Решение № 527 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2011 г.

Решение № 527 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Георги Ставрев Николов от гр. София против решение № 3538 от 15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3648 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, у при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София чрез процесуалния си представител оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Георги Ставрев Николов против заповед № РД 22-007 от 31.03.2011 г., съдържаща отказ да се уважи искането му за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за недвижим имот - парцел ХIV - 14 в кв. 174 м. "Гърдова глава" - Бояна, София с мотив, че искането е депозирано след изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ - 23.11.1998 г., а срокът по чл. 9, ал. 4 от закона е неприложим, доколкото заявителят не е провел съдебно производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ. С обжалваното решене съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган, аргументирайки се с обстоятелството, че въпреки започнатото производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ относно процесния одържавен имот, същото не е приключило с влязло в сила съдебно решение, а е прекратено поради неотстраняване на нередовност на исковата молба. Основното твърдение, наведено в касационната жалба касае начина на тълкуване на нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, която според касационния жалбоподател следва да се тълкува съобразно целта на закона, в полза на страната. Видно от доказателствата, фактите по делото не са спорни - заявлението за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е предявено пред областния управител на област София на 20.04.2006 г. Със заповед № РД-22-035 от 08.05.2008 г. областният управител на област София е постановил отказ да обезщети жалбоподателя за процесния недвижим имот като наследник на Александра Петрова Делева-Шрьодер, която е била отменена с решение № 91 от 29.12.2009 г. по адм. д. № 3196 за 2008 г. на АССГ. Преписката е върната на административния орган с указание по приложението на закона, в частност с указания за начина на преценка на сроковете. Обжалваната в настоящото производство заповед е издадена след връщане на преписката при административния орган. Съдържащият се в нея отказ се основава на същата преценка относно липсата на материалноправно основание за обезщетение предвид изтичане на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, погасяващ правото на обезщетение по ЗОСОИ. Видно от мотивите на административния акт, административният орган е счел, че заявителят е следвало да подаде заявлението в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, изтичащ на 23.11.1998 г. и заявителят не може да се ползва от срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, тъй като образуваното съдебно производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ не е приключило с отхвърлително решение, а е прекратено, поради нередовност на исковата молба с разпореждане по гр. д. № 1486/1992 г., влязло в сила на 6.10.2009 г. Решението на АССГ е неправилно, същото следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приема за материалнозаконосъобразна обжалваната заповед на областния управител, с основния мотив за приложимост на срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Съдът неправилно е тълкувал приложението на тази норма по отношение конкретния правен спор. Нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ следва да се тълкува в неразривната й връзка с нормите на чл. 1 от ЗОСОИ, препращаща към чл. 3 от ЗВСВОНИ, които регламентират основанията за признаване на правото на обезщетение. Съгласно чл. 1 от ЗОСОИ, този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от ЗВСВОНИ. Следователно, както правото на обезщетение, така и правото да се водят съдебни дела за реално връщане на реституираните по закон имоти - чл. 7, също е предвидено в ЗВСВОНИ. Ето защо ЗОСОИ предвижда два административнопроцесуални реда и респ. два срока за реализиране на правото на обезщетение. Първият е общият срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, който се отнася за тези лица, чието право на обезщетение вече е възникнало към момента на влизане в сила на ЗОСОИ. За лицата, които са страни в незавършил към датата на влизане на ЗОСОИ в сила процес по чл. 7 от ЗВСВОНИ - било ищци, било ответници, съществува друга административноправна възможност да потърсят обезщетение. Срокът да се поиска обезщетение по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ тече за тези граждани, чието право на обезщетение вече е възникнало по силата на чл. 3 от ЗВСВОНИ . Лицата, чиито реституционни претенции са извън посочените в чл. 3 от ЗВСВОНИ, . Тези по чл. 7 от същия закон, се включени в предметния обхват на чл. 9 - както тези по чл. 5, ал. 3, така и тези по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ - това са страните по исковете по чл. 7 от ЗВСВОНИ. За тях важат специални срокове, посочени в самия закон. Както е известно, ЗОСОИ влиза в сила на 22.11.1997 г., обн. ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. Към този момент жалбоподателят Георги Ставрев Николов вече е предявил иск по чл. 7 от ЗВСВОНИ, по който е образувано гр. д. № 1486/1992 г. Фактът, че лицето е страна в съдебно производство по иск, заведен по чл. 7 от ЗВСВОНИ, го поставя извън категорията на лицата, за които общият срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ намира приложение. Като ищец по иск по чл. 7 от ЗВСВОНИ, за него ще намери приложение възможността за обезщетение в срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ Към момента на изтичане на срока по чл. 6 от ЗОСОИ, жалбоподателят Николов все още е страна по висящото гр. д. № 1486/1992 г., започнало още през 1992 г., производството по което към този момент продължава се движи като редовно. Извън всякаква правна и житейска логика, а също така и в противоречие с посочените в ЗВСВОНИ цели е да се приема, че жалбоподателят, наред с водения от него към този момент - вече 5 години редовен съдебен процес за реално връщане на имота, е бил длъжен да поиска и обезщетение за него, т. е. на същия се вменява задължението да предвиди отнапред не възможността да загуби делото чрез отхвърлителен иск, а възможността производството по делото да да не завърши със съдебно решение. Както се вижда от представената преписка, самото дело не се представя като доказателство, не се представят и доказателства за датата на съдебния акт, с който исковата молба като нередовна е оставена без движение. Видно от представената искова молба, по която е образувано гр. д. № 1486/1992 г., в същата като правно основание се посочва чл. 7 от ЗВСВОНИ. Производството по това гражданско дело не е приключило в влязло в сила съдебно решение, т. е. гражданският съд няма произнасяне по наведеното фактическо и правно основание. По тази причина неправилно и необосновано ответникът - областен управител изтъква обстоятелството, че искът на жалбоподателя бил такъв по чл. 108 от ЗС, а не специалният иск по чл. 7 от ЗВСВОНИ /иск за нищожност на разпоредителната сделка от страна на държавата/. Обективните предели на силата на присъдено нещо се очертават в съдебното решение, а такова по делото, заведено от жалбоподателя, няма постановено. Установяването на нередовността на исковата молба по гр. д. № 1486/1992 г. е станало едва през 2009 г., т. е. 17 г. след началото на съдебното производство /въпреки задължението това да стане преди образуване на делото и даване на ход в с. з./. Едва през 2009 г. гражданският съд е установил, че е провеждал същото по нередовна искова молба - извън законовите и извън разумните срокове за водене на съдебно производство, посочени в Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи. При тази фактическа установеност незаконосъобразно административният орган, чиито мотиви неправилно се възпроизвеждат и от първоинстанционния съд, приема, че страната е следвало да заяви претенцията си за обезщетяване в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, след като към момента на изтичането му, делото по чл. 7 от ЗВСВОНИ все още е било висящо и не е приключило в разумен, извън законовия срок За жалбоподателя, като страна по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ, е налице срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за да поиска да бъде обезщетен, след като исковата претенция не е завършила с положителен за страната резултат, произтичащ от удовлетворена реституционна претенция. Фактът, че делото е прекратено /в срок, извън категорията на разумните/, не може да игнорира обстоятелството, че пряката реституционна претенция не е била удовлетворена с влязло в сила съдебно решение. Ето защо основателно касационният жалбоподател се позовава на тълкуване на понятието "решение", употребено в на чл. 9, ал. 4 в полза на лица, чиято искова претенция по чл. 7 от ЗВСВОНИ, не е удовлетворена. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане на същия съд с оглед нормата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение