Решение № 15567 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15919/2010 г.
ВАСVII отделение25.11.2011 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1523 от 15. 11.2010 г. по адм. д. № 2044/2010 г. на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № З-325 от 11.01.2010 г. на директора на ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД на Ибрахим Мохарем Али, с постоянен адрес, с. Хаджидимово, Община Казанлък, е наложена забрана за напускане на страната. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15567 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15919/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Ибрахим Мохарем Али, с постоянен адрес, с. Хаджидимово, Община Казанлък, срещу решение № 1523 от 15.11.2010 г. по адм. д. № 2044/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № З-325 от 11.01.2010 г. на директора на ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е наложена забрана за напускане на страната на български гражданин. Излагат се доводи за противоречие с разпоредбата на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за издаване на заповед по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Срещу жалбоподателя е издаден изпълнителен лист, осъден е да заплати на българско юридическо лице парично задължение в големи размери над 5000 лв., като е без значение, че е поръчител по договора за кредит, не е представил надлежно обезпечение, което да покрива главницата, лихвите и разноските, извършването на удръжки от трудовото му възнаграждение означава, че е започнало принудително изпълнение, но не и че е налице обезпечение. Наличието на надлежно обезпечение е условието, при което административният орган може да не наложи принудителната административна мярка, съответно съдът да отмени такава заповед, издадена в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. С касационната жалба се представя ново доказателство писмо изх. рег. № 3964/10.11.2010 г. от взискателя по изпълнителното дело "Банка ДСК" ЕАД, от което е видно, че кредитната институция е удовлетворила вземането си по договор за банков кредит от 26.05.2008 г. чрез усвояване на предоставена гаранция от МТСП по проект "Гаранционен фонд микрокредитиране". В писмото е посочено, че кредитът предоставен на ЕТ "Дани транс - Стоянка Георгиева" е обезпечен освен с поръчителството на Ибрахим Мохарем Али и с гаранция, издадена от МТСП /ББР/, от което се установява, че и към момента на издаването на оспорената пред съда заповед е липсвала една от предпоставките по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД за налагане на принудителната административна мярка, тъй като длъжникът е бил предоставил и друго надлежно обезпечение. Разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение, е обявена за противоконституционна с решение № 2/31.03.2011 г. на КС на РБ /ДВ бр. 32 от 2011 г./, което е друго самостоятелно основание за отмяна на оспорената пред съда заповед. Доводите за несъответствие на административния акт с разпоредбите на чл. 27, § 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО са основателни, тъй като наложената мярка не се основава на конкретна преценка на личното поведение на поръчителя и на позававане на заплаха, каквото той би представлявал за обществения ред, забраната за напускане на страната не е подходяща да гарантира осъществяването на преследваната цел и надхвърля необходимото за нейното постигане. По делото не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, поради което не може да се уважи направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 75, т. 6 ЗБЛД