Решение № 11074 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2010 г.

Решение № 11074 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 72 от 26.02.2010 г., постановено по адм. д. № 674/2009 г. Старозагорският административен съд е отменил заповед № 3630/04.11.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък, с която на основание чл. 13, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Закона за социално подпомагане и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РЗ 07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление е отказано на Стефан Тотев Стефанов отпускане на целева помощ за отопление. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № 3630/22.10.2009 г. на Стефан Тотев Стефанов, при спазване указанията на съда по прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "СП" гр. Казанлък с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. В съдено заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - Стефан Тотев Стефанов, се представлява от адв. Сярова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество на наведените касационни основания, за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил подробно фактическата обстановка по спора и приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8 от ППЗСП - социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. А разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата, от значение за заявеното право на социална помощ, да бъдат установени в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Както посочената разпоредба на чл. 27 от ППЗСП, така и допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 от ЗСП (в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 15 от 2010 г.), дефинираща понятието "социална анкета", не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от постоянния си адрес. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверка на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради временно отсъствие на лицето поради заболяването му, за което майката на молителя е уведомила представителя на социалната служба. Ненамирането на лицето на посочения постоянен адрес в молбата-декларация не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, след като постоянният адрес за живеене не е променен, а отсъствието е временно. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за ново произнасяне по заявлението за отпускане на социална помощ, административният съд е постановил правилно решение. Административният орган е нарушил законоустановената процедура във връзка с установяване правото на едно лице да получи социална помощ и при връщането на преписката на органа, административното производство следва продължи от опороченото действие. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия (ответник в касационното производство) следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 350 лв., съставляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,