Решение № 2780 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12603/2011 г.

Решение № 2780 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12603/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по протокол № 29 от 19.09.2011 г. относно дисциплинарно дело № 4/2011 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на Пламен Ангелов Колев, съдия в Софийски градски съд (СГС) - Търговско отделение, е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради приемането му извън компетентността на административния орган, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Счита, че наложеното най-леко наказание "забележка" не съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и броя на нерешените в разумен срок дела, които обосновават налагането на по-тежко дисциплинарно наказание. Развива съображения, че налагането на наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е в правомощията на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, поради което ВСС се е произнесъл в нарушение на чл. 311, т. 1 и чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да го върне на ВСС за ново произнасяне. Срещу същото решение на ВСС е подадена жалба и от дисциплинарно наказаното лице - съдия Пламен Ангелов Колев. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречието му с материалния закон. Счита, че участието и изслушването на представител на вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание в заседанието на ВСС и непредоставянето на такава възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е недопустимо и нарушава правото му на защита. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Претендира отсъствие на виновно неизпълнение на служебните му задължения. Не оспорва констатациите за просрочени решения, но счита, че е налице обективна невъзможност да спазва нормативно определените срокове за постановяването на съдебните актове, като забавянето се дължи на липсата на осигуряване от работодателя на нормални условия на труд. Според оспорващия ВСС не е изследвал обективно и пълно личната натовареност на съдията и не е приложил правилно критерия "ефективност на дейността". При ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата не са отчетени фактическата и правна сложност на делата, техния обем, ежедневната текуща работа по движението на делата, подготовката и провеждането на две заседания седмично, спецификата на въззивното производство, липсата на регулярност при излизането на делата за решаване и други обективни фактори. Сочи, че по отношение на част от нарушенията е изтекъл давностният срок по чл. 310 ЗСВ. Оспорва жалбата на ИВСС. Моли за отмяна на атакуваното решение. Ответникът - Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител - юрк. Карагонова, депозира писмено становище. По подробно развитите в него съображения моли за отхвърлянето жалбата на ИВСС като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от активно легитимирани страни. За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателят Пламен Колев е разглеждал дела като съдия в Софийски градски съд - въззивно отделение, IV-г състав от 2008 г. до 2010 г. включително, а от 29.03.2010 г. като председател на VI-12 състав на търговско отделение в същия съд. През периода 22.03.2010 г. - 29.10.2010 г. въз основа на заповед № 40/18.03.2010 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена комплексна планова проверка на работата по граждански дела за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в СГС. За резултатите от проверката във въззивно и в търговско отделение на СГС са съставени съответни актове от инспектор Незабравка Стоева. Според отразените в актовете констатации съдия Колев е просрочил за период от над 3 до 8 месеца постановяването на решения по 239 бр. въззивни граждански дела и по 10 търговски дела. Прието е, че средната месечна натовареност на съдиите във въззивния състав на Пламен Колев за 2008 г. е 16 бр. дела, а за 2009 г. - 19 бр. дела. По отношение на ефективността на дейността на този състав (съотношение брой висящи дела към брой приключили дела с решение или определение) са отчетени следните данни: за 2008 г. - 46,21 % и за 2009 г. - 55,34 %. Преценено е, че така установените натовареност и ефективност на работата на състава на съдия Колев не са високи в сравнение с тези на съдиите в останалите въззивни състави, Търговско отделение и Първо гражданско отделение в СГС. В срока по чл. 58, ал. 3 ЗСВ Колев е подал възражение срещу констатациите в актовете. На основание чл. 312, ал. 1, т. 3 и чл. 316, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ главният инспектор на ИВСС е внесъл предложение до дисциплинарно наказващия орган с писмо вх. № 11-12-040/07.04.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Пламен Колев за извършени от него нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ "понижаване в ранг в същия орган на съдебната власт за срок от една година". С решение на ВСС по протокол № 14 от 20.04.2011 г. е образувано д. д. № 4/2011 г. по предложението на ИВСС, за което жалбоподателят е надлежно уведомен. На същия е съобщено за насроченото заседание на дисциплинарния състав и за възможността да участва лично, както и да ползва адвокатска защита, изпратен му е препис от предложението, като му е предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Видно от данните в административната преписка, дисциплинарният състав е изслушал вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Възражението на съдия Колев досежно констатациите на ИВСС за просрочване постановяването на 10 решения по търговски дела е прието за основателно и същите са изключени от обхвата на дисциплинарната отговорност. Д. д. № 4/2011 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на решение № 10-00-017/03.09.2011 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка" на Пламен Колев за извършено от него нарушение на чл. 210 ЗСВ и чл. 235, ал. 5 ГПК, изразяващо се в постановяване на решения извън посочения "разумен срок" по 239 бр. въззивни граждански дела и съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. С оспореното решение с 19 гласа "За", 2 "Против" и 2 "Въздържали се", ВСС е наложил на жалбоподателя Колев дисциплинарно наказание "забележка". При индивидуализацията на наказанието е отчетена изключителната натовареност на съдиите в СГС, условията, в които работят, естеството на съдийската професия и цялостното поведение на магистрата. Съдът, при така установената фактическа обстановка, като извърши служебна проверка за валидност и законосъобразност на обжалвания административен акт и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира, че решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Пламен Колев е незаконосъобразно, т. к. е постановено при нарушение на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице по следните съображения: Видно от представеното по делото препис извлечение от пълен стенографски протокол № 29 от заседанието на ВСС, проведено на 19.09.2011 г. в същото заседание главният инспектор на ИВСС е бил представляван от инспектор Незабравка Стоева. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице съдия Пламен Колев не е уведомен за датата на заседанието на ВСС, на което ще бъде взето решение относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и определяне на дисциплинарното наказание по вид и тежест съобразно правилата за индивидуализация въз основа на фактическите обстоятелства в конкретния случай, и не му е дадена възможност да присъства на заседанието. Видно от направените в протокола обсъждания, разгледани в контекста на предложението на главния инспектор на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ "понижаване в ранг в същия орган на съдебната власт за срок от една година" и предложеното от дисциплинарния състав на ВСС по-леко по вид дисциплинарно наказание "забележка", представителят на главния инспектор на ИВСС е изразил становище, в което по същество поддържа, че предложеното дисциплинарно наказание "забележка" е несъразмерно с оглед тежестта на дисциплинарното нарушение и макар да става въпрос за съдия от най-натоварения в страната съд, Софийския градски съд, "все пак става дума за просрочие на 239 дела плюс други десет в Търговско отделение. До настоящия момент в нашата работа ние повече просрочия не сме констатирали на друго място. Обръщам вниманието ви и върху това, че тук просрочието е за Софийски градски съд - всички над три месеца. Тоест, ние приемаме по право, че срокът за колегите от Софийски градски съд е три месеца и над три месеца. Става дума за просрочия, достигащи до осем, до девет месеца. Отделно от това самата лична натовареност на съдията Пламен Колев е между 16-18 дела на месец, което, отнесено към тази на колегите от Търговско отделение, достигаща лична до 38, отново говори и вероятно наистина за належаща необходимост комисията, която се занимава с натовареността, все пак да въведем някакви единни критерии. Никой няма за цел еднозначно да уврежда който и да било от колегите магистрати. Припомням само, в предишно ваше заседание, и това предложение на практика ще противоречи като дисциплинарна санкция за всички до този момент вземани от Съвета решения, когато е ставало дума за просрочие." (край на цитата, стр. 52 от протокола на ВСС от 19.09.2011 г.). Инспектор Стоева е участвала в заседанието на основание чл. 60, ал. 2 ЗСВ, съгласно който главният инспектор на ИВСС участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването. ЗСВ не разписва съдържанието на понятието "участва", т. е. в съдържателно отношение не е ясно какви права има главният инспектор на ИВСС в административното производство по специалния ЗСВ, съответно по общия АПК, който по отношение на дисциплинарните производства съгласно чл. 328 ЗСВ се прилага, доколкото в глава ХХVI "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ няма особени правила. Дисциплинарното производство пред ВСС, независимо че завършва с решение на Съвета, което в теорията и практиката се приема за индивидуален административен акт и се обжалва по реда на АПК, представлява по същността си производство за изследване на предпоставките за ангажиране на отговорност и налагане на наказание. Дисциплинарнонаказващ орган е ВСС, комуто единствено е предоставено правомощието да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова. При всички случаи, когато е налице несъобразяване от страна на ВСС с предложението на дисциплинарния състав, както и когато е налице различие в мотивите за решението на ВСС от фактическа или правна страна от това на състава, мотивите на ВСС следва да са изложени съобразно изискванията за обосноваване на дисциплинарното наказание и да се съдържат в протокола от обсъжданията, или да са обобщени в него, независимо дали се касае до фактическата страна на нарушението, правната му квалификация, наличието на вина или изменение във вида на наказанието или освобождаване от дисциплинарна отговорност. Това изискване е основна предпоставка за възможността на съда да извърши пълна и правилна съдебна преценка за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, съответно да разгледа жалбата на вносителя на предложението и да прецени основателността й от гледна точка на предпоставките на закона за налагане на наказание (или по-тежко такова) и целта на дисциплинарната отговорност. ВСС, в производствата по дисциплинарни дела, подобно на дисциплинарния съвет, действа като арбитър, в рамките на едно квазисъстезателно производство, подобно на всеки един дисциплинарен съвет или комисия, оправомощен безпристрастно и обективно да прецени основанията за налагане на дисциплинарна отговорност по отношение на лица, които по статут са независими и не са част от вътрешнослужебната структура на дисциплинарнонаказващия орган, каквито по силата на Конституцията и с оглед принципите на правовата държава, безспорно са членовете на магистратурата (съдии, прокурори и следователи); за сравнение, подобно например на адвокатурата, където важат аналогични принципи и правила на дисциплинарното производство, която от гледна точка на основния устройствен принцип на независимост на съсловието, заложен в Конституцията, както и магистратурата, функционира ефективно в правовата държава в интерес на обществото и на правата и законните интереси на гражданите благодарение на възможността професията да бъде независимо упражнявана в конституционните и законови рамки във всеки конкретен случай. Това означава, че основните процедурни принципи и правила, които гарантират правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като непосредственост и устност, при решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност са валидни на общо основание поради санкционното естество на производството. От тези общовалидни принципи следва, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице следва да бъде редовно уведомено за заседанието (същото следва и от общите правила на АПК, когато се издава утежняващ административен акт) и да му бъде дадена възможност да изложи защитната си теза лично или чрез процесуален представител. Необходимостта привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател да упражни ефективно правото си на защита във всеки един случай непосредствено пред дисциплинарнонаказващия орган ВСС следва пряко по силата на непосредственото действие на чл. 56 от Конституцията на Република България. Цитираната разпоредба урежда основно всеобщо, лично право на гражданите, което е средство за защита на други техни нарушени или застрашени права или законни интереси, тълкуване, дадено на цитираната конституционна разпоредба с решение № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 1/94 г. С цитираното решение на КС, постановено по искане за задължително тълкуване на чл. 56 от Конституцията на Република България, във връзка с правото на защита на българските магистрати при режима на тогава действащия Закон за Висшия съдебен съвет (отм.), при липсваща изрична разпоредба в цитирания отменен закон да обжалват решенията на ВСС, КС е приел, че при наличието на тази празнота магистратите се ползват от правото на защита по чл. 56 от Конституцията и могат да обжалват актовете на ВСС, които засяга техни права. В мотивите на цитираното решение на КС, задължителни за правоприлагащите и правораздавателните органи (предвид изключителната тълкувателна компетентност на КС относно разпоредбите на Конституцията) е дадено тълкуване относно естеството на правото на защита, характера, обема и основанията, единствено на които подлежи на ограничение правото на защита по чл. 56 КРБ: "Правото на защита по чл. 56 от Конституцията е основно, всеобщо и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго право (накърнено или застрашено). Следователно разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията)." По-нататък в мотивите се казва, че "Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени. В същото време задължава законодателя да предвиди процесуални норми за охрана на различни права и законови интереси." КС приема, че "проявените форми на правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени техни права и законни интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира", в това число изрично е изброено и правото на възражения, обяснения и изслушване. Въз основа на горните мотиви на КС незаконосъобразна е административната практика на ВСС по дисциплинарни дела привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да не бъде изслушвано (или да се защити чрез писмени обяснения или като се представлява от защитник), т. к. противоречи на чл. 56 от Конституцията. Тази практика има за резултат нарушение на самото право на защита като основно право на гражданите, както е тълкувано в цитираното по-горе решение на КС № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 1/94 г., поради което обжалваното решение е постановено в противоречие с материално-правното съдържание на цитираната конституционна разпоредба, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4АПК. Предвид върховенството на Конституцията в йерархията на нормативните актове в националната правна система, аргументът, че ЗСВ не съдържа разпоредба, която да дава право на участие на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, е правно невалиден. От цитираното тълкувателно решение следва също така, че правото на защита не е ефективно упражнено в пълен обем, независимо че съдията, прокурорът или следователят е имал възможност да го упражни пред дисциплинарния състав на основание и в обема, предвиден в чл. 313, ал. 1 ЗСВ. Напротив, по аргумент за по-силното основание от същата разпоредба и от нейната ал. 2, ВСС е длъжен да даде възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да участва в заседанието и да упражни ефективно правото си на защита поне чрез процесуалните способи и в обема, предоставени му в производството пред дисциплинарния съвет. Правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице чрез лишаването му от възможност да участва на заседанието на ВСС е съществено нарушено на още едно основание, а именно правото на участие на главния инспектор на ИВСС във всяко заседание на ВСС, дадено му със законова норма. Главният инспектор на ИВСС има право да участва в заседанието на ВСС, независимо дали той е вносителят на предложението за образуване на дисциплинарно производство или не. Административният ръководител, който също има качество "вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство" и също може да предлага вида на дисциплинарното наказание, няма право на участие в заседанието на ВСС. Главният инспектор на ИВСС има право на участие в заседанията на ВСС освен по дисциплинарните производства, и във всеки един случай, независимо от предмета на решенията, които взима ВСС, т. е. той участва в заседанията на съвета при упражняване на целия обем от правомощията на ВСС, в това число и при провеждане на конкурс за назначаване, повишаване и преместване в органите на съдебната власт, независимо от това, че ИВСС няма правомощия в тази сфера от дейността на ВСС. Липсата на яснота на употребения в закона термин "участва" относно процесуалното му съдържание дава възможност за широко тълкуване, което в дисциплинарните производства пред ВСС, нарушава равнопоставеността между участника, поддържащ дисциплинарнонаказателната (санкционна) теза, и защитната теза на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, и без това нарушена чрез лишаване на последното от правото му на защита пред ВСС. Особено тежко е нарушен принципът на равни процесуални възможности когато вносител е главният инспектор на ИВСС. В конкретния случай, представителят на главния инспектор на ИВСС е изразил становище в подкрепа на налагане на по-тежко по вид наказание, независимо, че не е налице изрично формулирано искане в този смисъл и това становище не е уважено от ВСС "Последно, само едно изречение. Уважаеми колеги, колегата Колев няма едно написано в срок. И какво правим с всички колеги? Не ги ли демотивираме, които работят при свръхчовешки условия и при цялата тази констатация за друга натовареност? Не демотивираме ли всички останали? Ако е в личен план сигурно и аз ще кажа - ами няма да го наказваме, но говорим за принципа и за установяването все пак на някакъв принцип. В първия момент, в който го установим, уверявам ви, че ние като проверяващи ще се съобразим с това. Но няма едно написано в срок." (край на цитата, стр. 60-61 от протокола от заседанието на ВСС от 19.09.2011 г.). Отделно от недоказаността на твърдението от фактическа страна, че посоченият съдия няма нито едно дело написано в срок (съдебен акт - решение, определение, разпореждане; не е доказано това и по отношение на постановените след заседание решения) обстоятелство, че представителят на ИВСС прави искане и може фактически и правно да въздейства върху формирането на крайния акт на ВСС, категорично потвърждава изложеното по-горе. Правото на участие на главния инспектор на ИВСС, т. к. не е обусловено от компетентността (правомощията) на ИВСС, изчерпателно предвидени в ЗСВ, и не произтича от тях, може да бъде фактически упражнено ефективно или не, в обема и съдържанието, в един случай или друг, единствено по усмотрение на неговия титуляр. Такова всеобхватно по съдържание право на участие в заседанията на ВСС без право на глас има само министърът на правосъдието като представител на изпълнителната власт, чието участие е еманацията на концепцията за принципа на разделение на властите в КРБ. Участието в заседанията на ВСС на ИВСС, като помощен орган на ВСС, представляван от главния инспектор, или главният инспектор в това му качество, не може да бъде обосновано юридически със законовата логика на устройство и функциониране на ВСС, на структурата и дейността на органите на съдебната власт, нито с принципа на разделението на властите. Още по-малко аргумент за такова всеобхватно право на главния инспектор на ИВСС на участие в заседанията на ВСС се намира в Конституцията, в това число и в разпоредбите относно Инспектората на ВСС, с които Конституцията беше допълнена. При абстрактно формулираното право на участие на главния инспектор на ИВСС в чл. 60, ал. 2 ЗСВ, правото на главния инспектор на ИВСС или на негов представител на участие следва да се тълкува стеснително в смисъл на право на присъствие на заседанията на ВСС, а не в смисъл на равно по обем право на участие в обсъжданията и мотивиране на крайния акт, каквото право имат само членовете на ВСС по силата на ЗСВ. Право на участие в дебатите главният инспектор на ИВСС може да упражни само при условие, че ВСС предварително е уведомил привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за заседанието и за обстоятелството, че в него ще участва главният инспектор на ИВСС или негов представител, при което се гарантира правото на защита на съдията, прокурора или следователя, привлечен към отговорност, и се съблюдава конституционният принцип на равенство пред закона. По аналогичен начин, с оглед спазването на равни процесуални възможности, когато главният инспектор прецени, че няма да участва в заседанието лично или чрез представител, а правото му на участие бъде упражнено само чрез депозирането на писмено становище до ВСС за обсъждане на датата на заседанието от Съвета във връзка с решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност, това писмено становище задължително следва да се изпрати на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в разумен срок за отговор с право да бъдат приложени доказателства или да бъде поискано лично изслушване при мотивиране на необходимостта от това. Такъв е и принципът на участие на съдията, прокурора и следователя в случаите, в които същият се уведомява за заседанието на ВСС при вземане на решение за оценката от проведено атестиране (чл. 205 ЗСВ). Нито Конституцията, нито ЗСВ дават правно основание за различно от изложеното тълкуване на чл. 60, ал. 2 ЗСВ, т. к. се касае до упражняване на най-общо казано административни правомощия, поради което процедурното съдържание на правото на участие на главния инспектор на ИВСС следва да съответства на материалното съдържание на компетентността му. Съдържанието на власт в тези правомощия не позволява различно от изложеното стеснително тълкуване на правото на участие по чл. 60, ал. 2 ЗСВ с оглед принципа на равенство. По делото е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. дисциплинарното наказание е наложено въз основа на неясни критерии, без да са изследвани и взети предвид всички относими за ангажиране на дисциплинарната отговорност на привлеченото към дисциплинарна отговорност факти, поради което дисциплинарното нарушение с неговите елементи деяние, резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата, и елемента вина не са доказани. В конкретния случай дисциплинарното нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ "системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони". Изводът, че нарушението е налице, е обоснован само с безспорния факт, че за периода от началото на 2008 г. до март 2010 г. съдия Пламен Колев е постановил решения извън разумния срок по 239 дела със забавяне от над 3 до 8 месеца след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, които дела се явяват най-много на брой в сравнение с всички проверени съдии, членове на Въззивно отделение на Софийския градски съд, като е посочено, че е "отчетена огромната натовареност на съдиите в същия съд, условията при които те правораздават", цитирани са фамилиите на още шест съдии от отделението с постановени актове над 3-8 месеца след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото: "съдия Шушков - 176, съдия Цветанова - 21, съдия Василев - 42, съдия Вълкова - 68, съдия Симеонов - 92, съдия Бенина - 82". Посочени са и съдиите, които "нямат нито едно решение, постановено в срок по-дълъг от 3 месеца след датата на заседанието - Розинела Янчева, Ралица Димитрова, Мая Дамянова, Драгомир Драгнев и Албена Александрова". Възражението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че за допуснатото системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони не е налице вина, т. к. заключенията на инспектора в акта за извършената проверка "не са съобразени със спецификата на въззивното производство - два заседателни дни в седмицата и като се има предвид, че делата за решаване не излизат равномерно, още повече, че освен подготовка на делата за зала, решаването на излезлите дела, произнасянето в състав по доказателствени искания, частни жалби, обезпечения, текущ доклад, извънредни заседания, "разумността" на сроковете, в които е постановил решенията си, отговарят на "разумността" на условията, при които са постановени", както и доводът, че използваният критерий "ефективност на дейността", "както е описан в материалите по проверката - съотношение между брой висящи дела и брой приключили дела, не дава реална представа за натовареността; той зависи от числителя - брой висящи дела", поради което оспорва извода за средна натовареност, за което представя справка, са отхвърлени в решението на дисциплинарния състав с мотивите, че "не на последно място дисциплинарният състав отбелязва, че трудът на съдията е интелектуален труд, труд, който не би могъл да се отчита в границите на определени срокове, още повече, че съдиите са различни в своята работа. Някои са по-аналитични и им трябва повече време, други сравнително бързо решават делата си. Но в никакъв случай това не би следвало да е оправдание за драстично забавяне на сроковете, в които следва да се постановяват решенията". В резултат на изложените по-горе фактически констатации, дисциплинарният състав е приел, че на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице следва да му бъде наложено наказание, съответстващо на извършеното нарушение съгласно чл. 309 ЗСВ, като "дисциплинарният състав отчете огромната натовареност на съдиите в Софийския градски съд, условията, при които работят, негативният обществен резонанс за работата на съдебната система при постановяване на актове извън "разумния срок", както и обстоятелството, че съдиите, работещи в същото отделение, са постановили актовете си в повечето от случаите в "разумни срокове", поради което, че следва да му бъде наложено наказание, съответстващо на извършеното нарушение". Това са мотивите от фактическа и правна страна, с които е прието за доказано и е обосновано дисциплинарното нарушение. Аналогични по съдържание са и мотивите, които се извличат от обсъжданията на членовете на ВСС, съдържащи се в протокола от заседанието на Съвета. Върховният административен съд счита, че оплакванията в жалбата на съдия Пламен Колев, по същество идентични на направените в хода на дисциплинарното производство, са основателни. На първо място, проверката е направена, без да е налице ясен критерият "натовареност" и неговите фактически рамки, както по отношение на Софийския градски съд в частност, така и конкретно за проверяваното отделение. Общоизвестен е фактът, че съдиите в Софийския градски съд работят в условията на огромна натовареност и в същото време тази натовареност е неравномерно разпределена между отделните състави на отделенията. Ето защо, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗСВ, за осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, ВСС ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт. Това законово задължение, видно от текста на цитираната разпоредба е предпоставка за законосъобразно упражняване на правомощията на ВСС. Наличието на критерии, изработени по ясна и прозрачна методология е от съществено правно значение за налагането на дисциплинарно наказание, съответстващо на изискването на закона, т. к. тези критерии са въведени в ЗСВ като изискване от фактическа и правна страна като стандарт при правоприлагането на ВСС при обосноваване на дисциплинарна отговорност. Въвеждането на тези критерии, освен, че е законово изискване, гарантира последователната и предвидима практика на Съвета в тези производства, равнопоставеността на магистратите при привличането им към дисциплинарна отговорност за сходни по вид и тежест неизпълнения на служебните задължения, правилната преценка за наличието на вина във всеки конкретен случай, налагането на законосъобразно и справедливо дисциплинарно наказание, което осигурява постигането на мобилизиращата цел на дисциплинарната санкция в индивидуалния случай и на превантивния дисциплиниращ ефект върху останалите магистрати. Посочените критерии имат същото значение на правна предпоставка за законосъобразното и правилно прилагане на ЗСВ при определянето на оценката от атестацията на магистрата, което осигурява кадровото развитие на отделния магистрат и на органите на съдебната власт като отделни структури при спазването на ясни и съответни на фактическото положение професионални стандарти, от което пряко зависи и развитието на правораздаването като качество, бързина и достигането на европейския модел на функциониране. Освен да бъдат изработени, тези критерии подлежат на публикуване (публично оповестяване), подобно на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и всички правила и методики, които ВСС приема в изпълнение на правомощията, предвидени в ЗСВ. Последното изискване гарантира, че принципът, установен в чл. 6 АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и спазването на задължението за последващо оповестяване на промяната при изменението на тези критерии при необходимост от тяхното актуализиране, което задължение следва от чл. 13 АПК, въведен за гарантиране на последователността и предвидимостта в практиката на административните органи, приложим на общо основание за производствата пред ВСС именно с оглед постигането на целите на специалния ЗСВ. Принципът на последователност и предвидимост, по аргумент за по-силното основание има определяща правна тежест при санкционното дисциплинарно производство, т. к. то не съдържа въпроси, предоставени на свободната преценка на административния орган. Именно такава е логиката на ЗСВ, която изисква отчитането на определени показатели и въвеждането на критерии като този за натовареността, защото те позволяват посредством константната практика на административния орган, в това число и чрез промяната й в рамките на закона, въз основа на промяна на подлежащите на отчитане показатели (данни), да се постигнат целите му, като чрез критерии, изработени при правоприлагането се "нормира" в общоприетия смисъл, а не в юридическия смисъл на тази дума фактическо положение, което не е предвидено да бъде уредено с нормативен акт. Тези заложени в ЗСВ изисквания към дисциплинарната практика на ВСС и ИВСС, са продиктувани от изискването за правна сигурност в интерес на първо място на обществото и отделния индивид или юридическо лице, на интегритета на съдебната власт и не на последно място, гарантират ефективното упражняване на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Към настоящия момент дисциплинарната практика на ВСС е непоследователна и хаотична, както се посочва и от самия инспектор от ИВСС в протокола от заседанието на ВСС по конкретното дело ("Това, че има натовареност е отчетено в актовете. Ние нямаме различия в едната част, включително и това, което дисциплинарният състав споделя. Тези просрочия, които за Търговско отделение сме констатирали, ние не сме ги внесли с предложение за наказание, а са отнесени към административен ръководител за отношение, което отново е проява на нашето отношение на натовареност и на друга ситуация в Градски съд. Но възниква вторият проблем. Наистина, време е Съветът да се произнесе - що е това натовареност, какви са степените на натовареност и оттам нататък да няма просто излишно създадено противоречие и противодействие. Няма смисъл от този дебат" (край на цитата, стр. 54 от протокола от заседанието на ВСС; в същия смисъл са изказванията на члена на ВСС проф. Лазар Груев). Непредвидимостта на критериите, при които съдия, прокурор или следовател, може да бъде привлечен към дисциплинарна отговорност, както и непредвидимата административна практика на ВСС правят невъзможна за реализиране крайната цел на дисциплинарната отговорност, а именно, да бъде мобилизиран наказаният магистрат и да бъде предотвратено последващо дисциплинарно наказание и да бъде реализирана дисциплинарна превенция. Въвеждането на такива критерии, което е законова предпоставка за материална законосъобразност на практиката на ВСС, е призната като крайно належаща необходимост и от ВСС, видно от обсъжданията на членовете на Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт към ВСС на заседание на комисията, проведено на 7 декември 2011 г., отразени в Протокол № 16 от заседание на цитираната комисия (единствено решение на тази комисия, публикувано на Интернет страницата на ВСС, раздел "Решения на постоянните комисии на ВСС"). Дисциплинарните производства пред ВСС не са производства за издаване на административни актове в класическия смисъл на АПК, поради което е изключена дискрецията (оперативната самостоятелност) на ВСС по смисъла на административното право. Решението на дисциплинарнонаказващия орган се издава само при законовите предпоставки на ЗСВ, без възможност за преценка по усмотрение, нито усмотрението на дисциплинарнонаказващия орган с оглед висши интереси може да мотивира налагането на дисциплинарна санкция, когато няма установени критерии, поради което от фактическа страна и правна страна не е ясно, налице ли са основания за дисциплинарна отговорност и какво да е по вид и размер наказанието. Предвид горното, основателен е доводът на жалбоподателя съдия Пламен Колев, че липсват мотиви при налагането на дисциплинарното наказание дали е обективно възможно да не се допуска просрочие в такава степен с оглед конкретните условия на работа, личната натовареност, която е същественият критерий за установяване на дисциплинарно нарушение предвид личното естество на отговорността, а не натовареността на състава; в конкретния случай не е фактически констатирана неговата лична заетост (натовареност) като съдия, в това число не е взет предвид статутът му на командирован от Софийския районен съд през 2008 г., със съответните задължения за постановяване на решенията по обявените за решаване дела след датата на командироването, с оглед необходимостта от мотивиране на наказанието въз основа на професионален стандарт за успеваемост на съдията (магистрата) в страната и в СГС, Въззивно отделение, какъвто не е установен, мотивиран и приложен. Аналогични съображения относно обстоятелствата, като напр. заетост в Софийския районен съд, повлияли на значителния брой просрочени дела, макар и по повод определянето на по-лекото наказание "забележка" в сравнение с поисканото в предложението на вносителя, са изложени от членовете на ВСС Петър Стоянов (стр. 55 от протокола от заседанието на ВСС), проф. Лазар Груев (стр. 55-56 от същия) и Иван Колев (стр. 58-59-60). От горното следва изводът, че е прието наличие на дисциплинарно нарушение въз основа на обективния факт за системно просрочване на дела над три месеца, без да е изследван въпросът за вината. Горният извод се подкрепя от данните - в текст и числа, установени от ИВСС по време на самата проверка. На първо място, проверката е обхванала периода 2008 - 2010 г., като процентът на забавените дела на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изчислен като най-висок, без да са взети предвид заварените висящи дела, когато същият е постъпил в IV Г състав в Софийския градски съд в началото на 2008 г., които според твърденията му са били 531, висящност доста по-голяма тази от тази на други два въззивни състава - 279 висящи дела за IV Д състав и 354 висящи дела за IV В състав. Твърденият факт за броя на висящите заварени дела на състава към 2008 г., привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е удостоверило със заверена от статистика на Софийския градски съд справка, представена пред дисциплинарния състав. Същият е представил пред състава аналогична заверена от статистика справка в числа за личната си натовареност по постъпили дела на доклад през периода 2008 г. - 2010 г., която не е изследвана и обсъдена от Инспектората и ВСС. Изводите за наличие на дисциплинарно нарушение са направени въз основа на статистически данни за натовареността на състава, а не на конкретното привлечено към дисциплинарна отговорност лице, макар същият да е представил, макар и незаверено таблично статистическо извлечение от статистически регистър на Софийския градски съд за дейността на отделението през 2009 г. и 2010 г. по състави и съдии, от които е видна натовареността на отделението и на всеки състав и индивидуално на всеки съдия. Макар, задължението за доказване на фактите за установяване на дисциплинарното нарушение да е в тежест на дисциплинарния състав и на дисциплинарнонаказващия орган ВСС, тези съществени обстоятелства относно деянието и вината не са изследвани. Данните за личната натовареност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не са установени с годни доказателствени средства, и са налице, доколкото усилия за установяването й е положило последното. Същите се разминават и като цифрово изражение. Категорични данни по преписката за броя на заседателните дни на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице във Въззивно отделение през 2008 г. - 2010 г. няма, което е определящо за личната му натовареност от гледна точка използвания критерий на брой просрочени дела от открити заседания; не е съобразено и обстоятелството на преместване през месец февруари 2010 г. в Търговско отделение, свързано с необходимостта от актуализация на познанията по материята и необходимото време за организация на работата на търговския състав, за чийто председател е назначен жалбоподателят (VI-12). От представените от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице таблици е видна личната натовареност на съдия Пламен Колев във Въззивно отделение, по брой висящи и свършени дела за 2009 г. и 2010 г., разпределените му по брой по видове въззивни дела - открити заседания и закрити производства, които дори статистически не са изследвани с оглед личния характер на дисциплинарната отговорност. Основателно жалбоподателят съдия Пламен Колев твърди, че не са взети предвид спецификите на работата във въззивните състави, както и видно от констатациите от акта от проверката на ИВСС всеки от въззивните състави за заседателния период преди съдебната ваканция на 2010 г. е провел различен брой съдебни заседания, което се отразява на средната натовареност за един заседателен ден на всеки един от членовете на състава спрямо тази на останалите състави и отразява обективно съществените различия в числа на натовареността на отделните въззивни състави; само за илюстрация - през цитирания съдебен период на 2010 г. II А състав има 546 съдебни заседания за 28 заседателни дни, проведени от 08.02.2010 г. до 24.06.2010 г.; IV А състав - 392 съдебни заседания, 27 заседателни дни за периода 28.01.2010 г. - 20.09.2010 г. (без месеците юли и август); IV Г състав (на който е чл. съдия Пламен Колев) - 540 съдебни заседания, 33 заседателни дни за периода 20.01.2010 г. - 29.09.2010 г. (без месеците юли и август), IV Д състав - 289 съдебни заседания, 34 заседателни дни за периода 28.01.2010 г. - 30.09.2010 г. (през месец август не са провеждани открити заседания). В акта за проверка не е описана методологията и изходните данни, въз основа на които е определена средната месечна натовареност на въззивните състави, в това число на този на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, само въз основа на която средна натовареност на състава е направен извод за сравнително ниската натовареност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което представлява немотивираност на дисциплинарното нарушение от фактическа страна, т. к. жалбоподателят оспорва посочената в акта средна натовареност на състава, цитираната в мотивите от проверката като лична натовареност 16 - 19 дела, и сочи лична натовареност в размер на 30 дела месечно. Фактически е анализирана единствено, и то частично и едностранчиво, успеваемостта на съдия Пламен Колев само при постановяване на съдебни актове по дела, проведени в открити съдебни заседания, и то само относно работата му в Софийския градски съд. При тези съществени статистически несъответствия относно натовареността на отделните въззивни състави основният аргумент, въз основа на който е обоснована дисциплинарната отговорност, а именно, че в сравнително отношение спрямо останалите съдии от Въззивно отделение съдия Пламен Колев има най-голям брой дела, постановени извън приетия за разумен тримесечен срок, безспорен математически факт, се явява недоказан и необосован. И чрез методите на статистиката в случая не може да се обоснове наложеното наказание от гледна точка на прилагане на критерия за разумен срок по граждански дела, разработен в практиката на ЕСПЧ и приет за основния адекватен критерий при преценка наличието на дисциплинарно нарушение, който критерий е преимуществено съдържателен, а не математически. В подкрепа на горното са установените с акта от същата проверка забавени дела над тримесечния срок на други съдии от Въззивно отделение, цитирани по-горе и от дисциплинарния състав, но непривлечени към дисциплинарна отговорност за математически пренебрежима разлика в броя просрочени дела над 3 месеца, която разлика е ирелевантна като стойност за обосноваване на системността на деянието като аргумент за наличието на нарушение (Сравн.: 239 и 176 дела например). Само за статистическо сведение, съдиите, забавили дела над 100 броя, установени в хода на проверката, освен жалбоподателя, са 4-ма, сред които има и съдии също забавили дела над 8 - 9 месеца, подобно на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като броят на съдиите, забавили повече от 50 дела е приблизително двоен, което означава, че статистическите показатели не могат да бъдат единствените годни показатели не само за установяване на дисциплинарното нарушение, но и за определянето на справедливо наказание, в това число да служат за сравнение с оглед мотивиране постигането на целите на дисциплинарната отговорност. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено поради нарушение на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в противоречие с чл. 56 КРБ и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед липсата на мотиви. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,