази жалба - ГДИН не е постъпил отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност по отношение на касационната жалба подадена от В. Г. Я.. По отношение на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразява становище за нейната основателност само досежно присъдения размер на обезщетението и неоснователност в останалата й част. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административен съд - Б. е сезиран с обективно съединен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от В. Г. Я. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С. за периода от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г. за присъждане на обезщетение, за претърпени неимуществени вреди, породени от поставянето му в унизителни за човешкото достойнство условия вследствие от противоправни бездействия на съответните административни органи от ГДИН за сумата общо в размер на 270 000 лв., ведно със законната лихва от 28.09.2016 г. Твърдяното от ищеца бездействие се изразявало в на първо място в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, в която е настанен - по - малко от 2 кв. м площ, съчетано с недостатъчно осветление, приток на чист въздух, което се обуславя и от простиране на изпрани дрехи в помещението, липса на достъп до санитарен възел и до течаща вода, поради което ищеца е използвал намиращата се в килията кофа, недостатъчно отредено време за къпане, липса на климатизация и отопление, както в спалното помещение, така и в помещенията за хранене и къпане, недостатъчност и лошо качество на предоставяната от администрацията на З. Б. храна, скъпи цени на стоките предлагани в лафката на З. Б. и липса на достатъчно спортни съоръжения и гимнастически уреди в двора на посочения затвор. Следващото сочено от ищеца бездействие на затворническата администрация на З. Б. е по отношение на лошото и недостатъчно медицинско обслужване, като Я. бил принуден да си закупува сам 90% от необходимите ми лекарства. В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че съгласно справка от 25.10.2016 г. /л. 41 от адм. дело 1936/2016 г./ от директора на З. Б., че през процесния период от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г. ищецът В. Г. Я. търпи наказание "доживотен затвор", като е постъпил в затвора на 18.11.2008 г. с първоначален специален режим. В групата на осъдени на доживотен затвор бил разпределен на 07.12.2009 г. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието му бил изменен на строг с решение на съответната комисия от 27.10.2015 г., като на 19.10.2016 г., т. е. извън процесния период е бил настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. До тази дата 19.10.2016 г. ищецът е бил настанен сам в килия с размери 1,84 кв. м на 3,20 кв. м и площ от 5,89 кв. м. Установено било още, че от 01.09.2011 г. е съжителствал с още един човек в спалното помещение. Спалното помещение през този период било оборудвано с легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка, малък и голям шкаф за съхранение на лични вещи. Достъпът на дневна светлина и въздух са осигурени от двукрилен прозорец от Р VC дограма с размери от 1 кв. м. В спалното помещение има извод за ползване на кабелна телевизия и два стенни контакта. През зимния период отоплението в помещението се осъществява от чугунен радиатор, захранван от спалната инсталация на затвора. В коридора на групата имало изграден санитарен възел с отделна баня и тоалетна, които са били достъпни за ищеца шест пъти дневно. В банята са били обособени три места за къпане с душ и две мивки, а тоалетната може да се ползва от двама души едновременно. По делото е приложен и здравният картон Я., изготвен при постъпването му в затвора, от който съдът установил, че на ищеца са извършени медицински прегледи на 16.03.2011 г., на 16.05.2012 г., на 06.08.2014 г. на 07.10.2014 г. и на 28.10.2014 г. при различни лекари специалисти. 05.11.2014 г. след консултация със специалист невролог са му били извършени 20 броя физикални процедури. В две от записванията при прегледите било установено, че Я. е здрав, а при третото записване е поставена диагноза гастрит и е предписана терапия. По делото са били допуснати и изслушани от съда и свидетелски показания на св. И. Р. и св. И. Д., които съдът кредитирал като достоверни и непротиворечащи на приобщените по делото доказателства по отношение на първата част от исковата претенция на Я. От така събраните по делото доказателства по първата част на исковата претенция съдът приел за безспорно, че спалните помещения, в които е бил настанен Я., не са били оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода и същият е бил принуден да използва кофи за физиологичните си нужди. Приел е за доказано и основанието за претърпени вреди поради лошото качество и недостатъчното количество на храната. По отношение на въведеното основание в претенцията на ищеца за недостатъчно ползване на тоалет през деня, недостатъчна естествена светлина, непрекъснато включеното осветление, високите цени на стоките в лавката на затвора и липса на достатъчно приспособления за спорт в двора на З. Б., съдът е приел, че така изброените оплаквания са неоснователни и недоказани. По отношение на неимуществените вреди произтичащи от неосигурено медицинско обслужване за същия период от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г., административният съд приел, че от представените по делото писмени доказателства не се установява ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата по закон /чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС/ медицинска грижа и помощ на ищеца. Изложил е подробни мотиви, че във връзка с тази искова претенция не са предоставени никакви доказателства, от които да се приеме, че на ищеца не е била осигурена нормална медицинска грижа. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази претенция, поради което е отхвърлил иска в тази част, като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, при и по повод осъществяване на административна дейност за периода от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г., изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ в килиите в който е пребивавал през процесния период, липса на течаща вода и санитарен, лошо качество на предлаганата храна в З. Б., като административният съд законосъобразно е приел че твърдените по тази искова претенция на Я. неимуществени вреди са доказани. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на З. Б. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Правилно е прието от решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което надлежен ответник за процесния период е ГДИН. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на З. Б. е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р България, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., в най-голяма степен това се отнася до пилотното решение по делото Нешков и др. срещу България, констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Европейският съд по правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов и пилотното решение Нешков и др. срещу България като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕКПЧОС дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е настоящия случай е направил. В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно минимална жилищна площ в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за ефективно проветряване и осветяване и нормално отопление през зимните месеци, който да не създават предпоставки за увреждането на физическото и психическото му здраве, а също и за нарушаване на забраната установена в чл. 3 от ЕКПЧ. Следва да се посочи, че съдът след като е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ е следвало да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето, (делото Нешков срещу България) на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, което е в синхрон и с практиката на ЕСПЧ, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в З. Б. за периода от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г. е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, в размер на 1 853 лв. общо, съобразявайки го с размера на обезщетенията, които присъжда ЕСПЧ по близки казуси, а също така и с реалния стандарт на живота в Р. Б. Предвид изложеното касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, в тази част ще следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационна жалба подадена от В. Я., настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита същата за неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, а също и липсата на увреждане на физическото или психическото здраве е определил размер на обезщетението в размер на 1 853 лв. общо като е отхвърлил иска до пълния предявен размер за сумата от 270 000 лв., поради недоказаност на твърдените от касатора по тази жалба вреди за периода от 01.09.2011 г. до 28.09.2016 г. срещу ГДИН. Във връзка с претендираните обезщетения за достатъчно естествена светлина, ползването на тоалет през деня, непрекъснато включената дневна светлина, високи цени на стоките в лафката на З. Б., и липса на достатъчно приспособления за спорт и гимнастически уреди в двора. Следва да бъде споделен направения от първоинстанционния съд извод, че ищецът не е доказал с предвидените от закона средства твърдяното от него бездействие на администрацията на З. Б. Обосновано съдът е заключил, че от събраните по делото доказателства - здравен картон на касатора Я., амбулаторни листи, книгата за извършвани медицински прегледи, рецепта за лекарства, свидетелство за проведена образна диагностика, удостоверение за нуждата от специална диета, рецептурна бланка, безспорно се установява, че за Я. са били предоставяни многократно възможности да се погрижи за здравословното си състояние и същият се е възползвал от тях, поради което съдът законосъобразно е приел, че в случая не се установява незаконосъобразно бездействие на ГДИН. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на двамата свидетели в тази част, тъй като същите нямат медицинско образование и не могат да предоставят обективна оценка на здравословното състояние на касатора Я. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си по останалите предявени от него искови претенции, то административният съд правилно е приел, че исковите претенции са недоказани и е отхвърлил законосъобразно исковете. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение