Решение № 14106 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2010 г.

Решение № 14106 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Азад Рашид Абдулрахман, без гражданство, роден в Сирия, подадена срещу решение № 215/14.05.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Председателят на ДАБ на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е приел, че не са налице обстоятелства, налагащи извода за наличие на основателен страх от преследване, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на посочения материален закон. От данните по делото се установява, че Азад Рашид Абдулрахман, без гражданство, е пристигнал в Република България нелегално, през месец ноември 2009 г. Мотивира молбата си за закрила със заплаха от страна на службите за сигурност в Сирия, поискали от него да им дава информация за какво си говорят хората в автостопанството за автобуси, където работел молителят. Той отказва. След протестите в гр. Камишли през 2004 г. натискът върху него се засилил и в началото на следващата година заминал нелегално за Северен Ирак, при леля си. След престой от около седмица се завърнал и бил повикан на разпит от полицията. След като подписал протокола, над подписа му, един от служителите дописал, че в гр. Захо молителят е давал сведения за Сирия на Мосад. Полицаите го предупредили, че ако не започне да им дава информация ще пуснат подписаният протокол в употреба. В началото на 2008 г. кандидатът заминава за гр. Дамаск, където останал до напускането на родината си. Също така молителят заявява, че не е членувал в политически партии или организации, не е арестуван и не е осъждан. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на кандидата, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод кореспондира и с приложената по делото справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че завръщането му в Сирия би представлявало заплаха за него. Доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,