Решение № 15052 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2009 г.

Решение № 15052 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Куберов Найденов от гр. София, против Решение № 141 от 12.02.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1 803/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за полицейско задържане № 131 от 29.08.2008 г. на полицейски орган. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Желае се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на обжалваната заповед. Ответният полицейски орган, издал заповедта за полицейско задържане, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за полицейско задържане е законосъобразна-постановена от компетентен орган в предписаната форма и в съответствие материалноправните норми. Не посочване на съответна подточка на чл. 63 ЗМВР, според първоинстанционния съд, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като правото на защита на жалбоподателят не е ограничено. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваната пред първоинстанционният съд заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР, като не е посочена точната хипотеза от осемте, съдържащи се в нормата. Неправилно съдът приема, че това не е съществено нарушение на установената форма. Посочването на правното основание е задължителен реквизит на издадения административен акт, както съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗМВР, така и по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. второ от АПК. Както не веднъж касационния съд е имал възможността да сочи - изискването за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като мотивите имат двояко значение - с излагането им се свеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна, се осигурява възможност за обективен съдебен контрол за законосъобразност. В заповедта за полицейското задържане като основание е посочено "по чл. 216, ал. 1 НК - унищожаване на фар на служебен автомобил". Този факт и анализът на съдържащите се в административната преписка доказателства, обосновават извода на първоинстанционния съд, че фактически задържането на Найденов е на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - наличие на данни, че същият е извършил престъпление. Неправилен извод на съда. Не е съобразено, че заповедта за задържане не съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото не съдържа задължителните реквизити като правното основанието за задържането и фактическите обстоятелства. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 , вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. В конкретния случай - налагащият мярката орган не е посочил кое от сочените по-горе обстоятелства е налагало задържането. За разлика от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция приема, че и от доказателствата към административната преписка не може да се извлече точна на какво основание е задържан Найденов, за да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон Тези обстоятелства обосновават незаконосъобразност на обжалваната заповед за полицейско задържане. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд-Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което заповедта да се отмени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,