Решение № 13 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2016 г.

Решение № 13 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Б. Т., гражданин на Иран, срещу решение № 4923 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 1401/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № УРИ 5364з - 275 от 18.01.2016 г. на директор на Дирекция "Миграция, с която е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ при Дирекция "Миграция".

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че е спазено правото на жалбоподателя да бъде изслушан, жалбоподателят е следвало до бъде изслушан преди приемане на акта, а не след това, за да му се даде възможност да упражни правото на защита преди приемане на увреждащ акт. Заповедта за принудително настаняване е издадена на 18.01.2016 г., а е извършен трансфер и е приет на територията на РБ на 20.01.2016 г. Жалбоподателят не е уведомен за започнатото производство за издаване на заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. Счита, че ако беше го уведомил за започнатото административно производство и ако го е бил изслушал, административният орган не би издал заповедта за принудително настаняване, би получил информация, че жалбоподателят има заболявания и е уязвимо лице, тъй като е бил подложен на мъчения. Заповедта за принудително отвеждане до границата е издадена на 15.09.2008 г., за която жалбоподателят узнал през 2016 г. С решение от 26.07.2016 г. по адм. д. № 3817/2016 г. на Административен съд С.- град, което не е влязло в сила, е отменена заповед рег. № ЗДМ1331 от 15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" с която са наложени мерки "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 г." Заявява, че тъй като не са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1 - ал. 3 АПК, не е имал възможност да декларира адрес за пребиваване и да представи доказателства за принадлежността му към уязвима група. По аргумент от чл. 34, ал. 4 АПК неприлагането на чл. 34, ал. 1- ал. 3 АПК е възможно само в случай, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси, като административният орган е длъжен да изложи изрични мотиви.

Към касационната жалба е приложено удостоверние № 93/13 юни 2016 г., издадено от Център за подпомагане на хора преживели изтезание. В съдебно заседание се представя заверен препис от регистрационна карта издадена от ДАБ, с продължен срок до 01.12.2016 г.

Процесуалният представител на жалбоподателя заявява в съдебно заседание на 24.10.2016 г., че жалбоподателят е преместен в регистрационно -приемателен център на ДАБ в кв. "Военна рампа" и че е освободен от СДВНЧ на 1.03.2016 г.

Ответната страна счита касационната жалба за неоснователна. Излага доводи, че лицето се е намирало през 2008 г. на територията на страната и е издаден отказ предоставяне на хуманитарен статут, който е оспорвал, но не се явил. Лицето няма установен адрес, няма подадена молба от друго лице, което да осигури издръжката му и ЗЧРБ не предвижда друга алтернатива, освен настаняването му в специален дом на основание опасността да се укрие. В момента, в който лицето е било настанено в дома е извършен медицински преглед и се е установило, че е годно да бъде настанено в СДВНЧ. Бил е в здравословно състояние, което му позволява да бъде настанен.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обстоятелството, че е възможно лицето да е от уязвима група е ирелевантно за спора и че по арг. от разпоредбата на чл. 17, т. 4 от Наредбата, преценката, че се касае за лице от уязвими групи се извършва в случаите по т. 2, но не и в случаите по т. 3, какъвто е настоящия. Счита за неоснователен доводът за липса на изслушване на чужденеца, преди издаване на заповедта и за нарушаване на чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като в случая приложението на специалните норми изключва общите. Освен това, преценката за законосъобразността на мярката по чл. 39, ал. 1, т. 2 ще включва, по силата на закона и преценка спада ли засегнатото лице към някоя от категориите уязвими лица по смисъла на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е, че във връзка с подадена молба за закрила с решение № 280/15.06.2007 г. председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Със заповед рег. № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г. на директор Дирекция "Миграция" спрямо Ф. Б. Т., гражданин на Иран, са приложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Р. Б." и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години", след което той е напуснал страната.

Последствие е издадено решение № 10030/12.01.2016 г. на решаващ орган при ДАБ Ф. Б. Т. за приемането му отново на територията на РБ и прекратяване на производството за определяне на държавата, компетентна да разглежда молбата му за предоставяне на статут.

От приложено по делото писмо от ДАБ вх. № 536400-959/13.01.2016 г. на Дирекция "Миграция" е установено, че на 20.01.2016 г. с полет от Копенхаген, Дания е извършен трансфер на Ф. Б. Т.

Преди да бъде приет отново на територията на РБългария е издадена оспорената пред съда заповед № УРИ 5364з - 275 от 18.01.2016 г. на директор на Дирекция "Миграция" за принудителното му настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция", на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Р. Д. и Р. Е.. Принудителното настаняване е мотивирано с необходимостта да се създаде организация за осигуряване на транспортна връзка и билет на лицето за страната по произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на приложените принудителни административни мерки със заповед рег. № ЗДМ 1331 от 15.09.2008 г.

От приложения по делото приемо-предавателен протокол е установено, че е настанен в СДВНЧ - С. на 20.01.2016 г.

В амбулаторен лист от 20.01.2016 г. от Медицински институт на МВР е отразено, че Ф. Б. Т. има деформация на гръбначен стълб и ходи накуцвайки, с диагноза "Болест на Бехтерев". Посочено е, че няма данни за остро начеващо заболяване и може да остане в СДВНЧ.

На 25.01.2016 г. от чужденеца е подадена молба за закрила до ДАБ, а на 01.03.2016 г. е регистриран в ДАБ. С решение № 112/ОК/08.02.2016 г. не е допусната последваща молба с рег. № УП-2666/05.02.2016 г. от Ф. Б. Т. до производство за предоставяне на международна закрила.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 34 АПК и на правото на чужденеца да бъде изслушан, посочил, че от приложената по делото анкетна карта от 21.01.2016 г. се установява, че с чужденеца е проведено интервю непосредствено след настаняването му в СДВНЧ.

Изложил мотиви, че от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е влязъл нелегално на територията на РБ, след което нелегално е напуснал страната и е приет отново в България. В хода на административното производство не е декларирал адрес, на който би могъл да пребивава в страната. При тези данни счел за обоснован изводът, че за оспорващия е налице опасност да се укрие по смисъла на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ вр. § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ. Тъй като целта на принудителното настаняване в СДВНЧ е да осигури изпълнение на наложената мярка, приел, че в процесния случай са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт - на чужденеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ и съществува реална опасност да се укрие.

Изложил съображения, че принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се прилага в случаите, в които са налице предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и когато по-леката мярка, предвидена в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ - ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР, е неприложима и/или не би била ефективна и в случая е налице тази хипотеза - чужденецът не е разполагал с адрес на пребиваване в страната и финансови средства за издръжка към датата на принудителното настаняване в СДВНЧ.

Решението е правилно като правен резултат.

Оспореният акт е издаден в процедура по чл. 17, т. 3 от Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Р. Д. и Р. Е. /Наредбата/, когато след получаване на информация по чл. 8, ал. 2 чужденецът е предаден на дирекция "Миграция" - МВР, за извеждане от страната. Административния орган е приложил специалните норми на чл. 67а, ал. 2, т. 3 и чл. 67д, ал. 3 от ЗУБ.

На чужденеца е отказана международна закрила статут на бежанец и хуманитарен статут в Р. Б. с решение № 280/15.06.2007 г. на ДАБ, жалбата срещу което е оставена без разглеждане с определение № 1890/19.02.2008 г. по адм. д. № 6640/2007 г. на ВАС, влязло в сила на 07.04.2008 г. Обжалваната в производство пред съда заповед има обезпечителен характер и цели да осуети отклоняване на чужденеца от изпълнение на наложената му със заповед № ЗАМ 1331/15.09.2008 г. мярка- принудително отвеждане до границата на страната и забрана за влизане за срок от 10 години. Не може да се вземе предвид решение № 5403/26.07.2016 г. по адм. д. № 3817/2016 г. на АССГ, с което принудителните административни мерки наложени през 2008 г. са отменени, тъй като не е влязло в сила и не е било постановено към момента на издаване на оспорения пред съда административен акт.

Основателни са доводите, че преценката за законосъобразността на мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ включва, по силата на закона и преценка спада ли засегнатото лице към някоя от категориите уязвими лица по см. на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ, т. е. тази преценка следва да се направи в производството по оспорване на заповед № ЗАМ 1331/15.09.2008 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ. Административният орган е отчел, че с влязъл в сила административен акт на Ф. Б. Т. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и в решението на председателя на ДАБ от 2007 г. няма данни да е заявил, че преди това в Иран е бил подложен на мъчения. С оглед на това при издаване на заповедта от 18.01.2016 г. за принудително настаняване в СДВНЧ, преди да пристигне от Дания на 20.01.2016 г., във връзка с предвидената в наредбата координация на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Р. Д., не е могло да се предвиди, че жалбоподателят е уязвимо лице. При настаняването си в СДВНЧ на 20.01.2016 г. и провеждане на анкета с него жалбоподателят също не е посочил, че е уязвимо лице. Нова молба за закрила от чужденеца е подадена до ДАБ на 25.01.2016 г., след настаняването му в СДВНЧ, а на 01.03.2016 г. е регистриран в ДАБ, на която дата има данни, че е бил преместен от СДВНЧ в ДАБ.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Р. Д. и Р. Е., когато на чужденеца е отказана международна закрила в Р. Б. или молбата му е отхвърлена като явно неоснователна с влязло в сила решение и Р. Б. е длъжна да го приеме обратно, длъжностните лица от ДАБ - МС уведомяват дирекция "Миграция" - МВР, и Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, и им изпращат копие от решението.

Член 17 от наредбата предвижда, че когато чужденецът се намира на територията на друга държава членка и Р. Б. е компетентна да разгледа молбата му за международна закрила или да го приеме обратно, длъжностните лица от Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР:

1. след получаване на информация по чл. 8, ал. 1, т. 2 извършват действията по приемане на чужденеца и съпровождащите го документи;

2. връчват на чужденеца полицейско разпореждане за явяване в посоченото в информацията по чл. 8, ал. 1, т. 4 териториално поделение на ДАБ - МВР и им изпращат копие от разпореждането и съпровождащите чужденеца документи;

3. след получаване на информация по чл. 8, ал. 2 предават чужденеца на дирекция "Миграция" - МВР, за извеждане от страната;

4. лица от уязвими групи се предават на ДАБ - МС, като за тях не се прилага разпоредбата на т. 2.

Следователно е от значение дали лицата са от уязвими групи, тъй като те се предават ДАБ - МС и за тях не се прилага разпоредбата на т. 2 от наредбата, но това е предвидено за лицата на които не е била отказана международна закрила в България, защото при този отказ би следвало да е изследвано дали са уязвими лица. Независимо от това обстоятелствата може да са се променили. В случая жалбоподателят е подал нова молба за закрила на 25.01.2016 г., по делото няма данни какви обстоятелства е посочил, няма твърдения в нея да е заявил, че е уязвимо лице. След като е регистриран в ДАБ на 1.03.2016 г., той е напуснал СДВНЧ. С оглед на това дори да се приеме, че жалбоподателят е следвало да бъде изслушан на 20.01.2106 г., когато е пристигнал в България и преди настаняването му в СДВНЧ същия ден, в случая това нарушение не е съществено, тъй като не може да доведе до постановяване на различен акт от административния орган. Преди пристигането му отново в страната на жалбоподателя вече е била отказана международна закрила, той не е посочил, че е уязвимо лице през 2007 г. заради обстоятелства настъпили преди това, нито при проведената с него анкета на 20.01.2016 г., непросредствено след настаняването му в СДВНЧ. С оглед на това решението на административния съд се явява правилно и подадената срещу решението жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение