Решение № 437 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2015 г.

Решение № 437 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Нинов Стоянов от село Горна Митрополия, община Долна Митрополия, срещу решение № 129 от 24.03.2015 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 966/2014 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Стоянов срещу решение рег. № 316р-3458/28.11.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, /ОДМВР/ гр. Плевен, с което на основание чл. 56, ал. 2 АПК и чл. 32д, ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС/Наредбата/ е прекратено производството по пускане в движение на туристическо ремарке с монтиран на него рег. № ЕН 6250 ЕХ и с поставени не по законоустановения ред на теглича символи "42063". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Плевен, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: Стоян Нинов Стоянов е придобил туристическото ремарке е per. № ЕН 62 50 ЕХ от Олег Миронов Караджов, ЕГН **********, гр. Плевен. На 9.05.2011 г. Стоянов е представил същото ремарке пред контролните органи за промяна на собственост. Туристическото ремарке с рама № 42063 е било представено за смяна на регистрационен номер, като предходният такъв бил ПЛ 2242 ЕА и е даден ЕН 6250 ЕХ. На 1.07.2014 г. Стоянов със заявление за пускане в движение № 140938012064 е представил в пункт за регистрация и идентификация към ПП ОД МВР Плевен туристическо ремарке с per. № ЕН6250 ЕХ и рама № 42063. При извършен оглед на същото е установено, че липсва табелата, на която заводът производител поставя номера на рамата, вследствие на което е прието, че процесното ремарке не може да бъде идентифицирано и същото е върнато за представяне пред комисия по реда на Инструкция I - 185. На 13.08.2014 г. ремаркето е представено от Стоянов пред комисията но Инструкция 1-185, която е установила, че липсва табелата, на която се поставя идентификационния номер от завода производител, като два от нитовете, служещи за закрепване на същата стояли на определените за това места и имало допълнително набит номер. Последното е довело до съмнение за умишлено отстраняване на оригиналния номер. За проверката е издаден протокол № 103/13.08.2014 г., с който комисията е предложила да се направи допълнителна проверка. С писмо изх. № 27327/19.08.2014 г. преписката е изпратена на Началника на РУП - Долна Митрополия с указания да бъде извършена допълнителна проверка по конкретно поставени задачи в 4 точки. Проверката е извършена, като са снети обяснения и събрани други доказателства за реда и начина на придобиване на туристическото ремарке от Стоянов. Установено е, че липсват данни за документите от първоначална регистрация, доколкото същите не се съхраняват поради изтекъл срок за съхранение и са унищожени. Събраните материали са изпратени по компетентност на Районна прокуратура Плевен. С постановление от 27.10.2014 г. прокурор от РП Плевен е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката с вх. № 5854/2014 г. по описа на РП Плевен и преписката е върната в ОД на МВР Плевен, по повод на което отново комисия по Инструкция 1-185 се е произнесла с решение по Протокол № 160/26.11.2014 г. Решението на комисията е да не се възстановява идентификационния номер на туристическото ремарке с per. № EH 6250 ЕХ. В мотивите към решението е посочено, че доколкото заводската табела е отстранена и в хода на извършените проверки не е установен произхода на номера "42063", поставен на дясната страна на теглича, то за представеното ППС (туристическо ремарке) не можело да бъде приложен Раздел II от Инструкция 1-185 от 6.12.2002 г. Предвид издадения Протокол № 160/26.11.2014 г. и събраните доказателства началник сектор ПП при ОД па МВР Плевен е постановил решение с изх. № 316И-3458/28.11.2014 г., с което е прекратил производството по пускане в движение на туристическото ремарке с per. № EH 6250 ЕХ и поставен не по законоустановения ред на теглича символ "42063". Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че решението е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби - чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП и чл. 43, ал. 1 от Наредбата. При установената законова забрана за регистрация на пътно превозно средство, без да е установен неговия идентификационен номер и констатациите на експертизата, че номерът е пренабит и не е поставен фабрично, съдът е приел за законосъобразно решението на органа да бъде прекратено производството по пускане в движение на ремаркето на касатора. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно установено по делото е, че касаторът е подал заявление за пускане в движение на временно спряно от движение ППС- туристическо ремарке. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45/2000 г. превозните средства се спират от движение временно при условията и по реда на чл. 171, т. 2 ЗДвП. По силата на чл. 42 от същата наредба причините и датата на спирането от движение се въвеждат в Териториалната автоматизирана информационна система (ТАИС) за КАТ. А съгласно чл. 43, ал. 1 временно спрените превозни средства се пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са били спрени, и извършване на преглед за техническа изправност. Според ал. 2 прегледът за техническа изправност по ал. 1 не се извършва на временно спрени превозни средства по чл. 171, т. 2, букви "в", "ж", "з" и "и" ЗДвП и по чл. 40, ал. 1, т. 2, ако е представен валиден документ за преминат преглед за техническа изправност. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 предвижда, че за да бъде пуснато в движение превозно средство собственикът следва да представи определен набор от документи, сред които: писмено заявление, документ за самоличност, застраховка "Гражданска отговорност", квитанция за платена такса, протокол за извършен преглед за техническа изправност, респ. валиден документ за преминат преглед за техническа изправност в случаите по чл. 40, ал. 2 от Наредбата и др. документи, предвидени със закон или друг нормативен акт. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че първото нещо, което трябва да установи административният орган при подадено заявление за пускане в движение на временно спряно от движение ППС е обстоятелството на какво основание е спряно от движение това ППС. За да установи този факт следва да направи справка в ТАИС за КАТ. Установяването на този факт е от значение, за да се прецени дали е налице някоя от хипотезите на чл. 40, ал. 2 от Наредбата, съгласно която разпоредба, преглед за техническа изправност не се извършва, ако превозното средство е спряно от движение на някое от посочените в разпоредбата основания, при положение че е представен валиден документ за преминат преглед за техническа изправност. Т. е. преди да пристъпи към извършването на технически преглед, административният орган следва да прецени дали извършването му е задължителна предпоставка за пускане в движение на съответното ППС. А за да извърши тази преценка, органът следва да е установил на първо място на какво основание е спряно от движение конкретното ППС. В конкретния случай началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен е пристъпил към извършването на технически преглед на туристическото ремарке, без да е установил на какво основание е спряно от движение ППС. Данни относно установяването на този факт липсват по делото. Неустановяването на факт, от значение за правилното решаване на случая, представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила - нарушена е разпоредбата на чл. 35 АПК, изискваща изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. Допуснатото нарушение е съществено и налага отмяна на решението на началник сектор ПП при ОДМВР Плевен и връщане делото на същия орган за ново произнасяне по заявлението на касатора. От друга страна решението е постановено на основание чл. 56, ал. 2 АПК и чл. 32д, ал. 1 от Наредбата като е прекратено административното производство. Съгласно чл. 56, ал. 2 АПК административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2 АПК. А разпоредбите на чл. 30, ал. 1, и ал. 2 имат следното съдържание: когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Цитираното основание за прекратяване на производството изисква наличие на нередовно подадено заявление или неподаване на всички необходими документи, които се прилагат към заявлението. За да прекрати обаче производството на това основание административният орган е следвало да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, като в съобщението изрично е указал на заявителя, че неотстраняването на нередовностите ще предизвика прекратяване на производството. Видно от доказателствата по делото предвидената в чл. 30, ал. 2 АПК процедура не е спазена в случая. Заявителят не е уведомен изрично, че заявлението му е нередовно или че не е представил всички необходими документи, посочени в чл. 44, ал. 1 от Наредбата/ не му е указано кои документи не е представил/, нито е предупреден, че при неизпълнение в срок за дадените от органа указания за отстраняване на нередовностите на заявлението, производството ще бъде прекратено. Нарушението на предвидената в АПК процедура също представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 32д, ал. 1 от Наредбата когато представеното на технически преглед превозно средство отговаря на изискванията на ЗДвП, актовете за прилагането му и на БДС, прегледът се заверява от назначеното лице върху протокол за преглед за техническа изправност. Посочената разпоредбата е неотносима към прекратяването на производството, нито към производството за пускане в движение на временно спряно ППС. Същата се отнася до извършването на технически преглед, но както бе споменато и по-горе в случая не е установено дали извършването на технически преглед е задължителна предпоставка за пускането в движение на процесното ППС. Изложеното по-горе води до извод, че оспореният пред административния съд акт е незаконосъобразен. Като е стигнал до извод, различен от горния първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което бъде отменено решение рег. № 316р-3458/28.11.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Плевен и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд