Решение № 8882 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2017 г.

Решение № 8882 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 157 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 136/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. е оставена без разглеждане жалбата на община П. срещу писмо изх. № 08-00-4700/12.11.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " (ОПОС 2007-2013 г.) в частта, която има характер на покана за доброволно изпълнение за сумата от 4 822 429,53 лв. и е прекратено производството в тази част.

Със същото съдебно решение съдът е отменил цитираното по-горе писмо в частта, с която не са верифицирани сумите по финансова корекция в размер на 2 117 817.62 лв. по договор № 101/15.05.2012 г. и финансова корекция в размер на 756 909.07 лв. по договор № 102/15.05.2012 г. В тази част е изпратил преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " за ново произнасяне. В останалата част жалбата е отхвърлена.

От община П. е подадено искане за допълване на съдебното решение, тъй като според жалбоподателя съдът не се е произнесъл по оспорването в частта му относно сумата от 4 822 429,53 лв. Искането е оставено без разглеждане с Определение № 268 от 21.07.2017 г. по адм. дело № 136/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т..

Настоящото производство е образувано по две касационни жалби и една частна жалба.

Първата касационна жалба е подадена от главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на УО на ОПОС 2007-2013 г. срещу съдебното решение в частта му, с която е отменен негов отказ за верификация на сумите по финансова корекция в размер на 2 117 817.62 лв. по договор № 101/15.05.2012 г. и финансова корекция в размер на 756 909.07 лв. по договор № 102/15.05.2012 г., обективиран в писмо изх. № 08-00-4700/12.11.2015 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение поради липса на предмет на оспорване. Решението се обжалва и като неправилно и необосновано, без да са посочени конкретни съображения.

Втората касационна жалба е подадена от община Провадия срещу съдебното решение в частта, с която е прекратено производството частично, в частта, с която жалбата е отхвърлена частично и в частта, с която преписката е изпратена на административния орган. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Частната жалба е подадена от община Провадия срещу Определение № 268 от 21.07.2017 г. по адм. дело № 136/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е оставено без разглеждане искането на община Провадия за допълване на цитираното по-горе съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 г. Относно касационната жалба и частната жалба на община Провадия дава заключение за неоснователност.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

1. Относно частната жалба на община Провадия.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване.

По същество е неоснователна. Видно от съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт, съдът се е произнесъл по цялото оспорване. Оспорването в частта срещу поканата за доброволно изпълнение за сумата от 4 822 429,53 лв. е оставено без разглеждане и е прекратено производството в тази част. Липсата на произнасяне по съществото на оспорването в тази част не прави съдебния акт непълен. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

1. Относно касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 г. и касационната жалба на община Провадия.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирана страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване.

По същество касационната жалба на административния орган е изцяло основателна, а на община Провадия - частично основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на община Провадия срещу писмо изх. № 08-00-4700/12.11.2015 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 г. относно подлежащи на възстановяване суми по искане № 11 на община Провадия за окончателно плащане по проект № DIR-51011116-14-49 - "Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ - гр. П., основен ремонт на канализационен тласкател от КПС-3 до съществуваща изливна шахта в гр. П., битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона - гр. П., подобект укрепване реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. П. на ОПОС 2007 - 2013 г.

В процесното писмо сумата на неверифицираните разходи в размер на 4 417 958.71 лв. е представена като сбор от следните суми:

1. Разход за ДДС в размер на 371 829.90 лв. от окончателното искане за средства, представляващи възстановим ДДС, т. е. недопустим за финансиране по ОПОС разход, включително като съфинансиране от бенефициера. Сумата включва 1 300 лв. по фактура № 735/21.04.2009 г., представляваща ДДС неправилно посочена като разход за съответната дейност във формуляра на искането и 108 869.11 лв. и 26 833.33 лв. по фактура № 36/05.11.2013 г., които при неверифицирането им в искане за средства № 10 са приспаднати от стойността на разхода за ДДС, респ. следвало е да бъдат описани като разход за ДДС. Н. включва сумите 41 666.67 лв. по фактура № 29/21.08.2013 г., 41 666.67 лв. по фактура № 32/23.08.2013 г. и 41666.67 лв. по фактура № 36/05.11.2013 г., поискани като разход за ДДС, които е следвало да се посочат като основа, тъй като в исканията за средства, в които е поискана разликата по съответната фактура, стойността е била приспадната изцяло от основата.) Не се верифицират без да подлежат на приспадане от окончателното искане за средства и разходи за ДДС по искания за средства № 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 на обща стойност 2 239 126.98 лв., представляващи възстановим ДДС, следователно недопустим за финансиране по ОПОС разход. От тях 2 074 134.91 лв., изплатени от ОПОС, които подлежат на възстановяване от НАП по сметка на МОСВ, съгласно предоставената от ГД ОПОС на НАП информация по общини за размера на подлежащите на връщане средства, изплатени за финансиране на ДДС, и 164 992.07 лв., неизплатен ДДС по искания за средства № 9 и 10.

1. Сума в размер на 1 500 лв. без ДДС по фактура № 0000000735/21.04.2009 г. за плащане към "В. строителство-В." ООД за изготвяне на работен проект за обект "Битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона". Разходът в размер на 6 500 лв. без ДДС (7 800 лв. с ДДС) е извършен по фактура без сключване на договор с изпълнител. Съгласно разпоредбите на чл. 91, т. 2 от ОУ на ДБФП разход за доставка или услуга е допустим за възстановяване без сключване на договор в размер до 5 000 лв. без ДДС.

1. Разход за държавна такса в размер на 93.00 лв., превишаващи одобрения в бюджета размер.

1. Финансова корекция в размер на 2 117 817.62 лв., представляваща 25 % от стойността без ДДС на договор № 101/15.05.2012 г. (след приспадане на размера на неустойка, прихваната от бенефициера от задължения по договора) въз основа на указания/писмо на УО на ОПОС изх. № 08-00-423/23.01.2014 г., в това число 544 345.56 лв., отчетени по фактура № 0000000036/05.11.2013 г. стойност на финансова корекция, приспадната в искане за средства № 10, поискана повторно в окончателното искане за средства, без към момента на издаване на уведомлението финансовата корекция да е отменена и 1 573 472.06 лв. остатък до пълния размер на определената за целия договор финансова корекция.

1. Финансова корекция в размер на 756 909.06 лв., представляваща 25% от стойността на договор № 102/15.05.2012 г. въз основа на указания/писмо на УО на ОПОС изх. № 08-00-423/23.01.2014 г.

1. Финансова корекция по договор № 163/14.12.2011 г. в размер на 50 750.00 лв., определена с писмо № 08-00-1420/11.04.2014 г., представляваща 25 % от стойността без ДДС на договора (след приспадане на размера на неустойка, прихваната от бенефициера от задължения по договора).

1. Сума в размер на 1 032 059.13 лв. по договор № 101/15.05.2012 г., за която липсват платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора.

1. Сума в размер на 87 000 лв. по договор № 163/14.12.2011 г., за която липсват платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора.

Окончателният размер на допустимите разходи по проекта е 9 306 906.66 лв., от които 8 961 620.42 лв. безвъзмездна финансова помощ и 345 286.24 лв. съфинансиране от бенефициера.

От стойността на БФП са приспаднати разходите в размер на 77 144.23 лв. за подготовка, организация и управление на проекта над максимално допустимите 10 %, определени в процедурата и разходи в размер на 11 888.14 лв. за публичност над максимално допустимия 0.2 %, определен в процедурата.

Окончателният размер на верифицираните допустими разходи по проекта за сметка на БФП е 8 872 588.05 лв.

Размерът на одобрената/верифицирана сума за сметка на БФП е минус 5 426 229.66 лв.

От верифицираната сума е приспаднат изплатеният аванс по ДБФП на стойност 3 599 072.94 лв.

Верифицираните по проекта допустими разходи за сметка на собствения принос на бенефициента са в размер на 345 286.24 лв.

От размера на посочената по-горе одобрена/верифицирана сума със знак минус се прихваща/приспада стойността на неплатените/удържани суми поради достигнат максимален размер на междинните плащания по искания за средства № 9 и 10 както следва: 35 578.62 лв. верифицирани разходи без ДДС (неплатени по искане за средства № 9) и 568 221.51 лв. верифицирани разходи без ДДС (неплатени по искане за средства № 10).

Въз основа на горните съображения ръководителят на УО на ОПОС е приел, че бенефициерът следва да възстанови сумата от 4 822 429.53 лв., както и натрупаната лихва.

Жалбата срещу процесното писмо е подадена от община Провадия на 30.11.2015 г. пред Административен съд - В.. На 03.12.2015 г. е образувано адм. дело № 3569/2015 г. по описа на Административен съд - В.. С определение от 03.12.2015 г. Административен съд - В. е изпратил по подсъдност делото на Административен съд С.-град. С Определение № 1009 от 19.02.2016 г. по адм. дело № 11856/2015 г. Административен съд С.-град е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - В. Т.. Делото е образувано под № 136/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Именно по последното дело е постановено обжалваното решение.

С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на О. П. срещу писмо изх. № 08-00-4700/12.11.2015 г. в частта, която има характер на покана за доброволно изпълнение и е прекратил производството в тази част. Съдът е обосновал, че писмото в тази част не носи белезите на индивидуален административен акт, поради което жалбата е процесуално недопустима. В останалата част, въпреки че писмото е издадено преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) - писмото е с дата 12.11.2015 г., а законът e обнародван в Д. вестник, бр. 101 от 22.12.2015 г. и е влязъл в сила на 26.12.2015 г., съдът е приел, че жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

По същество съдът е отменил акта в частта, с която не са верифицирани сумите по финансова корекция в размер на 2 117 817.62 лв. по договор № 101/15.05.2012 г. и финансова корекция в размер на 756 909.07 лв. по договор № 102/15.05.2012 г. За да отмени акта в посочената част, съдът е приел, че в тази част на писмото за първи път са обективирани волеизявления за финансови корекции, но при налагането им са допуснати съществени процесуални нарушения - не е посочено правното основание и липсват мотиви относно размера на процентния показател. Наред с това, съдът е констатирал, че в основата за изчисление за финансовата корекция неправилно са включени средствата от национално съфинансиране и средствата, съставляващи собствен принос. В тази част е изпратил преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " за ново произнасяне. В останалата част жалбата е отхвърлена.

В частта, в която съдът е разгледал спора по същество, съдебното решение е процесуално недопустимо.

Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е обнародван в ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 26.12.2015 г. Съгласно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7. Съгласно § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред.

В закона липсва изрична уредба по кой ред бенефициерът (получателят на безвъзмездната финансова помощ) следва да упражни правото си на съдебна защита срещу волеизявления за отказ за верификация. Към датата на издаване на процесното писмо, в което е обективиран отказ за верификация - 12.11.2015 г., с оглед действащата нормативна уредба отношенията по повод изпълнението на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ - отношенията между страните, имащи за съдържание правото на бенефициера да получи изпълнение по сключения договор или обезщетение за неизпълнението му и съответстващите им задължения на другата страна (в т. ч. и отношенията във връзка с преценката на допустимостта на разходите) се приемат за гражданскоправни и се регламентират чрез инструментариума на гражданското право като защитата е чрез средствата на гражданския процес. П. на административните съдилища са единствено заварените съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции, които дела следва да продължат да се разглеждат от административните съдилища, но вече по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5, 6 и 7 от ЗУСЕСИФ (ал. 2 от § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ). Разпоредбата на ал. 2 от § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е процесуална, като изрично законодателят е разпоредил приложението й спрямо заварените съдебни производства, но само по жалби срещу изявления за финансови корекции (в този смисъл Решение № 6523 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2016 г., VII о. и Определение № 7037 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2017 г., VII о.).

Влизането в сила на ЗУСЕСИФ нито трансформира правото на иск в рамките на давностния срок в право на оспорване в рамките на срока по чл. 149, ал. 1, съответно чл. 140 АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок досежно изявление за отказ за верификация, направено преди влизане на закона в сила, е прекратено.

Неправилни са изводите на съда, че наред с отказа за верификация писмото съдържа и актове за финансова корекция относно сумите 2 117 817.62 лв. по договор № 101/15.05.2012 г. и 756 909.07 лв. по договор № 102/15.05.2012 г. Посочените две суми, действително съставляват финансови корекции, но са наложени с актове, чието издаване предхожда датата на процесното писмо и за които няма данни да са обжалвани от община Провадия. В преписката се съдържа писмо изх. № 08-00-521 от 03.02.2014 г. (л. 148), издадено от ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 и адресирано до община Провадия, в което е обективиран акт за финансова корекция в размер на 25 % върху средствата по договор № 101/15.05.2012 г. и договор № 102/15.05.2012 г. за конкретно посочени нарушения на националния закон - чл. 25, ал. 5 и 6, чл. 51, ал. 1 и чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.). Приложено е и писмо изх. № 08-00-1420 от 11.04.2014 г. (л. 142), издадено от ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 и адресирано до община Провадия, в което е обективиран акт за финансова корекция в размер на 25 % върху средствата по договор № 163/14.12.2011 г. за нарушение на националния закон - чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.).

За разлика от горните две суми, относно сумата по договор № 163/14.12.2011 г. в размер на 50 750.00 лв., съдът е достигнал до правилен извод, че съставлява наложена финансова корекция с писмо № 08-00-1420/11.04.2014 г. По отношение на последната корекция също няма данни за обжалването на акта за налагането й, нито за проведена защита по исков ред. При това положение относно посочената сума съдът е следвало също да остави жалбата без разглеждане поради липса на предмет, а не да я отхвърли като неоснователна.

По изложените съображения административният съд е следвало да остави изцяло жалбата без разглеждане и да прекрати делото. Като не е сторил това, а се е произнесъл по същество относно част от оспорването, Административен съд - В. Т. е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да бъде обезсилено.

Решението в частта, която има характер на определение, е правилно. Процесното писмо в частта, с която бенефициерът е поканен да възстанови сумата от 4 822 429,53 лв., няма характер на индивидуален административен акт, тъй като финансовите корекции са извършени с предходни актове, обективирани в цитираните по-горе писма. Видно от волеизявлението, обективирано в процесното писмо, с което ръководителят на УО се е произнесъл по искането на община Провадия за окончателно плащане по проекта, органът ясно е разграничил кои разходи са верифицирани, като изрично е посочил размера на наложените финансови корекции по отделните договори. Процентният размер на финансовата корекция е бил определен още с изявленията от 03.02.2014 г. и 11.04.2014 г., като с акта от 12.11.2015 г. органът е приложил процентно определения размер на финансовата корекция към верифицираните разходи. Ето защо оспореното писмо не обективира воля на ръководителя на УО за налагане на финансова корекция, поради което не представлява годен предмет на съдебно обжалване. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото решението се явява частично неправилно и относно разноските. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5/17.01.2006 г.), ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на присъдените разноски в полза на община Провадия, както и за горницата над 100 лв., присъдени в полза на МОСВ. За касационната инстанция в полза на МОСВ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение