Решение № 9269 от 26.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на [наименование] гр.София, чрез адв. И. Илиев, против Решение 7871 от 15.12.2023 г., постановено по адм. д. 7070/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът, по жалба на Т. Х. Т. от гр.София непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител П.Т. е отменил негова Заповед РД-1199-905 от 03.07.2023 г., с която на Т. ученик в [наименование] е наложена санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ - предупреждение за преместване в друго училище . Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че административния орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и че наложената санкция е за други нарушения. Посочва, че процесния инцидент не се оспорва от жалбоподателя, а последния възразява единствено по повод на умисъла си при извършване на деянието, какъвто безспорно се установява от събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно съдът приема, че на лицето е наложена санкция и за предходни 13 отрицателни отзива, за които вече е наказан, при положение, че в последствие допуска още 5 отрицателни отзива /до момента на откриване на производството/ и още два до момента на заседанието на педагогическия съвет, които са отчетени като отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства. Излага и подробни съображения относно законосъобразността на оспорената заповед. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се потвърди оспорената заповед. Претендира и направените по делото разноски /Д.Т. и адвокатско възнаграждение/. Ответникът Т. Х. Т. от гр.София, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител П.Т., чрез адв. С.Минчева, с писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска същото да бъде оставено в сила, като се претендират и направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Заповед РД-1199-905 от 03.07.2023 г. на Директора на [наименование] гр.София, с която на Т. Х. Т. ученик в [наименование] е наложена санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО - предупреждение за преместване в друго училище . Първоинстанционният съд е установил, че с предходна Заповед РД 851-557 от 22.02.2023 г., издадена от директора на училището, на Т. е наложено наказание забележка за вписани 13 броя забележки за лоша дисциплина в час, във връзка с което са планирани следните мерки: обща подкрепа за личностно развитие, изразяваща се в три консултации с училищния психолог в неучебно време; обсъждане с родителите. Установил е, че с докладна записка СК 58-34 от 08.06.2023 г. на класния ръководител г-жа А. Д. е направено предложение на ученика да се наложи санкцията предупреждение за преместване в друго училище , за това че след предходно наказание забележка и пет отрицателни отзива след налагането й, по време на футболна игра в часа по Физическо възпитание и спорт /ФВС/ на 05.06.2023 г.. същия без видима причина е блъснал свой съученик, който е диагностициран с физическа травма. След изслушване на ученика в присъствието на баща му, проведено на 20.06.2023 г. и направени обсъждания, в т.ч. и установеното от преподавателите З.К., С.А. и А.Д. при прегледа на записите от камерите, на проведения на 29.06.2023 г. педагогическия съвет е направено предложение ученикът Т. да бъде наказан със санкция Предупреждение за преместване в друго училище. Въз основа на предложението, на основание чл. 259, ал. 1 и чл. 203, ал.1 от ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 22 от Наредба 15/22.07.2019 г. на МОН за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 205 на ЗПУО, чл. 58 от Наредба за приобщаващото образование, при условията на чл. 66 от същата наредба, Директорът на [наименование] гр.София наложил на Т.Т. процесната санкция. Като мотиви за налагане на санкцията е отразен инцидента на 05.06.2023 г. в час по ФВС и допуснати 18 отрицателни отзива, пет от които след налагане на санкция забележка . Посочено е че тези действия се явяват нарушение на чл. 74, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 и чл. 75, т. 3 от ПУДУ и съгласно чл.83, ал. 1, т. 3 от същия. При така установеното от фактическа обстановка, от правна страна съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 203, ал. 1 от ЗПУО, в установената писмена форма и съдържа подробни мотиви фактически и правни основания, послужили за издаването й, но при формално спазване на предвидената в закона процедура. Съдът е посочил, че в случая е допуснато съществено нарушение на общите административнопроизводствени правила по АПК, като административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая - не са взети обяснения от пострадалото момче и от останалите съученици, присъствали на инцидента и не е установено по безспорен начин че сблъсъка е умишлен. Обосновал е извода, че педагогическия съвет и директора на училището са допуснали съществено нарушение на принципите за съразмерност, добросъвестност, справедливост и безпристрастност при упражняване на правомощията си. В допълнение е приел, че не е налице и фактическо основание, за което е наложена санкцията наличие на тежки или системни нарушения, поради което санкцията се явява непропорционална и несправедлива. По изложените съображения съдът отменил оспорената заповед. В касационната инстанция са представени множество писмени доказателства Правилник за устройството и дейността на училището и препис от Етичния кодекс на същото и доказателства във връзка с последващо наказание забележка , наложено със Заповед РД 1596-332 от 15.12.2023 г. на директора на училището. Настоящият състав на ВАС намира решението за валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му. Съдът обаче, в нарушение на принципа на служебното начало, не е указал на страните за кои фактите и обстоятелствата, същите следва да посочат доказателства и ако не бъде проявена активност в тази насока и страната не е предупредена за последиците от неизпълнението на това си задължение, да предприеме сам действие по изясняване на фактите и обстоятелствата необходими му за обосновано и законосъобразно произнасяне. В конкретния случай съдът не е дал такива конкретни указания и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. По делото няма данни първоинстанционният съд да е изискал или да се е запознал с ПУДУ, въз основа на който е издадена оспорената заповед /същия, ведно с Етичния кодекс на училището, е приложен от административния орган една в касационната инстанция/. Не е изискал записите от камерите, анализирани от трима преподаватели и представени на педагогическия съвет, за да извърши преценка било ли е необходимо в административното производство да се извърши разпит на пострадалото лице /при наличие на данни за причинената му физическа травма/ и разпит на останалите съученици, за установяване на отразените в заповедта обстоятелства. Не е указал на административния орган да представи и доказателства дали са осъществени и планираните, с предходно наложеното наказание, мерки за обща личностна подкрепа, за да обоснове извод дали при налагане на процесното наказание са били изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика. Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в касационното производство, препятства извършването на преценка за правилното приложение на материалния закон. Предвид изложените съображения оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат предприети действия по изясняване на релевантни за производството обстоятелства съобразно посочените по-горе мотиви. На основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, Пето отделение