Решение № 1464 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2007 г.

Решение № 1464 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК/отм./, във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 875/14.05.2007 г. по гр.д. № 2127/2006 г. Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционно решение № 55/9.06.2006 г. по гр.д. № 2875/2005 г. и е признал за установено, че е налице грешка в кадастралната основа, изразяваща се в погрешно заснемане на площ от 9,92 кв. м. към имот № 535 вместо към имот № 534 в кв.121 по плана на гр. П., като в останалата част е отхвърлил иска като неоснователен. Решението се обжалва от П. Н. Н., чрез пълн. адв. В. П. се становище за неправилност, поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответниците по касация не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, приема че жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от надлежна страна. За да се произнесе по основателността на касационната жалба с оглед на посочените основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 /отм./ ГПК, съдът приема за установено следното. Х. Н. Д., Х. М. П., В. Г. К. и Г. Д. Г. са предявили иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Ищците са твърдели, че са собственици на 26 кв. м., погрешно заснети с план от 2000 г. към имота на ответника №, вместо към техния № 534. От заключението на вещото лице, прието пред районния съд, се установява, че по плана от 1955 г. двата имота имат графично изображение като имот пл. № 3 от кв.60 стар, нов 8. По приложения н.а. № 707/1919 г. дворното място е индивидуализирано като двор с пространство 285 кв. м. Към исковата молба са приложени нотариални актове от 1993 г., 2001 г. и 2004 г., и делбен протокол от 1990 г., с които ищците се легитимират като собственици. Във всички тях дворното място е индивидуализирано като парцел ****, 535, имот пл. № 534, кв.121 по плана на С. градска част гр. П. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел че от събраните по делото доказателства не се установява ищците и ответника да се легитимират като изключителни собственици на два отделни имота. Въззивният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че предявеният установителен иск за собственост за процесната площ "няма как да бъде уважен", а в диспозитива на решението е признал за установено, че е налице грешка в кадастралната основа, изразяваща се в погрешно заснемане на площ от 9.92 кв. м. към имот № 535, вместо към имот № 534. Касационната жалба е основателна: Обжалваното решение е неправилно - постановено по нередовна искова молба и без да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Твърденията на ищците в исковата молба и във въззивната жалба относно правата им на собственост са противоречиви - твърдят се права върху имот пл. № 534, с площ 225 кв. м. и на идеална част от цялата площ на имоти пл. № 534,535 - 225/285 кв. м. Следвало е да се остави производството без движение до отстраняване на тези противоречия в твърденията. Въззивният съд, като инстанция по същество, следва да обсъди всички събрани доказателства и да направи самостоятелни фактически и правни изводи, като отговори на доводите на страните. Основателно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение липсват мотиви относно спорното правоотношение - не са обсъдени всички доказателства и не са изложени съображения във връзка с възраженията на страните. Предмет на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е установяване правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената в кадастралната основа имотна граница и твърдяната вярна към минал момент. В обжалваното решение е налице и противоречие между мотиви и диспозитив - в мотивите въззивният съд фактически е отхвърлил предявения установителен иск, а в диспозитива е признал за установено, че е налице грешка в кадастралната основа за площ 9,92 кв. м. Посочените съществени нарушения на процесуалните норми налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение