Решение № 69 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 208/2010 г.

Решение № 69 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 208/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по молбата на "Фленг" О. гр. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 31.01.2008 г. по т. д. № 411/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, поради наличието на ново доказателство от значение за спора - Допълнително споразумение от 5.10.1995 г. към наемен договор от 6.06.1994 г., сключен между "А" ЕАД и "ТЕА" О., представлявано от Н. Н. Ответниците по молбата Н. К. Н. и В. И. Н., чрез пълномощника си в писмена защита изразяват становище, че тя е неоснователна, тъй като допълнителното споразумение не съставлява "ново доказателство" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в рамките на инстанционното производство "Ф" О., чийто праводател е "ТЕА" О. е могъл да се снабди с него. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията по молбата, Върховният касационен съд приема за следното: Молбата за отмяна е основателна. Предмет на гр. д. № 1583/2006 г. на Старозагорския районен съд е предявен от Н. и В. Н. срещу "Ф" О., ЕТ "С" и ЕТ "В" иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и владението върху недвижим имот, представляващ магазин с обща застроена площ 237.95 кв. м., находящ се в гр. С., ул. "Ц" № 1* Твърдението на ищците е, че са придобили имота през 1996 г. по реда на ЗППДОбП (отм.). Магазинът е вътрешно разделен на три самостоятелни подобекта, два от които се ползват за търговска дейност от ответниците - еднолични търговци. Допуснати са били в имота от ответника "Ф"О., който оспорва собствеността на Н. В рамките на първоинстанционното производство ответникът "Ф" О. е предявил по реда на чл. 118 ГПК (отм.) инцидентен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърдението му е, че В. и Н. Н. не са собственици на имота, поради това, че договорът от 6.09.1996 г., сключен по реда на ЗППДОбП (отм.) е нищожен, поради факта, че Н. Н. не е имал качеството на наемател/арендатор в качеството му на ФЛ на спорния имот в периода преди тази дата. Качеството на наемател е имало дружеството, чийто управител е бил Н. Развило се е производство по оспорването по реда на чл. 101 ГПК (отм.) на копие на наемен договор от 6.06.1994 г. със страни "А" ЕАД и "ТЕА" О. (имащ отношение към правно-релевантния период, предхождащ приватизационната продажба). Договорът е бил изключен от доказателствата по делото, поради непредставянето на оригинала от ползващата го страна "Ф" ООД. Значението на новото писмено доказателство за делото се свързва косвено потвърждаване на фактите по оспорения договор от 6.06.1994 г. и оттам - със спорното обстоятелство по инцидентния установителен иск, а именно - "Кой е бил наемател на спорния обект към правно-релевантния момент - Н. като ФЛ или друг правен субект?". В настоящето производство страните са изложили доводи относно това бил ли е представен основният договор (от 6.06.1999 г.) пред А. за приватизация, както и оспорени ли са или не в рамките на инстанционното производство документите установяващи/опровергаващи твърденията им. Тези доводи са без значение за производството по чл. 303 и сл. ГПК, доколкото то не съставлява производство по съществото на спора. В това производство правораздавателната дейност на съда е ограничена до констатацията дали се касае за новооткрито доказателство, дали то е от значение за установяването на обстоятелство, което е било твърдяно в процеса, но е останало недоказано и дали това обстоятелство е от значение за крайния изход на спора. Настоящият съдебен състав приема, че посочените предпоставки са налице. А преценката каква е доказателствената стойност на новооткритото доказателство и годно ли е то да установи по безспорен начин твърдяните обстоятелства е в правомощията на съда, разглеждащ спора по същество. Поради изложените съображения, решението на Старозагорския съд ще следва да бъде отменено и делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от стадия по чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, определен на основание чл. 307, ал. 3 ГПК. С оглед изхода на спора, на молителя ще следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски, възлизащи на 2756 лв., съобразно внесената държавна такса и адв. хонорар. Водим от горното, съдът