Решение № 13578 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2014 г.

Решение № 13578 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Щерева и на "Корпорация Топливо" АД, чрез адв. Владимирова като процесуален представител, срещу решение № 1111 от 25.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1930/2010 г. по описа на Административен съд София-град. В първата касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която не е уважена жалбата му за обявяване на нищожност на оспорената заповед № РД-09-50-404/06.04.2009 г. на главния архитект на Столична община на посоченото от него правно основание чл. 21, ал. 6 ЗОбС. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. "Корпорация Топливо" АД претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците - Деница Димитрова Вангелова, Елена Борисова Вангелова, Катерина Борисова Вангелова и Ния Борисова Вангелова, чрез адв. Ризов като процесуален представител изразяват становище за недопустимост на двете касационни жалби, а при условията на евентуалност - за неоснователност на първата от тях.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби, а по същество намира за същите за неоснователни.

Върховният административен съд, второ отделение, при служебно извършената проверка за допустимост на касационното обжалване, приема следното:

1. Касационната жалба на "Корпорация Топливо" АД е процесуално недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на касационна жалба срещу първоинстанционното решение има страна по делото, спрямо която същото е неблагоприятно. В случая "Корпорация Топливо" АД е участвала в производството пред Административен съд София-град като жалбоподател. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на т. 1 от заповед № РД-09-50-404/06.04.2009 г. на главния архитект на Столична община. Предвид този резултат същото не е неблагоприятно за касационния жалбоподател. Несъгласието с мотивите на съда не обуславят извод за допустимост на касационното оспорване. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. Формиран отхвърлителен диспозитив в обжалваното решение в частта, в която не е уважена жалбата на дружеството, какъвто е посочен в жалбата, няма. Съдът правилно е очертал предмета на оспорването по двете допустими жалби, една от които е тази на "Корпорация Топливо" АД, като е съобразил отменителното определение по адм. дело № 6425/2011 г. на ВАС, второ отделение. Законосъобразно е приел, че оспорването на "Корпорация Топливо" АД е допустимо единствено в частта, засягаща предвижданията за собствения му имот пл. № 977, част от който попада в обхвата на изменението на плана с оспорената заповед, а именно в УПИ I - за инженерна инфраструктура. При тези данни оспорването на дружеството срещу заповедта в останалата част, вкл. и по т. 2 от същата правилно е прието за недопустимо. Ето защо за "Корпорация Топливо" АД решението на съда се явява благоприятно, който факт преклудира правото му на касационно обжалване поради липса на правен интерес. За наличието на това право настоящата инстанция следи служебно и когато констатира липсата му, както е в случая, следва да остави касационната жалба без разглеждане, а производството по нея - да прекрати поради недопустимост.

1. Касационната жалба на главния архитект на Столична община срещу обжалваното решение е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. След оставянето й без движение и в определения от настоящата инстанция срок юрк. Щерева, подала касационната жалба, е заявила изрично, че обжалва решението като процесуален представител на главния архитект на Столична община, за което е представила надлежно пълномощно. Със същото тя е упълномощена от главния архитект да го представлява в това му качество пред съдилищата на РБ, както и да подава всякакви жалби от негово име. При тези данни следва да се приеме, че касационната жалба е подадена при наличие на представителна власт. Доводите на адв. Ризов за нейната недопустимост не се споделят от настоящия състав.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е прогласил нищожността на т. 1 от заповед № РД-09-50-404/06.04.2009 г.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта, като подписана от главния архитект на Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-3345/25.05.2008 г. на кмета на Столична община, е издадена от компетентния административен орган съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Посочил е, че предвиденото в т. 1 от заповедта изменение на регулация се прави на ПУП, приет с решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет, което решение е оспорено по адм. дело № 4371/2003 г. на СГС, адм. отделение, III-б състав. Постановеното по това дело съдебно решение не е влязло в сила. При тези данни съдът е приел, че решението на Столичен общински съвет за одобряване на първоначалния ПУП не е влязло в сила, поради което не е налице действащ такъв, който да бъде изменян. Според съда разпореждането по т. 1 от оспорената заповед предвижда изменение на несъществуващ ПУП и се явява без предмет, което е съществен порок на административния акт. По тези съображения и на основание чл. 146, т. 4 АПК е обявил нищожността на т. 1 от заповедта.

Решението е недопустимо в частта, в която съдът е прогласил нищожността на т. 1 от заповед № РД-09-50-404/06.04.2009 г. на главния архитект на Столична община в частта извън предвижданията за УПИ II-982 от кв. 92, собственост на Деница Димитрова Вангелова, Елена Борисова Вангелова, Катерина Борисова Вангелова и Ния Борисова Вангелова и извън предвижданията за имот пл. № 977 - собственост на "Корпорация Топливо" АД.

С оспорената заповед по т. 1 е одобрено изменение на план за регулация на м. "Манастирски ливади - изток" за УПИ I - за техническа инфраструктура и УПИ II-982 от кв. 92, УПИ I - за техническа инфраструктура от кв. 93, отпадане на кв. 93, отпадане на пешеходна алея между кв. 92 и кв. 93, отваряне на задънена улица по о. т. 471а- 471б; план за регулация за УПИ VI -1355, VII- 1187, VIII - 1356,1357, IX - 1174,1175, X- 1173, XI- 1359,1360,1361,1362 от кв. 92 (нов) съгласно приложения проект. По т. 2 от заповедта е одобрен план за застрояване за "Манастирски ливади - изток", кв. 92, УПИ VI, VII, VIII, IX, X и XI съгласно приложения проект.

Заповедта е оспорена от Деница Димитрова Вангелова, Елена Борисова Вангелова, Катерина Борисова Вангелова и Ния Борисова Вангелова (последните три от тях конституирани като наследници на починалия в хода на процеса Борис Вангелов Вангелов) и жалбата им е приета за допустима в частта, засягаща предвижданията за собствения им УПИ II-982. Съдът е приел за разглеждане и жалбата на "Корпорация Топливо" АД, определена като допустима само в частта, засягаща предвижданията за собствения на дружеството имот пл. № 977. При така очертания предмет на делото съдът е прогласил изцяло нищожността на т. 1 от заповедта, като по този начин е излязъл извън обхвата на оспорването, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

В останалата част решението е неправилно.

В случая, при допустима делегация съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и по силата на заповед № РД-09-3345/25.05.2008 г. на кмета на Столична община, главният архитект е бил компетентен на основание чл. 129, ал. 2 (в относимата редакция на разпоредбата ДВ, бр. 17 от 2009 г.) ЗУТ да издаде административния акт и законосъобразно е прието от съда, че последният е валиден акт на това основание. Изводът на първоинстанционния съд, че в случая е неприложима нормата на чл. 21, ал. 6 ЗОбС, е законосъобразен и обоснован.

За да направи заключение за липса на влязъл в сила предходен ПУП, чието изменение да е допустимо да се прави с оспорената заповед, Административен съд София - град се е позовал на представеното по делото съдебно удостоверение по адм. дело № 4371/2003 г. на СГС от 26.09.2012 г. Изводът му, че подадените жалби срещу решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет, по които е образувано цитираното административно дело на СГС, неприключило с влязъл в сила съдебен акт, препятства влизането на посоченото решение в сила изцяло, не се споделя от настоящия състав.

Съгласно чл. 132, ал. 2 (нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ЗУТ, когато решението или заповедта за одобряване на подробен устройствен план са обжалвани, те влизат в сила по отношение на частта от плана, която е извън предмета на жалбите. Тази норма е процесуална и има незабавно действие, вкл. и по отношение на висящите съдебно - административни производства, образувани преди влизането й в сила. Ето защо е приложима и за тази част от решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет, която е извън предмета на оспорванията, по които е образувано адм. дело № 4371/2003 г. на СГС.

Административен съд София - град не е изследвал предмета на производството по посоченото административно дело на СГС и не го е съпоставил с предмета на жалбите срещу заповед № РД-09-50-404/06.04.2009 г. на главния архитект на Столична община в допустимата им част по отношение на предвижданията за УПИ II-982 и за имот пл. № 977, предмет на първоинстанционното производство, за да направи извод в коя част предходния ПУП, изменен с оспорената заповед е влязъл в сила и в коя част е оспорен. Като не е изяснил делото от фактическа страна, съдът е постановил неправилно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява и нарушение на материалния закон. Изводът му за нищожност на заповедта по т. 1 поради липса на предмет, доколкото се предвижда изменение на несъществуващ ПУП, е необоснован. Съдебният акт в тази част следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. За целта е необходимо да се изиска цялото адм. дело № 4371/2003 г. на СГС предвид обстоятелството, че постановеното по него решение е влязло в сила видно от представеното в касационното производство решение № 2844/27.02.2014 г. по адм. дело № 8335/2013 г. на ВАС, второ отделение.

При новото разглеждане на делото съдът следва да проследи в коя част и по отношение на кои имоти е оспорено решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен предходния ПУП, след което отново да се произнесе по валидността на административния акт, като съобрази предмета на жалбите срещу него, касаещи предвижданията за УПИ II-982 от кв. 92 и за имот пл. № 977. Наред с това липсват съображения относно законосъобразността на заповедта в оспорената част с оглед изискванията на чл. 146 АПК и посоченото правно основание за издаването й по чл. 134, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Съдът не е обсъдил и въпроса дали същата е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и останалите, направени от страните възражения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение