Решение № 14085 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 719/2015 г.

Решение № 14085 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 719/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивелин Спасов Събчев от гр. Габрово против решение № 61 от 23.10.2014 г., постановено по адм. д. № 82/2014 г. по описа на Административния съд - Габрово, в частта, в която е отхвърлено оспорването на Събчев срещу АУЗ № МДТ. ТБО1829/28.08.2013 г. на орган по приходите в Община Севлиево, потвърден с решение № № 1829/7.05.2014 г. на директора на Дирекция "Приходи от МДТ" при Община Севлиево по отношение установени задължения за периода 1.01.2008 г. - 16.09.2009 г. и в частта, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила, както и обстоятелството, че ТБО следва да се определят за конкретен недвижим имот, а не за имоти по партидата на лицето. Иска отмяна на решението в обжалваните части и административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че касаторът, заедно с Иван Спасов Събчев, са наследници на Спас Иванов Събчев, починал на 16.03.2009 г., съгласно удостоверение за наследници № 2446 от 21.08.2009 г. Спас Иванов Събчев е подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1143/27.06. 2007 г. за имот в с. Угорелец - данъчна партида № 3005072267001, с начало на данъчно облагане 01.01.2001 г. По делото не е било спорно, че Ивелин Спасов Събчев е подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1455/16.09. 2009 г., с която е декларирал придобития по наследство имот в с. Угорелец. Безспорно е в производството, че с приходна квитанция № 23738 по партида № 3005072267001 на името на Спас Иванов Събчев били внесени 100 лв. за ТБО, с които били погасени задълженията за периода 01.01.2007 г. - 31.07.2007 г. По партида № 3005072267001са останали задължения за ТБО за периода 01.08.2007 г. - 31.12.2009 г. Като е обсъдил доказателствата за извършени плащания от страна на Ивелин Събчев за ДНИ и ТБО, които са за откритата му партида като собственик на наследствения недвижим имот в с. Угорелец - 6910142243002, като е съобразил сумите и периодите по акта за прихващане и възстановяване, издаден на Ивелин Събчев, административният орган е издал оспорения АУЗД, с който е вменил на касатора задължения за ТБО за 2008 и 2009 г., ведно със законните лихви. Директорът на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" в Община Севлиево е потвърдил издадения акт. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е заключил, че за периода 01.01.2008 г. до 16.03.2009 г. са останали задължения, произтичащи от ТБО, които са дължими от Ивелин Спасов Събчев в качеството му на наследник на Спас Събчев. От 16.03.2009 г. до 31.12.2009 г. задълженията на Ивелин Събчев са на собствено основание, не в качеството му на наследник. По тези съображения съдът е отменил акта за определените на Ивелин Събчев задължения за ТБО за периода 16.03.2009 г. - 31.12.2009 г. и върнал преписката на органа за ново произнасяне, а в частта за установените задължения е отхвърлил оспорването, но за период 1.01.2008 г. - 16.09.2009 г. От доказателствата по делото е установено, че Ивелин Спасов Събчев е наследник на Спас Иванов Събчев и е приел наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН. Безспорно е, че считано от 16.03.2009 г. задълженото лице за ТБО за процесния имот е Ивелин Събчев. При тези факти правилно е заключението на съда, че за периода 01.01.2008 г. - 16.03.2009 г. касаторът е задължено за данъка лице в качеството си на наследник на Спас Иванов Събчев - чл. 5, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН). Касаторът не сочи конкретни доводи за недължимост на задължението, само счита, че органът е трябвало да извърши проверка не по партидата, а за задълженията за имота. Видно от доказателствата по делото, касаторът действително е платил задължения за ДНИ и ТБО за конкретния наследствен недвижим имот, но тъй като в платежните документи е посочил само партидата, открита на негово име за имота, органът по приходите не е отнесъл платените суми за покриване на задълженията му в качеството на наследник - отговорен за задълженията на наследодателя си, а ги отнесъл единствено за покриване на задълженията му в качеството на собственик на процесния имот. Имено поради съобразяване волята на касатора за погасяване на задълженията по партидата на негово име се е стигнало и до надвнасяне на суми и, съответно, до тяхното възстановяване. Ако касаторът беше посочил, че с внесената чрез платежното нареждане сума погасява и задълженията по партидата на наследодателя, т. е. задълженията, които поема на основание чл. 60, ал. 1 ЗН, то органът щеше да погаси и тези задължения. Тъй като погасяване на задължението не е извършено, а касаторът безспорно е приел наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН, той се явява задължено лице. Обстоятелството дали Събчев има задължения за периода 16.03.2009 г. - 16.09.2009 г. не е предмет на установяване с процесния акт. Оспореният АУЗД установява единствено задължения на касатора в качеството му на наследник, приел наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН. Следователно, за периода 1.01.2008 г. - 16.03.2009 г. задължението на касатора е дължимо, а за периода след 16.03.2009 г. задължението не е дължимо. Съдът правилно е приел, че за периода от 16.03. 2009 г. до 31.12.2009 г. касаторът е собственик на имота и задълженията му по отношение на имота са на друго правно осонвание, поради което е отменил оспорения акт в тази част. В мотивите на решението си е посочил, че задължението на касатора в качеството му на наследник е дължимо за периода 01.01.2008 г. - 16.03. 2009 г. Но в обжалвания диспозитив съдът е формирал воля за периода 1.01.2008 г. до 16.09.2009 г. Тази грешка би могла да бъде отстранена по предвидения в процесуалния закон ред. Първоинстанционният съд е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне във връзка с отменената част на оспорения административен акт, която не е обжалвана от Ивелин Събчев и в тази част решението е влязло в сила. За касатора липсва правен интерес от обжалване, предвид мотивите на съда в тази насока, които са благоприятни за адресата. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски от ответника е недоказано. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОС на ВАС по т. д. № 5/2009 г., на Община Севлиево се дължат направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Но видно от доказателствата, ответникът не е бил надлежно представляван от юрисконсулт в касационното производство. При липсата на доказателства за разноски, такива не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд