Решение № 99 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 187/2010 г.

Решение № 99 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 187/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК (отм.), вр. § 1, ал. 12 от ПЗР на ГПК (Д. в. бр. 59/2007 г.), образувано по подадена на 29.II. 2008 г. от Б. Д. Т. - от гр. С. за отмяна на влязло в сила Решение от 26.VI.2006 г. по гр. д. № 7421/2004 г. на СРС, ГК, 38 с., с което е уважен за 387.40 лв. иск на З. "Б" АД - гр. С. срещу молителката по чл. 402 (отм). ТЗ. Молителката поддържа, че поради нарушаване на правилата за призоваване, извършено чрез публикация в "Д", е лишена от възможност да участва в делото, като не е била надлежно представлявана - основание за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК (отм.). Ответникът по молбата за отмяна З. "Б" АД - гр. С. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на молителката във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение 26.VI.2006 г. по гр. д. № 7421/2004 г. на СРС, 38 с. Б. Д. Т. - от гр. С. е осъдена да плати на З. "Б" АД - гр. С. 40 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка "каско", на основание чл. 402 (отм.) ТЗ, със законната лихва от датата на исковата молба 3.IХ.2004 г. Молителката е била призована по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) и е представлявана и защитавана от назначения представител адв. Х, след като призовката, изпратена на адрес: ул. "Д" № 10, бл. 12, ет. 4, ап. 13 за съдебно заседание на 29. Х. 2004 г. е върната в цялост, с отбелязване "по сведение на Е. К. Е. ет. 4, ап. 16 на посочения адрес няма такова лице", в Справка, издадена от СДВР, сектор "Български документи за самоличност" е посочено, че молителката има обявен постоянен и настоящ адрес по актуални данни към цитираните дати ул. "Д" № 10, вх. "В", ет. 4, ап. 13, на който адрес призовката за съдебно заседание на 18. ХI. 2005 г. е върната в цялост, със забележка "адресът, посетен на 28.IХ. 2005 г., на 16. Х. 2005 г. и на 19. ХI. 2005 г., и лицето не е намерено, свидетел М от ул. "Д". Молбата за отмяна е неоснователна. Молителката не е лишена от възможност да участва в делото, тъй като за първоинстанционното производство е редовно призована по реда, предвиден в закона - чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като в продължение на повече от един месец не може да бъде призована на постоянния си адрес и отсъствието й е удостоверено с подписа на един свидетел - основание да бъде призована чрез публикация в "Д", след което съдът й е назначил представител - адв. Х, защитавала правата й по време на първоинстанционното производство. Доводът на молителката, че призовката (за съд. заседание на 18. ХI. 2005 г.) е подписана за свидетел от лице, на което не е известно дали тя живее на адреса, поради което не може да удостовери това обстоятелство, е неоснователен и фактически съставлява оплакване за недобросъвестно поведение на длъжностното лице - връчител, удостоверило невярно обстоятелство досежно връчването. Тъй като призовката е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване. Твърдението, че е налице невярно удостоверяване със съставения от длъжностното лице неистински документ, молителката следва да установи с представяне на доказателства, съставени по надлежния ред - с присъда или с решение по иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). Освен това свидетелят не удостоверява обстоятелството дали молителката живее на адреса или не, а това, че на посочените три дата е търсена от лицето - връчител, на този адрес и не е намерено - основание съдът да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 1 изр. 1 ГПК (отм.) "в продължение на един месец ответникът да не може да бъде призован на постоянния му адрес", на което основание съдът да разпореди призоваване чрез публикация в "Д". По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение