Решение № 11894 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от: Топлофикация София ЕАД и от главния архитект на Столична община, чрез процесуалните си представители, против решение 4341 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 8215/2022 г. по описа на Административен съд София - град. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му, а от първия касатор в условията на евентуалност - за обезсилването му и прекратяване на производството, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. Буров оспорва касационните жалби и моли решението да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба на Топлофикация София ЕАД е недопустима, поради което не подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на В. Буров срещу заповед РА-30-623/24.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която се нарежда на Топлофикация София ЕАД, собственик на ПИ 68134.1386.483 по КККР на гр. София да премахне разположен в него и попадащ в УПИ I - за детска градина, кв. 78 по действащ регулационен план за м. "жк [адрес]", гр. София, незаконен строеж: "гаражна клетка 184", като изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Изрично е посочено, че извършителят на строежа е неизвестен, поради което заповедта е насочена срещу собственика на терена.

С обжалваното решение административният акт е отменен.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като е проведена неотносима процедура по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, излага съображения, че гаражната клетка притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, подлежащ на премахване по различен ред чл. 57а и сл. ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая задължението за премахване е възложено на Топлофикация София ЕАД. Постановената отмяна на заповедта по оспорване на лице, което твърди, че е собственик и ползвател на гаражната клетка, обуславя извод за липса на интерес от обжалване на съдебния акт за нейния адресат. С отмяната на разпореденото премахване на незаконния строеж негативните за дружеството последици са отстранени и е постигнат благоприятен за него правен резултат, независимо от поддържаната в хода на съдебното производство позиция. Предвид изложеното касационната жалба на Топлофикация София ЕАД следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази част да се прекрати.

1. Касационната жалба на главния архитект на Столична община е допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо.

Оспорената заповед е издадена в производство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Страни в съдебноадминистративния процес по обжалването й са административният орган, неин издател и адресатите на акта. Такива могат да бъдат собственикът/ извършителят на незаконния строеж или собственикът на терена, съответно лице с ограничено вещно право, спрямо които се създава задължение за премахването му.

В случая поради неустановяване на собственика/ извършителя на строежа в хода на административно производство, с оспорената заповед е разпоредено премахването на гаражната клетка да се извърши от Топлофикация София ЕАД в качеството му на собственик на имота, в който тя е разположена. Жалбата до административния съд е подадена от В. Буров, който твърди, че гаражната клетка е закупена от него от Домостроителен комбинат, гр. София и монтирана през 1996 г., но не представя доказателства в тази насока. Недопустимо е със свидетелски показания в производството по оспорване на заповед по чл. 225а ЗУТ да се установява собственост върху обекта чрез упражняване на владение върху него и поземления имот, в който е изпълнен, в продължение на повече от 10 години във връзка с тезата му за придобиването на идеални части от същия по давност.

При тези данни жалбоподателят не доказва права на собственост по отношение на наредения за премахване строеж, нито вещни права върху имота, в който се намира. Неправилен е изводът на съда, че оспорващият е собственик на гаражната клетка и този факт е установен по несъмнен начин, както и че по него страните не спорят. Точно обратното: в случая от страна на административния орган е направено изрично възражение относно допустимостта на оспорването срещу заповедта. В придружителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда, е изразено становище, че за Буров не е налице правен интерес от оспорването, тъй като не доказва собственост върху строежа, а само твърди, че е негов ползвател. В изпълнение на дадените от съда указания с протоколно определение от 26.01.2023 г. да представи писмени доказателства относно правния си интерес, а именно собственост върху гаражната клетка, предмет на заповедта, от жалбоподателя е подадено единствено становище с изложени доводи за закупуването й, но няма документ за това, като същевременно твърди придобиването по давност и на идеална част от имота, върху който е поставена. Ползването или владеенето на обекта, разположен в чужд имот и без установено правно основание не може да обуслови извод за доказани права по отношение на процесната гаражна клетка. Предвид изложеното, оспорената заповед не засяга правата и законните интереси на Буров, нито създава задължения за него. Той не е адресат на задължението за премахване и не представя титул за собственост за обекта, нито се легитимира като негов извършител или възложител. Поради това същият не притежава право да обжалва заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като за него липсва правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК.

За допустимостта на жалбата съдът следи служебно. Преценката му обхваща както изискването за наличие на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт, така и подаването й от лице с правен интерес от оспорването, обуславящ активната му процесуална легитимация. В случая подадената от В. Буров жалба срещу процесната заповед се явява недопустима. Като разглежда спора по същество и се произнася по нейната основателност, съдът постановява недопустим съдебен акт.

Налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

При този изход на делото и при своевременно заявената претенция от процесуалния представител на административния орган, на Столична община се дължат направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева (по 100 лева за всяка инстанция), определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 210, ал. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение