Решение № 1056 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2012 г.

Решение № 1056 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Попниколов от гр. Русе, подадена чрез процесуален представител адвокат Людмил Павлов, против решение № 26 от 2.07.2012 г., постановено по адм. дело № 79/2012 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публични вземания от местни данъци по данни от декларация (АУПВ) № СУД-075/07.11.2011 г., издаден от главен инспектор в сектор РКПМДТ - отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при Община Русе, потвърден с решение № 1/30.01.2012 г. на началника на отдел МДТ при Община Русе, с който са установени общински данъчни вземания. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат се за незаконосъобразни и необосновани изводите на съда по основните спорни въпроси относно статута на имотите, за които са определени задължения за данък и лихви; приложимите корекционни коефициенти при изчисляване на данъчната им основа, както и относно дължимостта на такса за услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване". Касаторът моли за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция МДТ (след проведената структурна реформа на администрацията) при Община Русе е представил писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отхвърлена жалбата на Димитър Николов Попниколов срещу АУПВ № СУД-075/07.11.2011 г. на орган по приходите в отдел МДТ при Община Русе, потвърден с решение № 1/21.01.2011 г. на началника на отдел МДТ при Община Русе, с който са установени общински данъчни вземания за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за период 2008 - 2011 г. в размер на 418.17 лв., от които 357.11 лв. - главница и 61.06 лв. - лихви за просрочие, начислена до 31.10.2011 г. и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер 333.85 лв., от които главница 288.28 лв. и 45.57 лв. - лихва, начислена до 31.10.2011 г. Така определените задължения касаят недвижим имот, с адрес: гр. Русе, местност "Сръбчето", пл. № 22, IV-22 и V-22 в кв. 2, VI-22 и VII-22, IIА етап с площ от 22145 кв. м., за който в отдел МДТ е създадена партида № 2312035287/010. Задълженията са установени въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от касатора като собственик на 22/84 ид. части. Административният орган е счел, че имотите се намират в строителните граници на гр. Русе, поради което са облагаеми с данък за целия период от придобиването им до издаване на АУПВ, на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. По същите съображения актът е потвърден от горестоящия орган при проведеното по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ задължително административно обжалване. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че процесният недвижим имот подлежи на облагане с данък, т. к. в отделни периоди попада в различните хипотези на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Обоснован е извод, че до 12.06.2008 г. ДНИ се дължи на основание чл. 10, ал. 1, предл. 2-ро ЗМДТ, т. к. е поземлен имот извън строителни граници на населено място, но според подробен устройствен план (ПУП) има предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); респ. след 12.06.2008 г. ДНИ се дължи на основание чл. 10, ал. 1, предл. 1-во ЗМДТ, т. к. имотът е включен в строителните граници на населеното място - гр. Русе, с влизане в сила на ОГП. За неоснователни са приети доводите, че не е налице промяна в предназначението на имота, т. к. не е проведена законоустановената процедура за това и само одобрението на ПУП не може да промени предназначението му. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, посочвайки, че според действащата до направеното в ДВ, бр. 39/2011 г. изменение, одобряването на ПУП е достатъчно, за да възникне задължението за заплащане на ДНИ по отношение имот, извън строителните граници на населените места. В мотивите на решението подробно е анализирана разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, вр. с чл. 2 ЗСПЗЗ, като с оглед обстоятелството, че имотът на жалбоподателя попада в урбанизирана територия е прието, че същият не съставлява земеделска земя, независимо от начина на фактическото му ползване. По повод възражението за неправилно определена данъчна основа, върху която са начислени ДНИ и ТБО, Административен съд - Русе е изслушал заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на което е приел, че корекционните коефициенти за местоположение и устройствена зона по формулата на чл. 13 от Приложение № 2 към ЗМДТ са съобразени с данните за статута на имота през процесния период 2008 - 2011 г. (извън строителните граници на града до месец юни 2008 г. и в строителните граници след това). Поради това, позовавайки се на предвижданията в таблица № 3 от Приложение № 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от същото Приложение е счел, че данъчната основа, върху която следва да се определят задълженията на жалбоподателя на ДНИ и ТБО е изчислена вярно, с оглед на което е приел за законосъобразен актът и в тази му част. След преценка на доказателствата по делото, решаващият съд е счел за неоснователен и доводът за недължимост на определената такса за чистота на териториите на обществено ползване. Развил е съображения, че имотът на жалбоподателя попада в границите на районите, за които се предоставя услугата "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", последната се предоставя реално от Община и не е налице визираното в чл. 71, т. 2 ЗМДТ изключение. По така изложените съображения е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, като в производството по оспорването му не са установени отменителни основания по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. Административният съд - Русе е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценката на релевантните юридически факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Съдът правилно е установил основните спорни въпроси относно правния статут на имота и наличието на основание за определяне на задължения за ДНИ и ТБО; размера на данъчната основа, върху която са определени задълженията; както и относно дължимостта на ТБО с оглед осъществяването на услугата "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" по отношение имота на касатора Попниколов. Основният спорен момент по делото е относно основанието за възникване на публичните задължения с оглед статута на имота, предвид предназначението и местонахождението му спрямо строителните граници на населеното място. Именно фактическите и правни изводи на съда по тези спорни въпроси са предмет на касационни оплаквания. Касаторът намира тези изводи за незаконосъобразни и необосновани, с оглед липсата на промяна на предназначението на имотите, проведено по специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Твърденията, които се поддържат в касационното производство са идентични с поддържаните пред решаващата инстанция. Въз основа на събраните писмени доказателства и при съобразяване със заключението на изслушаната техническа експертиза, съдът е направил обоснован извод относно статута на процесния имот, като е отчел, че този статут е променен във времето. Относно имота правилно е установено от доказателствата по делото, че до 27.01.2000 г. има статут на земеделска земя, но след обособяването на урегулирани парцели с изменението на РП е определено ново предназначение като складова зона, а след 12.06.2008 г., с приемането на ОГП на гр. Русе, е включен и в строителните граници на населеното място. Съдът правилно е съобразил, че макар и промяната в предназначението на имотите да не е било реализирана фактически, то по аргумент от чл. 9 ЗУТ фактическото ползване не е от значение при наличие на влязъл в сила устройствен план. Законосъобразен е крайният извод, че до 12.06.2008 г. имотите подлежат на облагане с ДНИ на основание чл. 10, ал. 1, предл. 2-ро ЗМДТ, а след това, с оглед попадането им в строителните граници на населеното място - на основание предл. 1-во от същата разпоредба. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, в редакцията, действаща до 31.12.2010 г., с ДНИ се облагат поземлените имоти в строителните граници на населените места и поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Текстът на цитираната разпоредба предвижда, че конкретното предназначение се определя с ПУП. Съгласно легалното определение по чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон, т. нар. строителни граници на населеното място. Правилен е изводът на съда, че имотът няма характеристиките на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, съответно не попада в хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, т. к. не е налице едно от необходимите кумулативни условия, а именно - да не се намира в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП. Ето защо и противно на доводите на касатора е налице изключение за облагаемостта по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ относно незастроените земеделски земи. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност поради несъобразяване липсата на проведена процедура за промяна на предназначението на имотите по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съдът е изложил мотиви и по това възражение, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Безспорно такава процедура след 2000 г., когато със заповед № 91/27.10.2000 г. е определено предназначение на имота за складова зона, не е провеждана спрямо имотите по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. ЗМДТ се явява специален закон за регулираните от него отношения, свързани с данъчното облагане на недвижимите имоти. При тълкуване разпоредбите на този специален закон и в частност на разпоредбата на чл. 10 ЗМДТ се налага изводът, че за облагането с ДНИ е ирелевантно провеждането и довършването на процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи, стига да са налице предпоставките по коя да е от двете хипотези по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и да не е налице изключението по чл. 10, ал. 3 с. з. Едва след изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 39/2011 г., в сила от 1.01.2011 г.) промяната на предназначението на земята се явява законоустановена предпоставка за облагането с ДНИ във втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Това изменение не касае процесните периоди на облагане, т. к. след 12.06.2008 г. имотът вече се намира в строителните граници на гр. Русе. Ето защо, зачитайки обстоятелството, че до 12.06.2008 г. процесният имот се е намирал извън строителните граници на населеното място, но за него е имало влязъл в сила ПУП, според който му е определено предназначение, включено в изброените по чл. 8, т. 1 ЗУТ, а след тази дата имотът се намира в строителните граници на града по силата на ОГП от 2008 г., решаващият съд законосъобразно е приел, че ДНИ се дължи за целия период на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. За проверка изчисляването на данъчната основа, върху която са определени ДНИ и ТБО съдът е изслушал заключение на съдебно-техническа експертиза, което е установило параметрите на дължимите плащания, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 20 ЗМДТ, Приложение № 2 към ЗМДТ и чл. 15 от Наредба № 20 на ОбС Русе за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. Данните са определени въз основа на подадена от съсобственик декларация, която по аргумент от чл. 14, ал. 5 ЗМДТ ползва останалите съсобственици, като е съобразен и установеният в хода на производството статут на имота. Решаващият съд подробно е обосновал защо приема за законосъобразно определени спорните коефициенти за местоположение и устройствена зона по чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Доколкото формираните в тази насока изводи не се оспорват в касационната жалба, следва да се отбележи само, че настоящата инстанция изцяло ги споделя и не счита за необходимо да преповтаря. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност на решението в частта му, с която е прието, че Попниколов дължи такса за услугата "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места", поради непредоставянето й от Общината за района, в който се намира имотът му. Решаващият съд е анализирал разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, съгласно която за услугите по сметосъбирането и сметоизвозването, обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ, а от тълкуването на разпоредбата на т. 2 е формиран правилният извод, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване се дължи винаги, когато услугата се предоставя от Общината. При извършения анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК Административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал конкретната услуга, за която претендира заплащането на съответната такса. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и при наличните доказателства (заповеди на кмета за определяне границите на районите и вида на предоставяните услуги; решения на Общинския съвет относно размера на дължимите такси, договор за обществена поръчка, справки от "РПС" ЕООД, план-сметки, графици за работа по обществена хигиена, фактури и протоколи за извършена работа към тях, доклади и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза), законосъобразно е приел, че административният орган е доказал реалното извършване на спорната услуга, за която е начислена местната такса. Предвид събраните доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от страна на общината, правилен е изводът на съда за дължимост на таксата за процесния имот. При данните по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти сочат, че през периода 2008 - 2011 г. община Русе е предоставяла услугата "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение на имот № 22, представляващ незастроен терен в м. "Сръбчето", описан в декларация вх. № 1814008753/19.10.2010 г. При наличието на данни за извършена дейност по поддържане чистотата на територията на община Русе, в т. ч. в района на местонахождение на имота на касатора, съответен на закона е приетият извод за законосъобразност на административния акт и в тази му част. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оплакванията на касатора са обсъдени от съда с подробни и аргументирани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. В хода на съдебното производство и при постановяване на акта си съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Спорът е изяснен изцяло от фактическа страна, за което са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и във връзка със своевременно направеното искане за заплащане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,