Решение № 4257 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение 17871/25.09.2024г. по адм. дело 7873/2024г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която е отменено Решение 7792/16.07.2024г. на административния орган относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Н. А. А., гражданка на Сирия. Касаторът, чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приложил чл. 9 и чл.12 от Закона за убежището и бежанците. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт изцяло. Ответната страна - Н. А. А., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Със съдебното решение, в обжалваната му част, АССГ е отменил решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Н. А. А., гражданка на Сирия. Първоинстанционният съд е обсъдил от фактическа страна бежанската история и представените справки за актуалната ситуация в Сирия. Установено е в административното производство и пред съда, че кандидатът за статут е влязъл в България легално със своето семейство, за да се съберат с брата на Н. въз основа на Решение 4240/28. 02. 2023г. на зам. председателя на ДАБ. С протоколно определение от 25.03.2024г. по НОХД 574/2024г. по описа на Районен съд Русе е одобрено споразумение, съгласно което чуждата гражданка се признава за виновна в това, че е осъществила от субективна и обективна страна състава на престъпление по чл. 279, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 06.03.2024г. на ГКПП- Дунав мост е направила опит да излезе през границата на страната без разрешението на надлежните органи на власт, за което на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 НК. В интервюто Н. А. А. е заявила, че е напуснала Сирия, защото там има война, няма храна, вода и работа. Съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни съображения, че извършеното от чужденката престъпление не е тежко по смисъла на закона и не обуславя отказ по чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ за търсената защита. В същото време, доколкото изводите на административния орган са за наличие на въоръжен конфликт в страната на произход, съдът е отменил частично административния акт и е върнал преписката на административния орган, за да се произнесе относно поисканото предоставяне на хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав, счита че при напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Административният орган е стигнал до извода, че в страната на произход е налице въоръжен конфликт, поради което е осъществена хипотезата на чл. 9, ал.1 т.3 ЗУБ. Конкретната причина за отказ за предоставяне на закрила в случая обаче е приетото от административния орган недостойнство за защита, поради извършване на тежко престъпление по смисъла на чл. 12,ал.2, т.2 ЗУБ. В случая не е спорно, че чужденецът е осъден, тъй като противозаконно се е опитал да напусне държавната граница без съответно разрешение за това - престъпление по чл. 279, ал.1 НК. Наказанието, предвидено за това престъпление е от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Както е отчел и АССГ, в наказателното производство е определено наказание под предвидения в закон минимум. Настоящата инстанция отчита като правилно и законосъобразно обстоятелството, че първоинстанционният съд е обсъдил решение на Съда на Европейския съюз от 13 септември 2018 г. по дело С-369/17, член 17, параграф 1, букви а)-в) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила е плод на волята на законодателя на Съюза да въведе основания за изключване от субсидиарната закрила, сходни на тези, които се прилагат за бежанците. Въпреки това, макар тези основания за изключване да са свързани с понятието "тежко престъпление, приложното поле на основанието за изключване, предвидено в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95, е по-широко от това на основанието за изключване от статута на бежанец, предвидено в член 1, раздел F, буква b) от Женевската конвенция и в член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/95. Всъщност, докато основанието за изключване от статута на бежанец, предвидено в последната разпоредба, е свързано с извършването на тежко престъпление, което няма политически характер, извън страната, която е дала убежище на заинтересованото лице, и преди то да бъде прието като бежанец, основанието за изключване от субсидиарната закрила, предвидено в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95, е свързано по-общо с извършването на тежко престъпление и следователно не е ограничено - нито географски, нито във времето, нито с оглед на естеството на съответните престъпления. Настоящата инстанция намира, че въпреки изложеното дотук, правният извод на съда към днешна дата не е съобразен с актуалните данни за ситуацията в страната на произход на търсещата закрила. Съгласно представената пред настоящата инстанция Справка с рег. МД-02-159 от 14.03.2025 г. се установява, че след падането на режима на Башар ал-Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. Цифрите се основават на триангулация на външни и вътрешни източници за Сирия и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други сирийци, завръщащи се от Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, както и лица извън посочения регион, които също се завръща. Според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна Сирия, възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г- и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица, като има инициативи за възстановяване на повредени домове, разпределение на селскостопански субсидии, подкрепа на образованието и други. В статия на BBC News от 9 март 2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни. На 2 март 2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Президентството обявява "сформирането на комисия от експерти", включваща две жени, натоварена с изготвянето на "конституционната декларация, която регулира преходната фаза" в Сирия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 ЗУБ. Освен това прави впечатление, че в проведеното интервю чуждата гражданка обосновава тезата, че са дошли със семейството си в България, за да се събере с нейния брат, който имал предоставена закрила в България, а очевидно с действията си демонстрира желание по-скоро да напусне страна предоставила й закрила и то нелегално. От така установените данни настоящата инстанция прави извод, че търсещата закрила реално не се нуждае от закрилата, която твърди, че търси. Цялостното й поведение по-скоро показва, че тя просто търси начин легализира оставането си на територията на Европейския съюз. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл.второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,