Решение № 122 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 83/2009 г.

Решение № 122 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 83/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 32/2008 г. на Районен съд гр. П. образувано по искане на осъдените Е. Б. и Н. Л. В съдебно заседание исканията, в които са релевирани оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и алтернативно приложение на чл. 78А НК, се поддържа от осъдения Б. лично и от защитници. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че нарушението на закона допуснато от първостепенния Съд е отстранено от въззивния такъв, поради което исканията на двамата осъдени са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 9.12.2008 г. постановено по внохд. № 817/2008 г. на Окръжен съд гр. П. е изменена присъда по нохд. № 32/2008 г. на Районен съд гр. П., като под. Е. Б. е оправдан в частта с която е признат за виновен, че е "и предполагал" престъпния произход на вещите . Наказанията на двамата подсъдими са намалени на по шест месеца лишаване от свобода и изпитателния срок на по три години. С посочената присъда подсъдимия Е е признат за виновен в това, че на 19.10.2007 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага придобил 100 литра дизелово гориво на стойност 190 лв., за които знаел и предполагал, че са придобити от подсъдимия Л чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 НК вр. с чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. Със същата присъда за виновен е признат и Н. Л. в това, че на същата дата и място в качеството си на длъжностно лице присвоил 100 л. дизелово гориво на стойност 190 лв., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 НК вр. с чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. На основание чл. 53, ал. 1, б. А НК в полза на Държавата е отнет собствения на подсъдимия Б лек автомобил с дк №РА 95 04 АВ. По исканията за възобновяване на осъдените Б. и Л.: Доводите и на двамата ще бъдат разгледани заедно, тъй като са в една посока. На първо място възразява се по съставомерността на престъпленията за които и двамата са признати за виновни, по отношение на осъдения Л., че неизвършил престъпление по чл. 201 НК, тъй като установената по делото липса при него е в размер на 66 литра гориво на стойност 123,42 лв., а по отношение на осъдения Б., че престъплението по чл. 215, ал. 1 НК не е осъществено нито от обективна нито от субективна страна и че приложимия закон е този по чл. 204, ал. 1 НК, който води до освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл. 78А НК. Доводите и на двамата осъдени са основателни. По фактите инстанционните Съдилища са приели, че на инкриминираната дата в гр. П. двамата подсъдими източили от камиона управляван от подсъдимия Л л. дизелово гориво на стойност 190 лв. собственост на "А" гр. П., което преляли в пластмасови бутилки и натоварили в лекия автомобил на под. Б. При така установените факти закона, който е следвало да бъде приложен е чл. 204, б А НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимия Л вр. с чл. 20, ал. 4 НК за под. Б. В тази връзка няма как да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния Съд за липсата на предпоставките на чл. 93, т. 9 НК мотивирани с "предварителна уговорка за точене на гориво, насочване на управляваните от тях МПС в район където никой не би ги видял, масово разпространената в региона порочна практика" и игнориране на обстоятелството, че липсват вредни последици за собственика на горивото. Преквалификацията на деянието извършено от двамата осъдени, води до преценка за приложението на чл. 78А НК, което е в правомощията на въззивния Съд, на който делото следва да бъде върнато. Без коментар следва да се остави наличието в диспозитива на присъдата на квалифициращи обстоятелства не съществуващи в чл. 215, ал. 1 НК (използване на МПС) и "оправдателната част" на решението, което е изключило една от формите на изпълнителното деяние по чл. 215, ал. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение в нарушение на закона, а исканията за възобновяване основателни. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение