Решение № 16001 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2020 г.

Решение № 16001 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Ц. Мирчев, в качеството му на синдик на [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], седалище [населено място], [улица], с правно основание чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. Депозирано е становище от [фирма], ЕИК[ЕИК], с което искането се оспорва. В молбата за отмяна искателят иска отмяна на влязло в сила решение № 529 от 14 януари 2020 г. на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. № 6439/2019 г. Твърди наличие на основанията, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. Относно основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Излагат се доводи, че между същите страни - [фирма](н.) и [фирма](н.) е налице влязло в сила решение на Софийски градски съд, търговско отделение, по т. д. № 627/2017 г. на VІ-7 състав, с което съдът отхвърля искане на ищеца за присъждане на суми, разходвани за охрана на съсобствения мужду страните недвижим имот с правно основание чл. 694 ТЗ, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС. Твърди се, че производствата, респ. решенията по адм. д. № 6439/2019 г. на ВАС и т. д. № 627/2017 г. на VІ-7 състав на СГС са между същите страни, макар и в друго процесуално качество и касаят една и съща заповед на кмета на [община] (косвено по реда на чл. 17 ГПК в търговското дело). Настоящият състав не приема тезата на искателя за наличие основанието на чл. 239, т. 4 АПК. Текстът на нормата гласи, че на отмяна подлежи съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В тази връзка е и тълкувателно решение № 6 от 25 ноември 2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, ОСС на първа и втора колегии. Противоречието трябва да съществува между самите решения, а не между техните мотиви и трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Налице са различни дела - търговско и административно, страните са в различно качество, т. е. различни страни, делата са с различен предмет, което налага извод, че няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Текстът е от основните процесуални норми, касаещи извънинстанционните възможности за промяна в стабилитета на съдебния акт. По отношение на неговото приложение няма много възможности за преценка на идентитет между два съдебни акта. Трябва да е налице пълно съвпадение на страни и предмет, което в случая не може да се каже, че е налице. Относно основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Хипотезата на посочената норма предвижда отмяна на съдебен акт, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Искателят намира, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като страната [фирма](н.), представлявана единствено от синдика Ц. Мирчев, вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно призована, била е лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана пред ВАС, като по този начин са нарушени процесуалните права на дружеството. В молбата за отмяна синдикът Ц. Мирчев на [фирма](н.) твърди, че на осн. чл. 660 ТЗ съдът по несъстоятелността му е издал разрешение да упълномощи посочения от Мирчев адв. Т. Янчев да представлява жалбоподателя [фирма](н.) в производството по адм. д. № 157/2017 г., решението по което дело е било предмет на процесното решение по адм. д. № 6439/2019 г. на ВАС. Твърди, че с постановяването на решението по адм. д. № 157/2017 г. на АС Варна са приключили пълномощията на адв. Янчев, че последният не е упълномощаван за производството по адм. д № 6439/2019 г., касационната жалба не му била връчена в качеството му на синдик и единствен представляващ [фирма](н.) и не е уведомяван за проведеното съдебно заседание на 10 септември 2019 г. Видно от приложените по адм. д. № 157/2017 г. на АС Варна пълномощно и договор за правна защита и съдействие № [ЕГН], лист 287, том І, пълномощното на адв. Т. Янчев е подписано от синдика Ц. Мирчев с право да го представлява по адм. д. № 157/2017 г. на АС Варна като завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции, в производство по отмяна и възобновяване като извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване. Адв. А. Драганова е редовно преупълномощена от адв. Т. Янчев по адм. д. № 157/2017 г. на АС Варна и тя е получавала съобщенията и призовките за съдебните заседания, както и съобщението за решението на първоинстанционния съд, така и съобщенията във връзка с подадената касационна жалба и призовката за съдебното заседание, проведено на 10 декември 2019 г. Доколкото адв. А. Драганова е надлежно преупълномощена, то получаването на призовките и съобщенията от нея като процесуален представител на [фирма](н.) е достатъчно, за да се счита, че дружеството е уведомено за постановените актове на съдилищата и предприетите действия на страните в производството, поради което не е била налице необходимост за тях да бъде изрично и отделно уведомяван синдикът на дружеството. По горните съображения този съд намира, че не са налице наведените обстоятелства и искането, с правно основание чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, вкл. представен списък - на [фирма], ЕИК[ЕИК], следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1440 лева. Воден от изложеното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, втора колегия, в настоящият петчленен състав