Решение № 14499 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2013 г.

Решение № 14499 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 1837/02.11.2012 г., поправено с Решение № 1887/08.11.2012 г. на Административен съд-Бургас, IV състав, постановено по адм. д. № 2520/2011 г. по описа на АС-Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1100396/28.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-353/24.10.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Д и Д СТРОЙ" ООД, гр. Бургас са определени задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 12 150.00 лева и лихва за забава в размер на 1 478.95 лева. В полза на "Д и Д СТРОЙ" ООД, гр. Бургас са присъдени разноски в размер на 252 лева. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт (РА). Претендира се разноски за двете инстанции. Ответникът - "Д и Д СТРОЙ" ООД, гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Д и Д СТРОЙ" ООД, гр. Бургас предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 1100396/28.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-353/24.10.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Д и Д СТРОЙ" ООД, гр. Бургас са определени задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 12 150.00 лева и лихва за забава в размер на 1 478.95 лева. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на глава петнадесет от ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит по фактура 240/03.12.2008 г., издадена от "Агробилд 7" ЕООД гр. София, с предмет арматурно желязо - 75 тона. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред, както и че от събраните доказателства не се установява данъчно задълженото лице "Д и Д СТРОЙ" ООД, гр. Бургас да е извършило неправомерни действия. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършената доставка по фактура 240/03.12.2008 г., издадена от "Агробилд 7" ЕООД гр. София, предмет арматурно желязо - 75 тона. Съдът е приел, че доставката по фактурата, издадена от "Агробилд 7" ЕООД, гр. София, с № 240/03.12.2008 г., с данъчна основа 60 750 лв. и ДДС 12 150 лв. и предмет- 75 т арматурно желязо, следва да бъде призната за реално осъществена. На първо място съдът е приел, че жалбоподателя е представил фактура, че стоката впоследствие е била предмет на последваща облагаема сделка. На второ място е приел, че са представени товарителници, удостоверяващи транспортиране на процесната стока от складове на доставчика до дружеството жалбаподател и не на последно трето място процесната сделка е отразена по предвидения от закона ред в счетоводствата на доставчика и ревизираното лице, като са издадени съответните счетоводни документи, обстоятелство което не се оспорва от ревизиращия орган. Този извод на административния съд е обоснован и правилен. Правилно е прието от административния съд, че товарителници № 100992/29.12.2008 г. и № 100991/23.12.2008 г. са доказателство относно транспорта на стоката, които удостоверяват превоз на стоката. В случая може да се възприеме като пряко доказателство за получаване на стоката и фактурата, издадена от ревизираното лице, удостоверяваща последваща реализация на стоката. Предмет на процесната фактура е родово определена вещ - арматурно желязо. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тъй като няма представен писмен договор между страните, от който да следва друго, собствеността следва да се прехвърля с предаването й. От ангажираните от ревизираното лице доказателства може да се заключи че доставката е реално осъществена. Предвид количеството и вида на процесната стока (родово определена вещ), то начинът на съхраняването, предаването и транспортирането й е част от реалното прехвърляне на правото на собственост, което е изискване за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Доказателство в тази насока са и 2бр. Квитанции към ПКО, удостоверяващи извършено плащане по процесната фактура. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, свързани с тълкуването му на практиката на Съда ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалното дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът-регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга. След като ревизираното дружество черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. В ДОПК няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелства, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставката по процесната фактура е реално извършена. Такова доказване за разгледаната доставка е проведено. Поради изложеното, Административен съд - Бургас правилно е отменил обжалвания пред него РА в частта относно непризнаване на данъчен кредит по фактура 240/03.12.2008 г., издадена от "Агробилд 7" ЕООД гр. София, предмет арматурно желязо - 75 тона. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на АС-Бургас в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение