Решение № 11701 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2018 г.

Решение № 11701 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 185/30.01.2018 г. по адм. д. № 3463/2017 г. на Пловдивския административен съд, с което влязъл в сила РА № 211301785/30.07.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив е обявен за нищожен. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба, имаща характер на писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 4112, 64 лв за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба С. Д. по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 211301785/30.07.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който на С. Д. е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК като член на съвета на директорите на "Златоград – Автотранспорт" АД за дължими и невнесени от дружеството корпоративен данък с лихви за 2009 г. и данък върху добавената стойност с лихви за периода м. 5.2008 г. – м. 12.2010 г. В мотивите си съдът е приел, че влезлият в сила РА е нищожен, тъй като в ЗВР не е посочено основанието за ангажиране отговорността по чл. 19 от ДОПК. Приел е също, че не е посочена конкретната хипотеза от чл. 19 от ДОПК, по която ще се ангажира отговорността, качеството на ревизираното лице било посочено общо – като член на орган на управление, без конкретизация. Съдът е приел, че е нарушен чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Според съда в РА са изложени фактически обстоятелства за наличие на хипотезите по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Приел е също, че ревизията е основана на заповед за възлагане на ревизия, която не е надлежно издадена, с което е ограничено правото на защита на ревизираното лице – толкова съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нищожност на РА. Изводите на съда са необосновани. Със заповед за възлагане на ревизия № 1205503/15.11.2012 г. е възложена ревизия на С. Д. в качеството му на член на орган на управление на "Златоград – Автотранспорт" АД. В заповедта са посочени видовете задължения така: отговорност за корпоративен данък за 2009 г. и отговорност за данък върху добавената стойност за периода м. 5.2008 г. – м. 12.2010 г. На стр. 2 от заповедта е посочено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци на "Златоград – Автотранспорт" АД, установени с РА № 261102159/21.07.2011 г. и е определен срок за завършване на ревизията до 3 месеца от датата на връчване на заповедта. Издадена е втора ЗВР № 1301186/11.03.2013 г. за изменение на първата, с идентично съдържание на стр.1 като първата ЗВР от 15.11.2012 г., като е посочен нов срок за завършване на ревизията до 12.04.2013 г. Във втората ЗВР на стр.2 не са повторени обстоятелствата за извършване на ревизията по чл. 19 от ДОПК. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК в заповедта за възлагане на ревизията следва да бъдат посочени видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, а според т.3 – в заповедта следва да е посочен срокът за извършване на ревизията. По чл. 113, ал. 1, т. 6 от ДОПК в заповедта се посочват и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Според чл. 113, ал. 3 от ДОПК заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията с нова заповед за възлагане. И в двете заповеди са посочените видовете задължения, за които ще се провежда ревизията - отговорност за корпоративен данък с лихви и за ДДС с лихви с посочени периоди и качеството на ревизираното лице като член на орган на управление на "Златоград – Автотранспорт" АД. Необосновано съдът е приел, че заповедите не отговарят на изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В първата заповед е посочено правното основание за провеждане на ревизията за установяване на отговорност за чужди данъчни задължения - чл. 19 от ДОПК. В РА са изложени фактически обстоятелства за отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, като актосъставителят е квалифицирал фактическите обстоятелства по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правната квалификация при посочени в РА фактически обстоятелства може да се определи от решаващия орган при обжалване по административен ред и от съда. Неправилно съдът е приел, че в първата ЗВР не е посочено основание за провеждане на ревизията по чл. 19 от ДОПК. В ДОПК няма изискване в заповедта за изменение на първата ЗВР да се посочват всички обстоятелства по чл. 113, ал. 1 от ДОПК. Достатъчно е да се посочи задълженото лице, видовете задължения и обстоятелството, което се изменя – в случая срокът на ревизията. Издадените заповеди за възлагане на ревизията отговарят на изискванията на ДОПК и са годно основание за провеждане на ревизията за възлагане отговорност за данъчни задължения на трето лице по чл. 19 от ДОПК. В чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК има изискване да се посочи видът на задълженията, което в случая е изпълнено с посочването им на първа страница от заповедите – отговорност за задължения за корпоративен данък с лихви и данък върху добавената стойност с лихви, посочено е качеството на ревизираното лице – член на орган на управление на "Златоград – Автотранспорт" АД и правното основание – по чл. 19 от ДОПК. В цитираната разпоредба няма изискване да се посочват конкретните хипотези на задълженията по даден закон. Изводът на съда в обратния смисъл противоречи на закона. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата за обявяване нищожност на РА. Искането на касатора за присъждане на разноски е основателно за 4644, 12 лв за всяка инстанция, но тъй като се претендира в размер по 4112, 64 лв за всяка инстанция – общо 8225, 28 лв следва да бъде присъдено в претендирания размер, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,