Решение № 9313 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2010 г.

Решение № 9313 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на Служба геодезия, картография и кадастър - Софийска област, против решение № 450/04.06.2010 г., постановено от Административен съд София-област по адм. дело № 12/2010 г., с което е отменена като незаконосъобразна издадената от касатора заповед № КД-14-23-222/21.12.2009 г., с одобрено изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Самоков, състоящо се в нанасяне на п. и. в съответствие с решение на ВКС, нанесени два нови ПИ - № 65231.910.527 и № 65231.910.528, извършена е промяна в границите на съществуващите ПИ № № 65231.910.12 и 65231.910.14 и е заличен ПИ с идентификатор 65231.910.13, присъдени са и разноски по делото. Решението се счита недопустимо и неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. От ответните страни - физически лица, се явяват лично Любка Захариева Узунова, Иван Крумов Занков и Николай Крумов Занков, като последните двама считат решението за неправилно и искат отмяната му. Ответниците Любка Захариева Узунова и Георги Захариев Мазнев се представляват от адв. Сидерова, която оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор по нея. Кметът на община - Самоков, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да приеме посочения правен резултат и отмени заповедта, първоинстанционният административен съд е изложил съображения за липса на материалноправните предпоставки за изменение на влязъл в сила кадастрален план, като е обсъдил и хипотезите, при които се допуска изменение без подписите на всички заинтересованите страни. Посочил е, че с решението на ВКС, цитирано като фактическо основание за издаването на контролирания акт, не е разрешен спорът за материално право, тъй като същото няма сила по отношение на наследниците на Димитър Начев и Никола Начев, от чийто имот (по заповедта - № 65231.910.12) се предвижда отнемане на площи за образуването на нов имот, затова и е необходимо да се спази процедурата по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и се изготви акт за непълноти и грешки. Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице, с оглед което то следва да бъде оставено в сила. В настоящия случай, съдът правилно е анализирал и приложил разпоредбата на чл. 53 и 54 от ЗКИР, обосновано е приел, че акт за непълноти и грешки е следвало да се състави и който акт да бъде подписан от заявителя, съставителя и всички заинтересовани лица, за да са налице условията за изменение на кадастъра. Оплакването в обратния смисъл е несъстоятелно, тъй като решението на ВКС от 2005 г., цитирано като фактическо основание в процесната заповед, действително е постановено без участието на наследниците на Димитър Начев и Никола Начев, за тях то не разпростира силата си, а на практика от техния имот № 65231.910.12, с административния акт се предвижда отнемане на площи за образуването на нов имот. На второ място, че собственическите права не са окончателно разрешени, говори и факта на наличието на нотариален акт от 2008 г., по силата на който Георги Мазнев и Любка Узунова се легитимират като собственици на заличавания със заповедта имот. Доказателствената сила на този акт не е била оборена, нито пък същия е отменен по надлежния ред и независимо от това, че е съставен години след постановяването на решението на ВКС, в административното производство е недопустимо да се установяват действителните собственически права. Не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл. 162, ал. 3 от АПК - съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на атакувания пред него административен акт. Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна, при който изход на процеса на ответниците, представлявани от адв. Сидерова, се следват направените за тази инстанция разноски в размер на 150 лв. по приложения договор за правна помощ от 16.02.2011 г. Съображения защо решението се счита недопустимо не са изложени, затова и по този въпрос настоящата инстанция не взима отношение. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,