Решение № 7092 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2010 г.

Решение № 7092 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Георги Илиев Илчев от гр. Бургас против решение № 885 от 16.07.2010 г., постановено по адм. д. № 587/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-11 от 15.02.2010 г. на началника на 5-то РПУ при МВР - Бургас за отказ за издаване на разрешително за закупуване и пренасяне на късо бойно оръжие, на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм, ДВ, бр. 73/2010 г.) Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неточно приложение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че е провел пълно и главно доказване на нуждата си от самоотбрана, а изводът на съда противоречи на приетите по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на постановения от административния орган отказ. Ответникът началникът на Пето РПУ при МВР - Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото е установено, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Георги Илчев за издаване на разрешение за закупуване и пренасяне на късо бойно оръжие. Искането е обосновано с мотив за лична самоохрана, както и във връзка с дейността на фирмата, на която е управител и необходимостта от охрана на големи суми пари, които пренася. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не са доказани твърденията на жалбоподателя, сочещи на необходимост от защита и за самоохрана. В подробно изложените мотиви, които касационната инстанция изцяло споделя, е направено точното законово разграничение между основанията за отказ и тежестта на доказване в производството по издаване на разрешенията за носене на огнестрелно оръжие. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като са изпълнени формалните изисквания на закона и са приложени необходимите документи, то административният орган е длъжен да издаде исканото разрешение. Законодателят не е поставил органа в условията на обвързана компетентност - не е свързал издаването на разрешението единствено с представяне на документите по чл. 41 от ППЗКВВООБ (отм). Правилно е разпределена и доказателствената тежест досежно необходимостта от носенето на оръжие към момента на подаване на заявлението. Административният орган не е задължен да изследва служебно обстоятелства, посочени от заявителя като причини за направеното искане. Отказът на административния орган е издаден на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм), като се сочи основанието "недоказана необходимост". Този текст предвижда две хипотези, при които не се издава или се отнема такова разрешение - при недоказана или отпаднала необходимост. В случая административният орган е мотивирал отказа си да издаде разрешение, като е изложил липсата на доказателства, установяващи необходимостта от страна на молителя за закупуване и носене на оръжие за самоотбрана. Необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие се обосновава от лицето, направило искането и се преценява за всеки отделен случай. Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, включително твърденията за дейността му като управител на фирма и за пренасяне на големи суми пари, не сочат на нужда от носенето на оръжие за самоохрана като физическо лице. Оръжие за служебни нужди се издава по друг ред, на името на търговското дружество. Според чл. 5 от ЗКВВООБ (отм), съобразно предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица, както и на търговци по смисъла на Търговския закон - за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в Правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. При това положение се налага извода, че юридическите лица и търговците могат да притежават огнестрелно оръжие за служебни цели или за граждански цели. Посочените от Илчев мотиви в искането му самоотбрана и охрана на личността не съставляват основание за приемане на необходимост от притежаване на лично оръжие с цел самоотбрана (самоохрана), както и с цел обезпечаване изпълнението на служебните му задължения. Посочените мотиви в заявлението за издаване на исканото разрешение не сочат съществуването на вероятна опасност по смисъла на закона. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост на заявителя от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване на разрешително за дейности по специалния закон, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Обстоятелствата, посочени в искането на Илчев и допълнителните му мотиви, изложени във възражението, не могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие. Постановеното от административния съд решение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд