Решение № 8525 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2015 г.

Решение № 8525 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция"/ГДГП/ - МВР срещу решение № 43/19.03.2015 г. по адм. дело № 794/2014 г. на Административен съд - Хасково, с което е обявена нищожността на заповед № 6981/08.10.2014 г. на директора на ГДГП -МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Борислав Гълъбов Милев, жив. в град Свиленград, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Хасково е приел, че оспорената пред него заповед изхожда от лице, което не притежава правомощията за издаването й. Този си извод съдът е мотивирал с факта, че жалбоподателят е заемал длъжност "старши полицай" в 03 група на ГКПП - Капитан Андреево от ГПУ - Свиленград, при РДГП - Елхово. Съдът е приел за несъмнено, че тази длъжност не е младша изпълнителска, не е и такава заемана като стажантска за постъпване на младши изпълнителни длъжности в МВР, поради което директора на ГДГП, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37, т. 1 ЗМВР - притежава компетентността да налага единствено предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР наказания, но не и най-тежкото- "уволнение". Последното е единствено в компетентността на министъра на вътрешните работи. Решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно относно извършената преценка за некомпетентност на издателя на оспорената заповед. Лаконично, без да сочи въз основа на какво, първоинстанционния съд приема за безспорно, че Милев е уволнен от длъжност "която не е младша изпълнителска". С касационната заповед е представена Заповед № 8121з-255/01.07.2014 г., с която и считано от денят на издаването й, е утвърден класификатор на длъжностите в МВР. Съгласно този класификатор, държавни служители със средно образование, заемащи длъжност в главни дирекции- "старши полицай", каквато именно е заемал Милев- е "младши изпълнителска". Ето защо настоящият съдебен състав приема, че заповед № 6981/08.10.2014 г. на директора на ГДГП-е издадена от компетентен орган и не може да бъде прогласена за нищожна на това основание. Независимо, че е прогласил решението за нищожно, първоинстанционният съд се е произнесъл и по съществото на спора, като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно производствените правила, при провеждане на производството по налагане на наказание по реда на ЗМВР. Правилен и законосъобразен извод, изцяло възприет и от касационния съд. Правилен е извода на АС-Хасково, че оспорената пред него заповед е съобразена с материалния закон. Милев е дисциплинарно отговорен и санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание за това, че на 04.08.2014 г., около 16,15 часа е поискал и получил неследваща му се парична облага- две банкноти от по 5 евро-от преминаващия на път за Република Турция турски гражданин Ихсан Пекмезджи. Обосновано, въз основа на събрания доказателствен материал е прието, че от обективна страна деянието е изцяло доказано. И в отговора на касационната жалба- Борислав Милев- въвежда същите доводи, правени и пред първоинстанционния съд, а именно- не се касае за поискване и получаване на парична облага, а "случайно забравени" банкноти между подадените за обработка от чуждия гражданин документи. Както правилно е приел АС - Хасково - касае се за защитна теза, не кореспондираща с безспорно установени факти - две банкноти от по 5 евро всяка са открити именно в якето на Милев. Настоящият съдебен състав напълно споделя и извода на първоинстанционния съд, че с поведението си полицая е нарушил действащи разпоредби от Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - Хасково е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Борислав Гълъбов Милев срещу заповед № 6981/08.10.2014 г. на директора на ГДГП - МВР - следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на ГДГП разноски по делото за двете инстанции (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 600 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,