Решение № 6451 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от Кмета на Община Русе срещу Решение № 2951 от 04.11.2025 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. дело № 517 по описа за 2025 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорената заповед на Кмета на Община Русе. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е подадена от Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“ гр. Русе срещу същото решение на Административен съд – Русе. С тази касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Направено е и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответната страна – Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ гр. Русе, в писмен отговор по касационната жалба от Кмета на Община Русе излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с касационната жалба, подадена от Кмета на Община Русе по делото е постъпил писмен отговор от другия касационен жалбоподател Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“ гр. Русе, с който се излагат съображения за основателност на касационната жалба на Кмета на Община Русе. Направено е искане за отмяна на решението на Административен съд - Русе. Направено е и искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на подадените касационни жалби, а оспореното решение - за неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото на правния спор, настоящият касационен състав намира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ гр. Русе срещу заповед № РД-01-2300/21.07.2025 г. на кмета на Община Русе, с която се отменя Заповед № РД-2133/09.07.2025 г., издадена от Е. Енчев - Зам.-кмет, съгласно Заповед № РД-01-2082/08.07.2025 г., изм. със Заповед № РД-01-2106/08.07.2025 г., за определяне на жалбоподателя за спечелил публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за наемател за срок от 10 години на самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4790.1.21 с предназначение „ За спортна и развлекателна дейност“, брой нива на обекта-1, като зала по бадминтон с площ 496 кв.м., разположена в сграда с идентификатор 63427.2.4790.1, публична общинска собственост, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4790, находящ се в гр.Русе, ул.Драма 13, ет.2, Спортен комплекс „ Ялта“, описан в АОС № 6205/31.03.2010г. С обжалваното решение съдът уважил жалбата, отменил оспорената заповед и върнал на Кмета на Община Русе преписката за продължаване на производството с оглед мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. След преценка на наведените в касационната жалба доводи и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно относимите факти и е достигнал до законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя. Спорът по делото е относно законосъобразността на Заповед № РД-01-2300/21.07.2025 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 91 АПК е отменена Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. на заместник-кмет на общината за определяне на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ за спечелил участник в проведената тръжна процедура за отдаване под наем на спортен обект – публична общинска собственост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са били налице законовите предпоставки за упражняване на правомощието по чл. 91 АПК, поради което процесната заповед е издадена при неправилно приложение на закона. Разпоредбата на чл. 91 АПК урежда т.нар. право на отзив на административния орган, представляващо специална форма на административен самоконтрол върху вече издаден административен акт. Институтът е насочен към бързо и ефективно отстраняване на евентуално допуснати пороци в административната дейност без необходимост от провеждане на пълно производство по административен или съдебен контрол. Той обаче не представлява общо правомощие на административния орган по всяко време и по всякакъв повод да ревизира собствените си актове, а е допустим единствено при наличие на изрично предвидените от закона предпоставки. От систематичното място на разпоредбата, както и от нейното съдържание е видно, че правото на отзив има акцесорен характер спрямо производството по оспорване на административния акт. То възниква само ако е налице подадена редовна жалба или протест срещу акта. Неслучайно законодателят използва понятието „оспореният акт“, което предполага съществуването на валидно започнало производство по неговото оспорване. Именно наличието на такова оспорване е юридическият факт, който поражда компетентността на административния орган да упражни самоконтрол по чл. 91 АПК. Следователно редовната жалба не представлява единствено повод за упражняване на правомощието, а е необходим елемент от фактическия състав на нормата. При липсата ѝ административният орган не придобива компетентност да извършва преценка по реда на чл. 91 АПК и не може валидно да отмени, измени или замени издадения от него административен акт на това основание. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, съгласно която правото на отзив може да бъде упражнено само при наличие на редовна жалба или протест, пораждащи деволутивен и суспензивен ефект, като липсата на такова оспорване изключва приложението на чл. 91 АПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай такава предпоставка не е била налице. От доказателствата по делото се установява, че след издаването на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“ е депозирало писмено искане до кмета на Община Русе, в което е изложило доводи за незаконосъобразност на акта и е поискало неговата отмяна по реда на чл. 91 АПК. Съдържанието на това искане недвусмислено сочи, че същото е адресирано до кмета на общината и представлява сезиране именно за упражняване на административен самоконтрол. Не е налице жалба до съда по смисъла на чл. 150 и сл. АПК, нито оспорване пред по-горестоящ административен орган. Това обстоятелство е потвърдено и от процесуалния представител на сдружението в проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. При това положение липсва валидно образувано производство по оспорване на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г., поради което не е възникнала компетентност на кмета на общината да упражни правото на отзив по чл. 91 АПК. Самото отправяне на искане до административния орган за упражняване на това правомощие не може да бъде приравнено на жалба срещу административния акт, тъй като подобно разбиране би довело до недопустимо разширяване приложното поле на института извън пределите, очертани от законодателя. Споделя се и изводът на първоинстанционния съд, че възприемането на противното становище би обезсмислило установеното в закона разграничение между самоконтрола на администрацията и съдебния контрол за законосъобразност, като би позволило всеки невлязъл в сила административен акт да бъде ревизиран единствено по инициатива на заинтересовано лице чрез обикновено искане до неговия издател, без да е налице производство по оспорване. Подобен резултат е несъвместим с принципите на правна сигурност и стабилност на административните актове. Независимо от изложеното следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с Определение № 7066/25.06.2025 г. по адм. д. № 6261/2025 г. Върховният административен съд е приел, че твърденията относно незаконосъобразното допускане на един от участниците в тръжната процедура не могат да обосноват прекратяване на самата процедура и могат да бъдат разгледани при оспорване на крайния акт за определяне на спечелилия участник или при упражняване на правото на отзив при наличие на съответните законови предпоставки. От съдържанието на тези указания ясно следва, че ВАС е обусловил възможността за упражняване на отзив именно от наличието на предпоставките по чл. 91 АПК, а не е признал съществуването на самостоятелно правомощие за преразглеждане на акта извън тях. Настоящият състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че с постановяването на процесната заповед е нарушена и целта на закона. След приключване на тръжната процедура и определяне на спечелилия кандидат административното производство следва да бъде доведено до своя законоустановен край чрез стабилизиране на крайния административен акт или чрез осъществяване на предвидения в закона контрол върху него. В случая, чрез незаконосъобразното упражняване на правото на отзив се е стигнало до отмяна на акта, с който е определен спечелилият участник, без да е налице законоустановен ред за продължаване или приключване на процедурата. По този начин тръжното производство е оставено в състояние на фактическа незавършеност, което противоречи на принципите на законност, правна сигурност и предвидимост в административната дейност. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно последиците за срока за обжалване на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. Установено е, че Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“ е било уведомено за този акт на 14.07.2025 г. На същата дата то е подало искането си до кмета на общината за упражняване на правомощието по чл. 91 АПК. След като с процесната Заповед № РД-01-2300/21.07.2025 г. това искане е било уважено и актът на заместник-кмета е бил отменен, за посоченото сдружение е отпаднал правният интерес от неговото съдебно оспорване. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. не може да се счита за изтекъл, тъй като заинтересованото лице обективно е било лишено от възможността да упражни правото си на съдебна защита след удовлетворяване на искането му от административния орган. Поради това законосъобразно преписката е върната на кмета на Община Русе за продължаване на административното производство при съобразяване на това обстоятелство. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приел, че Заповед № РД-01-2300/21.07.2025 г. е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което законосъобразно е отменил същата и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производството. С оглед изложеното, доводите в касационните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна – Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ гр. Русе за присъждане на разноски за касационната инстанция, в размер на 1500 евро, видно от представения списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК и приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,