Решение № 9529 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2018 г.

Решение № 9529 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Т. С. против решение № 2409 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3100/2017 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е жалбата й против заповед № РД-14-102/17.02.2017 г. на министъра на културата за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила, в противоречие с материалния закон, тъй като длъжността не е съкратена реално и не се обоснова от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на културата оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно тричленният състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № РД-14-102/17.02.2017 г. на министъра на културата. Административният акт е издаден от компетентния орган (министърът на културата е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. При постановяване на заповедта са спазени и административнопроизводствените правила. Актът е издаден след утвърдени от органа по назначаването нова структура и длъжностно разписание на Главна дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство". При правилно тълкуване и прилагане на закона тричленният съдебен състав достига до извода, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в посочената норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая аргументирано първоинстанционният съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са осъществени. В изпълнение на решение № 7283 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 9064/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 868/23.01.2017 г. по адм. дело № 9973/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, последната е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "началник на отдел "Недвижимо наследство" в Главна дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство", в Министерството на културата (заповед № РД-14-83/13.02.2017 г. на министъра на културата) и заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 13.02.2017 г. Със заповед № РД-10-35 от 17.02.2017 г. министърът на културата утвърждава ново длъжностно разписание на дирекцията, като считано от 17.02.2017 г. съществуващите в главната дирекция два отдела: отдел "Недвижимо наследство" и отдел "Движимо наследство" са закрити. Общата численост на дирекцията е запазена, като бройката за началник отдел "Движимо наследство" е трансформирана в длъжност "главен инспектор" в областта на опазване на движимото културно средство, а бройката за длъжността началник отдел "Недвижимо наследство" заеманата от жалбоподателката, е трансформирана в длъжност "главен специалист", предвидена за заемане по трудово правоотношение. На това основание със заповед № РД 14-102/17.02.2017 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на жалбоподателката С. е прекратено. При тези данни аргументирано тричленният състав приема, че с извършените структурни и длъжностни промени в Главна дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство" длъжността, заемана от жалбоподателката, е премахната. Организацията на дейността в рамките на дирекцията е изцяло в правомощията на органа по назначаването, който е компетентен да прецени с оглед конкретната служебна необходимост кои длъжности да запази и кои да съкрати. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. С извършените промени е съкратена единствената бройка за длъжността, като присъщите за позицията началник на отдел "Недвижимо наследство" ръководни, организационни и контролни функции, изпълнявани от жалбоподателката, също са премахнати. Създадената нова длъжност "главен специалист" е предназначена за заемане по трудово правоотношение и е с различно длъжностно ниво от закритата съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. Тази нормативна позиция е изцяло с технически и изпълнителски функции, които не съвпадат със задълженията на началник на отдел (длъжностни характеристики). Констатираните различия във функциите на сравняваните длъжности, заедно с различните длъжности нива по Класификатор на длъжностите в администрацията и различните изисквания за минимален ранг за заемането им, налагат извода, че изпълняваната от жалбоподателката длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), е премахната. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, тричленният състав постановява съдебен акт в съответствие със закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по- малко на брой служители или на служители, чиито функции и задължения ще доведат до по- ефективно изпълнение на служебните задачи. В правомощията на органа по назначаването е да прецени с оглед конкретната служебна необходимост кои длъжности да запази и кои да съкрати. В случая това е направено, като длъжността, заемана от жалбоподателката, е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. Подбор не би могъл да се извърши поради факта, че за длъжността е предвидена една щатна бройка и няма други служители, които да заемат същата позиция. Възможността жалбоподателката да заеме друга длъжност в дирекцията е извън предмета на правния спор, тъй като за органа по назначаването не съществува нормативно установено задължение да предложи на служителите, чиито длъжности се съкращават, друга подходяща длъжност в рамките на същата администрация. Ето защо доводите на жалбоподателката за нарушение целта на закона, са неоснователни. Възражението, че новата заповед е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен като незаконосъобразен предходен акт за прекратяване на служебното правоотношение на С. на същото основание, не може де бъде споделено. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт жалбоподателката е възстановена на заеманата по-рано служебна позиция. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена с оглед извършени след възстановяването на служителкта на длъжностност структурни и длъжностните промени, които нямат отношение към изпълнението на съдебния акт. Обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена няколко дни след възстановяването на жалбоподателката на длъжността, не води до различен извод. Както вече се посочи този административен акт е издаден с оглед предприети след възстановяване на жалбоподателката на длъжност промени в структурата и длъжностното разписание на Главна дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство", чиято законосъобразност е извън предмета на настоящото дело. Освен това, както вече се посочи, органът по назначаването е компетентен да организира работата на съответното структурно звено по начин, който да позволи ефективно и компетентно изпълнение на служебните функции. Това може да бъде направено винаги, при преценка от страна на органа, че е налице служебна необходимост. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на тричленния състав е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Предприетите от органа по назначаването длъжностни промени в рамките на главна дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство" и утвърденото във връзка с това ново длъжностното разписание от 17.02.2017 г. обосноват извода, че заеманата от жалбоподателката длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. Представените длъжностни характеристики и анализът на задължения на закритата ръководна длъжност и на новосъздадената изпълнителска длъжност в дирекцията обосновават заключението, че съкращаването е реално, тъй като длъжността, заемана от жалбоподателката не съществува като наименование и като единство от функции и задължения. В този смисъл крайните изводи за първоинстанционния състав за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и за законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не могат да бъдат споделени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК тричленният състав извърша проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, а в съответствие с изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК на страните е дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства. Последните са допуснати единствено с оглед изясняване на спора от фактическа страна, като за причиненото забавяне на производството, ответната страна е санкционирана по съответния ред. Решението е постановено след преценка и анализ на всички представените доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателката, като е съобразено и изразеното от нея в представените молби и писмени становища. Спазени са и изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК като в съответствие с посочения текст изводите на съдебния състав по съществото на спора са подробно мотивирани с конкретни съображения. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила е се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт в касационното производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателката Стефанова следва да заплати на Министерство на културата сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,