Решение № 3685 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2020 г.

Решение № 3685 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Х. с адрес в [населено място], община Джебел, област Кърджали срещу решение № 181 от 28.08.2020 г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 163/2020 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № Ц2153-08-7 от 9.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му против разпореждане № 59/протокол № N01060 от 4.02.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали, с което разпореждане е изменена личната му пенсия за инвалидност и е определена в действителен размер, в частта му относно определената начална дата на отпускане на пенсията. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кърджали взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че със заявление от 31.10.2019 г. Н. Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От приложеното ЕР на ТЕЛК № 3785 от 30.10.2019 г. е установено, че по повод преосвидетелстване, считано от дата 31.10.2019 г. е определена 50% ТНР с дата на инвалидизиране 30.10.2019 г. и срок до 1.10.2022 г. за срок от три години. Установено е, че с разпореждане от 4.12.2019 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Кърджали в полза на Н. Х. на основание чл. 74, ал. 1 КСО, считано от 30.10.2019 г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 КСО в размер на 186. 52 лева до определянето на размера й по реда на КСО. Установено е, че впоследствие с обжалваното разпореждане от 4.02.2020 г. отпуснатата пенсия е изменена, считано от датата на отпускане 30.10.2019 г. в действителен размер от 2020. 36 лева. Спорен пред административния орган и съда е въпросът за началната дата на отпусната пенсия като жалбоподателят счита, че това е датата на подаване на заявлението до ТЕЛК 16.02.2018 г., а не от дата 30.10.2019 г. Административният съд е приел, че с обжалваното разпореждане не се определя началната дата, тъй като тя вече е била определена с разпореждането от 4.12.2019 г. и не е предмет на производството, а сега се определя само действителния размер, поради което административният орган не е имал за предмет въпроси, разрешени с разпореждане от 4.12.2019 г., а по разрешените с разпореждане от 4.02.2020 г. не се спори. Предвид установеното от фактическа страна е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. С разпореждането от 4.12.2019 г. административният орган се е произнесъл по въпросът за правото, заявено за отпускане на лична пенсия за инвалидност и то е било зачетено от органа, че е налице, считано от дата 30.10.2019 г. което ЕР на ТЕЛК посочва като дата на инвалидизиране. Експертното решение на ТЕЛК е издадено по повод преосвидетелстване, като ТНР до произнасяне от ТЕЛК е била 44%, а след произнасяне от ТЕЛК с решението от 30.10.2019 г. е вече 50% ТНР, с дата 30.10.2019 г. Това решение на ТЕЛК не е било обжалвано/няма данни за това по делото/ в частта кога е била променена ТНР и тя е с 50% от датата, посочена в решението - 30.10.2019 г. При това положение административният орган по отпускане на личната пенсия за инвалидност не може да приеме друга дата за начална за отпускане на пенсията освен посочената в ЕР на ТЕЛК 30.10.2019 г. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО има предвид хипотезите когато ТНР е настъпила преди издаване на решението на ТЕЛК и това е посочено в решението, но когато има изрично посочване в решението на ТЕЛК, че датата на инвалидизиране е различна/по късна/ от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК няма основание за отпускане на пенсия преди датата на придобиване на правото -30.10.2019 г. Тези въпроси са извън настоящият предмет в който въпросът с началната дата на отпускане на пенсията е разрешен с разпореждането от 4.12.2019 г. и то не е било обжалвано и е влязло в сила. Няма основание, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение да се преразглежда този въпрос, тъй като не е бил предмет на настоящето административно производство. Настоящият състав препраща към мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от орното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение