Решение № 15978 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2017 г.

Решение № 15978 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Р. Б., подадена чрез процесуален представител юрк. Шамов, против решение № 1465 от 8.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3632/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът иска отмяната му, решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт и присъждане на разноски. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 202 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), задължаваща съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото. Оспорва решаващия извод на съда за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Без да отрича съществуването на ниска степен на сходство между по-късната и по-ранната марки счита, че това не води автоматично до възможност потребителите да приемат, че въпросните стоки произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Не оспорва, че международната марка "BRIDGESTONE" с рег. № 828495 е придобила отличителност на територията на Р. Б. по отношение на стоките "гуми", но в противовес на използвания в марковата теория и практика принцип твърди, че в тази хипотеза ще бъде по-лесно за обикновения потребител да разграничи наложилият се знак от други сходни марки. Като излага допълнителни доводи в подкрепа на тезата си за неустановеност на елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, респ. за липса на непряко объркване на потребителите от сходството на противопоставените марки счита, че заключението на съда за незаконосъобразност на административният акт е неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. К. (BRIDGESTONE CORPORATION), регистрирано в гр. Т., Япония, чрез адв. Драмов, в писмен отговор и в с. з. излага подробни доводи, отричащи основателността на подадената касационна жалба. Заинтересованата страна - "Автотракторспецтехника - България" ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Я." №..., не се представлява в с. з и не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебния акт е правилен и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С атакуваното решение АССГ е отменил по жалба на Б. К. (BRIDGESTONE CORPORATION) Решение № 295/22.12.2015 г. на зам. председателя на Патентното ведомство (съгласно заповед за заместване № 561/12.12.2015 г.), с което на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 4 ЗМГО е потвърдено Решение от 6.04.2015 г. по опозиция с вх. № 70-00-5149/27.05.2014 г. срещу регистрация на марка "G - STONE GERMANY TEHNOLOGY" вх. № 129305 със заявител "Автотракторспецтехника - България" ООД, гр. П. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото и заключението по изслушаната и неоспорена от страните съдебно-маркова експертиза (СМЕ), първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на административния акт поради несъответствието му с материалноправните разпоредби - чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Това заключение е обосновано с констатациите на единичната експертиза за наличие на фонетично сходство в средна степен между противопоставените марки и идентичността на означаваните с тях стоки клас 12, което обстоятелство, наред с придобитата повишена отличителност на по-ранната марка "BRIDGESTONE", създава вероятност от объркване на релевантния кръг потребители при възприемането на марките в цялост и поотделно с възможност за асоциация на марката на "Автотракторспецтехника - България" ООД (G-STONE GERMANY TEHNOLOGY) с притежаваната от Б. К. (BRIDGESTONE CORPORATION) и характеризираща се с висока степен на отличителност марка "BRIDGESTONE". След задълбочен правен анализ на фактите от обхвата на доказване е мотивиран извод за установеност на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, обосноваващ основателност на подадената опозиция срещу регистрация на марка "G - STONE GERMANY TEHNOLOGY" вх. № 129305 със заявител "Автотракторспецтехника - България" ООД, гр. П., респ. незаконосъобразност на Решение № 295/22.12.2015 г. на зам. председателя на ПВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на касатора. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заключението на вещото лице по СМЕ е ценено съобразно изискването на чл. 202 ГПК, като са изложени законосъобразни и обосновани съображения относно кредитирането му като обективно, изчерпателно, мотивирано, изготвено при спазване на процесуалните правила и кореспондиращо на останалите доказателства по делото. При произнасянето си съдът е взел предвид констатациите на експерта, които по съществото си не сочат на различен от възприетия краен извод относно сходството между марките и стоките до степен, създаваща вероятност от объркване на потребителите. АССГ е формирал изводи по събраните доказателства и по релевираните от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право, като се е съобразил и с тълкувателно приложимата съдебна практика на СЕС по казуси, сходни с настоящия. Съдебното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и относимата нормативна уредба АССГ е извел верен правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съответна на закона е преценката на първостепенния съд за кумулативното осъществяване на предпоставките, обосноваваща основателност на подадената от Б. К. (BRIDGESTONE CORPORATION) опозиция срещу регистрация на марка "G-STONE GERMANY TEHNOLOGY" вх. № 129305 поради противоречие със забраната по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. По силата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Този текст от националната правна уредба кореспондира на чл. 4, § 1, б "б" от П. Д. на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (89/104/ЕИО), съответно - от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Аналогична норма е предвидена и в Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз - чл. 8, § 1, б. "б". По делото е безспорно установено, че ответникът Б. К. (BRIDGESTONE CORPORATION) е подал опозиция срещу регистрация на марка "G-STONE GERMANY TEHNOLOGY" вх. № 129305 със заявител "Автотракторспецтехника - България" ООД, гр. П. Внесената опозиция е по отношение на всички стоки в заявката за регистрация на марката, които са "автомобилни гуми" в клас 12 МКСУ. Опозицията се основава на чл. 38б, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, поради наличието на следните по-ранни марки: международна марка с № 828495 BRIDGESTONE - комбинирана, регистрирана на 26.03.2004 г. за стоки в клас 12; национална марка с рег. № 33771 BRIDGESTONE - комбинирана, заявена на 17.12.1997 г., регистрирана на 29.07.1998 г. за стоки в класове 7 и 17; национална марка с рег. № 14207 В - комбинирана, заявена на 8.08.1983 г., регистрирана на 26.12.1983 г. за стоки в класове 7, 12 и 17; марка на Общността № 5237177 BRIDGESTONE - словна, заявена на 2.08.2006 г., регистрирана на 8.11.2007 г. за стоки в клас 17. Внесената опозиция е отхвърлена с Решение на отдела от 6.04.2015 г., потвърдено с оспореното пред АССГ Решение № 295/22.12.2015 г. на зам. председателя на ПВ. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им относно елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО - идентичност или сходство между по-ранните и процесната марка и вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване с по-ранните марки. В своята константна практика относно законосъобразността на откази за регистрация по чл. 12, ал. 1, т. 2, респ. - актове по чл. 46, ал. 5 ЗМГО за заличаване на регистрацията ВАС приема, че преценката налице ли е сходство между заявената марка и противопоставената по-ранна такава, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите, изисква обсъждане на ефекта от възприемане на марката в нейната цялост, след анализ на основните й елементи - визуално, смислово и фонетично възприятие на марката като отличителен знак за определена стока. Параметровият анализ на знака (визуален, фонетичен и смислов, в някои случаи и концептуален) е задължителен, защото именно той предопределя способността да бъдат отличавани търговските марки една от друга. Следва да се прилага аналитичен подход при изследване рискът от смесване, като се отчита общото впечатление на базата на проведен поетапен анализ. Поначало последният се свързва с изследване на степента на възпроизвеждане - доколко се възпроизвежда, имитира или превежда общоизвестна или по-ранна марка и с това създава възможност за смесване или объркване на потребителите. Изследването обхваща и самата степен на възпроизвеждане - пълно или частично, отчитат се отделните композиционни елементи на сравняваните марки (кои от тях се явяват определящи при зрителното възприемане на търговските марки) и биха могли да предизвикат заблуждение в съзнанието на потребителите. Поначало в теорията и практиката се приема, че сходството поради наличие на един, а в някои случаи и на повече от критериите не винаги води автоматично до извода за съществуване на вероятност от объркване на потребителите. Марките трябва да се сравняват в цялост, като се отчита въздействието на отделните им елементи. Преценката за сходство в степен, при която съществува вероятност за объркване не трябва да се основава само на сходство на отделни елементи на марките, а от общото възприятие и винаги изхожда от начина, по който са регистрирани, а не от начина по който те са използвани. За сходството при словните марки, представляващи думи, изрази или словосъчетания, външният вид (визуалното сходство) не може да бъде водещ елемент. По-голямо значение имат фонетичното и "смисловото" сходство, т.к. това е посланието, отправено към потребителя. По принцип фантазийни марки, получени при механично съединяване на две или повече думи със смислово значение (т.нар. неологизми), не се преценяват като смислово сходни спрямо един от съставните елементи. На още по-голямо основание подобна преценка не може да бъде проведена по отношение съставна част от марка, имаща самостоятелно смислово значение. При обсъждане на фонетичното звучене и в частност при преценка на фонетичното сходство е важно как марката звучи и се произнася на български език. Това правило е относимо и в случаите, когато марката е изписана на латиница и би следвало да се чете с такава транскрипция. Съответна на доказателствения материал и на приложимия закон е преценката на съда за наличие на предпоставките за отказ на поисканата регистрация на марка с наименование "G-STONE GERMANY TEHNOLOGY" на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Няма спор, че словната марка "BRIDGESTONE", притежавана от японското дружество-ответник "Б. К." (BRIDGESTONE CORPORATION), е регистрирана преди комбинираната марка на заинтересованата страна "G-STONE GERMANY TEHNOLOGY", както и че същата е с по-ранно право на приоритет. При това положение съдът правилно е извършил съпоставка на двете марки, за да установи налице ли е сходство - визуално, смислово и фонетично между тях, обуславящо заличаването на по-късно регистрираното право. От събраните по делото доказателства, включително от констатациите и заключението на вещото лице е безспорно, че такова е налице. Фонетичното сходство между марките се отчита въз основа на общото впечатление и цялостното възприятие на сравняваните обекти, дължащо се на идентичния водещ словен елемент "СТОУН", който присъства във всички продукти от фамилията на BRIDGESTONE. От значение са изключителното сходство или идентитетът на доминиращите съществени отличителни елементи при възприемането на обектите от потребителя, като в случая без значение дали звукосъчетанията са изписани чрез механично сливане, с чертичка или по друг подобен начин, т.к. това не оказва влияние при изговарянето, респ. същите не допринасят за изместване на фокуса от носещия, отличителен и доминиращ фантазиен словен елемент "STONE", респ. - не разколебават извода за значително сходство на знаците и за вероятност от въвеждане на потребителите в заблуда, включително за свързване с по-ранната марка. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за сходство на стоките от клас 12 "автомобилни гуми" и клас 17 "превозни средства, велосипеди и техните части, калници за гуми", включени в атакуваната регистрация със стоките от същия клас на МКСУ, попадащи в обхвата на по-ранното право. При отчитане на множество релевантни фактори, включително критериите, изведени от практиката на СЕС, като естество и предназначение на стоките, начин на разпространение и пазарна реализация, релевантен потребителски кръг, поведение и фактори, оказващи влияние при избора на стоките и т.н., съдът е достигнал до правилен извод за наличие на сходство между противопоставените марки. В тази връзка основателни са доводите в писмения отговор на ответника, че двете марки създават впечатление, че са произведени от една и съща компания, още повече, че различните производители произвеждат отделни линии продукти според съответния ценови клас. У. са дадените примери в тази връзка и основателно се акцентира, че доколкото водещ елемент на марката "BRIDGESTONE CORPORATION" е "STONE", при наличие на висок (BRIDGESTONE) и среден (FIRESTONE) клас на марката, вероятността потребителят да се заблуди, че G-STONE е нов продукт на същата марка, е значително повишен. Отделен е въпросът и доколко при евентуална регистрация на марка "G-STONE GERMANY TEHNOLOGY" поведението на притежателя й не следва да се квалифицира като "нелоялна търговска практика" по смисъла на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за защита на потребителите, т.к. търговецът реално ще предоставя невярна и заблуждаваща информация относно географския или търговски произход на предлаганите от него стоки (автомобилни гуми). Функцията на марката е да гарантира на потребителя идентичност на произхода на обозначената с марка стока или услуга, която му позволява да ги разграничава, без възможност за объркване на продукти или услуги с различен произход, да гарантира, че всички продукти или услуги, които носят марката са създадени под контрола на едно предприятие, което може да бъде отговорно за тяхното качество (Решение на Съда на ЕО от 29 септември 1998 г. CASE С-39/97 (Canon - M. G. M. Inc) и С-10/89 ECR). От съображения за правна сигурност и добра администрация трябва да се гарантира, че не се регистрират търговски марки, чието използване може успешно да бъде оспорено пред съда (С-39/97). При това положение законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че в конкретния случай комплексната оценка на всички релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност сочи на вероятност от объркване сред потребителите с възможност за свързване с по-ранната марка. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че потребителският кръг е строго профилиран, като необходимата специализация на потребителите изключва вероятност от заблуда. Няма спор, че се касае за стоки за специализирана употреба и техният краен специализиран потребител е по-подготвен и внимателен от обичайното, което предпоставя наличие на по-висока степен на сходство между самите знаци, за да се обърка. Такава висока степен на сходство (фонетично) между марките безспорно е налице, а установеното сходство между марките и обозначаваните с тях стоки създава възможност за свързване на двете марки като означаващи предлагане на стоки с еднакъв произход, още повече като се има предвид и, че по-рано регистрираната словна марка "BRIDGESTONE" съвпада с наименованието на търговеца - неин притежател, а словният елемент в по-късната марка "G-STONE" съдържа изцяло пълният словен елемент на по-ранната марка. Вследствие на всички сходни белези и съвпадения за потребителя съществува вероятност да приеме, че стоките са на същите или на икономически свързани лица, т.е., че имат общ произход, респ. - че атакуваната марка е развитие на по-ранната. Наличието на достатъчна степен на сходство между двете марки и използването им на един и същ пазар създава реална възможност потребителят да свърже марката с по-ранните, което обуславя риск от паразитизъм и наличие на бъдеща нехипотетична опасност от несправедливо облагодетелстване от репутацията на по-ранните търговски марки. След като приликата между марките и сходството на означаваните с тях стоки е до степен да създава вероятност за объркване на релевантния кръг потребители с възможност за асоциация с по-ранната марка, съдът е приложил правилно материалния закон, като е приел за незаконосъобразно решението на зам. председателя на ПВ за потвърждаване на отхвърлената опозиция срещу регистрация на марка "G-STONE GERMANY TEHNOLOGY" със заявител "Автотракторспецтехника - България" ООД, гр. П. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъдят такива, съобразно представените доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение