Решение № 12841 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2009 г.
ВАСПетчленен състав30.10.2009 г.докладчик Цветана Сурлекова
Диспозитив
Отменя като незаконосъобразно решение № 6424/18.05.2009 г., постановено от тричленен състав на четвърто отделение на Върховен административен съд по адм. д. № 1411/2009 г., с което са отхвърлени жалбите на Веселина Атанасова Иванова, в качеството й на законен представител на "Спед-Консулт" ЕOOД, със седалище в гр. Варна и адрес на управление бул. "Приморски" № 19, ет. 1, ап. 2 и на Бернард Йоханес Тобиш - законен представител на "Тракия Крошет" ЕООД, със седалище в гр. Варна и адрес на управление бул. "Владислав Варненчик" № 86, бл. 2, ет. 3, ап. 7 срещу заповеди № ЛС-04-1215, № ЛС-04-1216 и ЛС-04-1217, всичките от 29.12.2008 г. на министъра на правосъдието. Прогласява за нищожни заповеди №№№ ЛС-04-1215, № ЛС-04-1216 и ЛС-04-1217, всичките от 29.12.2008 г. на министъра на правосъдието. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12841 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От "След-Консулт" ЕООД гр. Варна срещу решение № 6424/18.05.2009 г., постановено от тричленен състав на четвърто отделение на Върховен административен съд по адм. д. № 1411/2009 г. с което са отхвърлени жалбите на Веселина Атанасова Иванова, в качеството й на законен представител на "Спед-Консулт" ЕOOД, със седалище в гр. Варна и адрес на управление бул. "Приморски" № 19, ет. 1, ап. 2 и на Бернард Йоханес Тобиш - законен представител на "Тракия Крошет" ЕООД, със седалище в гр. Варна и адрес на управление бул. "Владислав Варненчик" № 86, бл. 2, ет. 3, ап. 7 срещу заповеди № ЛС-04-1215, № ЛС-04-1216 и ЛС-04-1217, всичките от 29.12.2008 г. на министъра на правосъдието. Твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска се вместо него да се прогласи нищожност на заповеди №№ ЛС-04-1215, ЛС-04-1216 и № ЛС-04-1217 и трите от 29.12.2008 г., като се постановят задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, с които да се задължи министъра на правосъдието да довърши тръжните процедури с определяне на победител и сключване на договор. Втората касационна жалба е от "Тракия Крошет" ЕООД Варна срещу същото решение по същото дело на тричленния състав със същите твърдения и искания. Ответник по двете жалби е Министърът на правосъдието, процесуалният представител на който ги оспорва. Заинтересованата страна - Държавно предприятие "Фонд затворно дело" също ги оспорва. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че е изведен правилен и обоснован извод за валидността на двете заповеди, които са издадени в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, съдържащо указания във връзка с приложението на чл. 46 от ППЗДС и в съответствие с изискването за форма на чл. 59 от АПК. И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни, посочени в чл. 210 от същия и са процесуално допустими. По същество, по наведените в тях идентични твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение петчленният състав на Върховния административен съд установи следното: С решение № 5667/15.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1799/2008 г., образувано по жалби на "След-консулт" ЕООД Варна и "Тракия Крошет" ЕООД Варна, тричленен състав на Върховен административен съд е отменил заповед № ЛС-04-919/03.12.2007 г. на министъра на правосъдието (подписана от упълномощен зам.- министър), с която са отменени три други заповеди №№ ЛС - 04 - 826/02.11.2007 г., ЛС - 04 - 827/02.11.2007 г., ЛС - 04 - 828/02.11.2007 г., всички на Министъра на правосъдието и се прекратява откритата с тях тръжната процедура за продажба на недвижими имоти, съответно с първата заповед - дворно място в регулация с площ 13000 кв. м, имот пл. № 450, 26 микрорайон по плана за застрояване и регулация на гр. Варна, АДС 3326/23.02.2001 г., с втората - дворно място в регулация с площ 17500 кв. м - имот пла. № 789, кв. 4, 16 микрорайон по плана за застрояване и регулация на гр. Варна, АДС № 3324/23.02.2001 г. и с третата - дворно място в регулация с площ 29000 кв. м - имот пл. № 451,26 микрорайон по плана за застрояване и регулация на гр. Варна, АДС № 3325/23.02.2001 г. След отмяната в диспозитива е отразено, че делото се връща като преписка на административния орган. В мотивите е посочено "за продължаване на процедурите по откритите търгове или прекратяването им, ако счита, че са налице причини, непозволяващи провеждането му." Срещу решението са били подадени касационни жалби до петчленен състав на ВАС от първоначалните жалбоподатели "Тракия Крошет" ЕООД Варна, "След Консулт" ЕООД Варна, Министърът на правосъдието и "Фонд затворно дело" София. С решение № 12511/20.11.2008 г., постановено по адм. д. № 9512/2008 г. по касационните жалби, петчленният състав на ВАС е оставил в сила това на тричленния. В мотивите си е посочил, че съдебното решение е фактически правилно, но от юридическа гледна точка е неправилно обосновано, което налагало с мотивите си той - петчленният състав да поправи този порок, "като се констатира това несъответствие и се обоснове с допълнителни мотиви правният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената административна заповед". Това налагало наличието на задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, за да не бъде постановена (след отмяна на оспорената заповед) нова административна заповед на административния орган след влизане в сила на решението, която да му противоречи (виж чл. 177, ал. 2 АПК)". Според мотивите на петчленният състав след отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна административният орган нямал правомощия и законови основания да прекрати тръжната процедура по изложените от съда съображения, че "отменените заповеди за откриване на търговете са влезли в сила стабилни административни актове" и следва да проведе търга (да продължи процедурата) и наддаването за продажба на посочените недвижими имоти при същите тръжни условия, само с участието на тези две търговски дружества, които са действителните участници в търга. Другите кандидати за участие в търга не били обжалвали отменената административна заповед и при това си процесуално поведение били загубили качеството си на страна в административното производство по провеждане на обявените търгове. Освен изложените съображения петчленният състав е анализирал и разпоредбата на чл. 46 ППЗДС, според която при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриване на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който възложителят - в случая министърът на правосъдието със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Тълкувайки тази разпоредба петчленният състав е приел, че в конкретния случай оспорената административна заповед била издадена без да е съставен такъв протокол от комисията, който бил процесуална предпоставка и въз основа на който административният орган следва да издаде нова заповед, с която се определя провеждането на нов търг или прекратява обявената тръжна процедура. Прието е, че това административно нарушение било по силното основание за незаконосъобразност на административната заповед, защото е нарушен приложимия закон, което нарушение не било обсъдено от тричленния състав. При тези обстоятелства е стигнато до извод, че оспорената по делото заповед е постановена при превратно упражнена административна власт от страна на министъра на правосъдието и в несъответствие с целта на закона. В изпълнение решението на двата състава на ВАС министърът на правосъдието е издал нови три заповеди: заповеди № ЛС-04-1215/29.12.2008 г., № ЛС-04-1216/29.12.2008 г. и № ЛС-04-1217/29.12.2008 г., с които е прекратена процедурата за провеждане търгове с явно наддаване за продажба на посочените три обекта частна държавна собственост. И трите са издадени във връзка с протокол на комисията по провеждане на процедурата. Същите са обжалвани отново от "Тракия Крошет" ЕООД Варна и "След Консулт" ЕООД Варна пред тричленен състав на ВАС с твърдения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност и искане да се дадат задължителни указания на административния орган да проведе търговете при същите условия и само с участие на двете дружества, подали жалбата. С решение № 6424/18.052009 г., постановено по адм. дело № 1411/2008 г. тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбите срещу трите заповеди, което решение е подписано с особено мнение от председателя на състава - съдията Б. Магдалинчев. Същото решение е предмет на оспорване в настоящето касационно производство. За да отхвърли жалбите, тричленният състав в решаващото мнозинство е приел, че обжалваните заповеди са валидни, постановени в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и в съответствие с изискването за форма и на осн. чл. 59 от АПК. Според него са налице доказателства, налагащи единствения правен извод, че се касае за обстоятелства, свързани с допуснати нарушения преди издаването на заповедите за провеждането на търговете, които не можело а бъдат отстранени при провеждането им. Именно във връзка с това и на основание чл. 46 ППЗДС и приложените три отделни протокола на комисията за провеждане на търговете, констатирала нарушенията за всеки един от проведените три търга, министърът бил прекратил процедурата. Противното би означавало елиминиране съдържанието на чл. 46 от ППЗДС. Според тричленния състав трите заповеди не са нищожни, тъй като не били издадени в противоречие с влязлото в сила решение на тричленния състав на ВАС и потвърдилото го на петчленния. В случая били спазени от административния орган дадените в тях указания и са в съответствие с чл. 46 от ППЗДС. За неоснователно е прието твърдението за унищожаемост на заповедите. Според него в жалбите не се съдържал никакъв мотив защо административният орган да не може да прекрати откритите от него процедури на търговете при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно неговото откриване, след като в чл. 46 от ППЗДС му е предоставена такава възможност. Именно този елемент от законовата възможност за административния орган да прекрати процедурата преди започването или непровеждане при настъпване на обстоятелства, които са пречка, отрицателна предпоставка за провеждането й не бил аргументиран в жалбите. Причините за това според тричленният състав са, че трите заповеди не са незаконосъобразни, тъй като съдържат всички реквизити на чл. 59 от АПК. Същият счита, че в жалбите било налице некоректно позоваване на друго решение на тричленен състав, оставено в сила от петчленен, тъй като хипотезите били различни. Както се посочи, решението е подписано с особено мнение на председателя на състава - съдията Магдалинчев. Същият не споделя изводите на мнозинството от състава, като приема, че в случая същият е постановил решението единствено въз основа преценка на доказателствата по делото като първоинстанционен съд, без да се съобразява със задължителното действие и указания на влезлите в сила решения на тричленния и особено тези на петчленния състав на ВАС. Без да отрича дадените от тричленния състав указания, петчленният състав оставяйки в сила постановеното от него решение с допълващи мотиви е изяснил начина на провеждане на процедурата, давайки указания да я продължи при обявените тръжни условия само с участието на двете търговски дружества. От това следвало, че административният орган не е имал правото да издаде обжалваните три заповеди, с които е прекратил процедурата, което води до тяхната нищожност. Жалбоподателите оспорват изводите на съда. Основните възражения са свързани с твърдения за неправилно разграничаване на дадените от първоначалните тричленен и петчленен състави указания и тълкуване на дадените от тях указания. Не са били взети предвид допълнителните мотиви на петчленния състав, които са задължителни за долустоящия съд. Според данните по делото, формиращи фактическата обстановка е видно, че спорът се свежда до това спазени ли са с решението на съда, предмет на касация указанията, дадени от предхождащите влезли в сила решения на тричленен състав на ВАС и това на петчленен, оставил го в сила с допълващи мотиви, до колко и в каква степен те са били задължителни и при установеност на противното да е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК по отношение оспорените административни актове - трите заповеди на министъра на правосъдието за прекратяване на процедурата. В тази връзка следва да се прецени и относима ли е разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС при наличие на влезли в сила задължителни указания на по-горе стоящ над по-долустоящ съд. Следва да се преценят и съпоставят указанията на тричленния и петчленния състав, доколко се изключват и задължителната сила на всеки от тях. Според чл. 46 от ППЗДС "При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата". Както тричленният, така и петчленният състави на ВАС са приели, че правомощията на министъра на правосъдието при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване са упражнени неправомерно с издаването само на разпоредителна заповед, без мотиви, в смисъл, без протокол на комисията, установила това. Именно поради това и тричленният състав правилно е отменил заповедта и върнал делото на административния орган. В решението си обаче като е посочил да продължи или прекрати процедурата не е дал конкретни указания по прилагането на закона. От това следва, че по своята същност макар и правилно това решение, както е установил петчленният състав, неправилно е обосновано юридически. Това е наложило допълнителни мотиви за отстраняване на този порок, за да не се стигне след отмяната на заповедта до неправомерни правни последици. Ноторен факт е, че липсва процесуална пречка по-горе стоящият съдебен орган (инстанция) оставяйки в сила оспорен пред нея съдебен акт да изложи в подкрепа на същия допълващи или различни мотиви, ако това не води до промяна в крайния резултат - диспозитива, който фактически е юридически израз, правния смисъл и съдържание на постановено решение. В случая излагайки обосновани съображения, петчленният състав е стигнал до извод, който е правно недопустимо да бъде преценяван за правилност от настоящия петчленен състав, равен нему за това, че след отмяната на заповедта и връщането на делото като преписка на административният орган същият може само да продължи, не и да прекрати процедурата независимо от съществуващите пороци. В същност и това е основното и единствено различие между дадените от тричленния и петчленния състави указания до административния орган. Първият - тричленният, допуска възможност и за прекратяване, а петчленният състав дава указания единствено за продължаване на процедурата и то само с двамата жалбоподатели. Това решение, постановено от по-горе стоящ съд (инстанция) е задължително, влязло е в сила и съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК има сила за съдилищата и страните по делото. Административният орган е следвало да се съобрази с него при повторното разглеждане на административна преписка. Като не е сторил това, в смисъл не е съобразил задължителните указания дадени с решението на петчленният състав по тълкуването и прилагането на закона, по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК е постановил нищожни заповеди. Тричленният съдебен състав като не е прогласил тяхната нищожност, а е отхвърлил жалбите срещу тях е издал незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. След отмяната му, тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящият петчленен състав на ВАС на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се произнесе по същество, като прогласи нищожността на обжалваните три заповеди. Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд в петчленен състав