Решение № 743 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2016 г.

Решение № 743 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Е. М. Х. със съдебен адрес гр. Я., л. "Ц. Б. III" № 85, представлявана от адв. Р., против решение № 775/6.06.2016 г. по адм. д. № 67/2016 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, главен архитект на община Я. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. О. И. Б. Т., представляван от адв. Б., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея провери на основание чл. 218, ал. 2 АПК съответствието на решението с материалния закон, констатира: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил оспорването на касатора Х. срещу заповед № 2/23.12.2015 г., с която на основание чл. 99, т. 2 АПК главният архитект на община Я. е отменил удостоверение за търпимост № 9/14.09.2015 г., издадено по заявление на Х. за строеж "пристройка на два етажа към съществуваща жилищна сграда", разположена в УПИ V, пл. № 891, кв. 42 по плана гр. Я.. Този правен резултат съдът е обосновал с мотиви за законосъобразност на обжалваната заповед. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Със заповед № 2/23.12.215 г. главният архитект е отменил удостоверението за търпимост на основание чл. 99, т. 2 АПК по повод писмо изх. № БД-1465-07-642/26.11. 2015 г. на ДНСК, постъпило в община Я. на 2.12.2015 г. и приложено към него копие от н. акт № 16, том I, рег. № 200, дело 14/2015 г., съгласно който на 27.01.2015 г. Е. М. Х. е прехвърлила чрез продажба на Г. В. К. собствеността върху УПИ V, пл. № 891, кв. 42 по плана на гр. Я., ведно с построената двуетажна масивна къща със застроена площ 110 кв. м., състояща се от търговски обект със застроена площ 100 кв. м. на първи партерен етаж и втори жилищен етаж от четири стаи, мокро помещение, баня, тоалетна и коридор. Приел е, че този нотариален акт представлява ново писмено доказателство от съществено значение за издаване на удостоверението за търпимост. Възобновяването на административното производство по издаване на административния акт, съгласно чл. 100 АПК, може да бъде извършено по инициатива на административния орган, по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана в случаите по чл. 99, т. 1, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 и по искане на страна в производството. Данните по делото сочат, че обжалваната заповед е издадена по инициатива на административния орган по повод цитираното по-горе писмо на ДНСК, с каквато в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК този орган не разполага. Страни в производството по издаване на удостоверение за търпимост са заявителят и главният архитект на съответната община, то има сила само спрямо заявителя и е от значение единствено в нотариалното производство /§ 16, ал. 1 ЗУТ/. Ето защо издаденото удостоверение за търпимост няма сила спрямо ДНСК, предвид което писмото с изх. № БД -1465-07-642/26.11.2015 г. не може да бъде определено като поставящо началото на производство за възобновяване по смисъла на чл. 101 АПК. Приложеното към това писмо копие от нотариален акт не представлява ново писмено доказателство от значение за издаване на удостоверението за търпимост по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като е бил налице към датата на подаване на заявлението и в тежест на административния орган е било да го приобщи към преписката. С оглед изложеното обжалваната заповед като издадена при ненадлежно учредено производство по Г. седма АПК се явява нищожна, а обжалваното решение в частта с която оспорването срещу същата е отхвърлена - неправилно. В частта, с която е постановено по отношение на И. Б. Т., решението е процесуално недопустимо, тъй като това лице не е страна в производството за издаване на удостоверението за търпимост, както и в производството за възобновяване. Ето защо издадената в това производство отменителна на основание чл. 99, т. 2 АПК заповед не засяга негови законни права, нито създава задължения за него. От тук следва, че И. Б. Т. се не явявя заинтересована страна, няма правен интерес от участие в делото и конституирането му по делото е в нарушение на същественото правило на чл. 153, ал. 1 АПК. Воден от изложеното, на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение