Решение № 4986 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16141/2013 г.

Решение № 4986 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16141/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Петър Христов Петров, от гр. Габрово срещу решение № 63 от 30.09.2013 г. по адм. д. № 117/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ, гр. Габрово, не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 63 от 30.09.2013 г. по адм. д. № 117/2013 г., Административен съд - гр. Габрово е отхвърлил оспорването на Петър Христов Петров, от гр. Габрово, срещу решение № 40 от 8.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 4108242207 от 1.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Габрово.

Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оплакванията на Петров, които са в смисъл, че съдът не разяснил и разрешил спора относно неправилно изчислената му пенсия за осигурителен стаж и възраст, която според него е незаконосъобразно ниска, са неоснователни.

Касационният жалбоподател не държи сметка, че разпореждане № 4108242207 от 1.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Габрово, което е потвърдено от Директора на ТП на НОИ, гр. Габрово, с подлежащото на съдебен контрол решение, е издадено на основание § 3, ал. 1 ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2013 г. и ПМС № 332 от 20.12.2012 г. Съгласно първия текст, пенсиите, с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност, се осъвременяват от 1 април 2013 г., както следва:

1. отпуснатите с начална дата до 31 декември 2009 г. - с 9,8 на сто;

2. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2010 г. - с 8,8 на сто;

3. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2011 г. - с 5,7 на сто;

4. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2012 г. - с 2,2 на сто.

Пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната на Петров с разпореждане № 8 от 10.10.2003 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Габрово и при поредното й осъвременяване пенсионерът е получил максималното увеличение от 9.8%. Жалбоподателят по същество не спори, че посоченият процент е правилно изчислен спрямо предходния размер на пенсията.

Що се касае до искането му за цялостна проверка и преизчисляване на пенсията, съдът е изложил подробни мотиви относно влезлите в сила административни и съдебни актове, потвърждаващи законосъобразното определяне на размера на пенсията. Тези доводи, които се споделят изцяло от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, не следва да се повтарят. За пълнота на изложеното и с оглед касационните оплаквания отново следва да бъде посочено, че такава проверка е била извършена по жалба на Петров срещу решение № 38 от 21.08.2009 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Габрово и с решение № 125 от 12.11.2009 г. по адм. д. № 193/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, оспорването е отхвърлено. Цитираното решение е било оставено в сила с решение № 4338 от 1.04.2010 г. по адм. д. № 156/2010 г. по описа на Върховния административен съд. В настоящите административно и съдебно производства Петров не е представил нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход и др., различни от съдържащите се по административната преписка и от които да се направят различни изводи за осигурителния му стаж и осигурителния доход. Що се касае до представените преди това такива, те вече са ценени при отпускане на пенсията и лицето вече е упражнило въз основа на тях правото си по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО.

Изложената в касационната жалба теза не държи сметка както за стабилитета на влязлото в сила съдебно решение, така и за този на влезлите в сила административни актове.

Що се касае до оплакването, че съдът не му е отпуснал правна помощ, то ако Петров е бил недоволен, той е следвало да обжалва протоколното определение от 9.04.2013 г., което той не е сторил.

По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,