Решение № 12118 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Аксиопеа консулт ЕООД срещу Решение 13585 от 17.04.2025 г. на Административен съд София град по административно дело 4368/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение от 15.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. (ОПРЧР), В ЧАСТТА МУ, с която е отказана верификация на разходи в общ размер на 5 511,54 лв., както следва: 3 100,00 лева отчетени разходи по бюджетно перо 5.1. Разходи за обучение по ключови компетентности; 621,60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12. Разходи за организация и управление до 10 % от общите допустими разходи по проекта; 66,60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 8. Разходи за трудова медицина за срок не по-дълъг от срока на изпълнение на проектните дейности; 306,88 лева отчетени разходи в бюджетно перо 10. Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност; 1 416,46 лева отчетени разходи в бюджетно перо 12. Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта.

Касационният жалбоподател Аксиопеа консулт ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излагайки подробно фактите по делото, касаторът твърди, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е прието, че актът е законосъобразен, доколкото УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ), поради което счита, че административният орган не е доказал наличието на основания за отказ за верифициране на разходите в общ размер на 5 511,54 лв.

Твърди, че констатациите на първоинстанционния съд са направени при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени и анализирани в пълнота всички относими към случая факти и обстоятелства, доколкото от страна на съда са обсъдени само доводите на административния орган, без да са обсъдени обаче доводите и възраженията на дружеството.

Счита, че от страна на съда, в хода на съдебното производство, неправилно не са обсъдени и представените от дружеството бенефициер допълнителни документи/разпечатки за кореспонденция с обучаващата организация (касаеща сформирането на обучителни групи, провеждането на тестове за определяне на входно ниво, уточняване на мястото за провеждане на учебните занимания и др.), като не са обсъдени и проведените разпити на свидетелите, потвърждаващи провеждането на планираните обучения.

Сочи, че от първоинстанционния съд не е обсъден и фактът, че от страна на УО не са изискани никакви допълнителни документи, нито са проведени проверки на място при бенефициера за наличието на документацията във връзка с изпълнението на проекта, а вместо това проверка на място е направена единствено при изпълнителя ИТренинг ООД седем месеца след приключване изпълнението на дейността, а не в момента на провеждане на обучението, без на последния да се предостави възможност за представяне на допълнителни документи, относими към осъществените дейности, предмет на сключения договор с бенефициера.

По отношение на неверифициране на разходите в размер на 3 100,00 лв. касаторът сочи, че разходите за обучения са осчетоводени в счетоводната система на бенефициера - Аксиопеа консулт ЕООД, като счетоводни записи за посочената сума са представени към искането за плащане, ведно с приложен снимков материал за осъществените обучения.

В тази връзка твърди, че от страна на административния орган е допуснато нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като от бенефициера не са поискани допълнителни документи, пояснения или др. информация, свързана с изпълнението на Дейност 2 Предоставяне на обучение на вече наетите лица по ключови компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка по: Ключова компетентност 2 Общуване на чужди езици и Ключова компетентност 4 Дигитална компетентност и допълва, че верификацията е отказана от УО на посоченото правно основание, без да е уточнено в детайли дали отказът е поради факта, че бенефициерът не е представил в срок документ или разяснения по чл. 63 от с.з. или защото е започнала процедура по администриране на нередност.

По отношение на отказа за верификация на разходите в размер на 66,60 лв. сочи, че в Насоките, в раздел Недопустими разходи, е посочено, че недопустим разход е данък върху добавената стойност, освен когато не е възстановим, а доколкото дружеството бенефициер не е регистрирано по ДДС, то начисляваният ДДС за него е възстановим и следователно е изключен като недопустим разход, което прави изводите на УО, потвърдени и от съда, неправилни.

Относно отказа за верификация в размер на 621,60 лв. счита, че верификацията на разхода е отказана поради надвишаване на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, а като правно основание е посочено чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, което не кореспондира с мотивите за отказа и сочи, че никъде в акта от страна на УО не е посочено като основание за отказа и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

По отношение на отказа за верификация на разходите в размер на 306,88 лв., отчетени по бюджетно перо 10 Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност и на 1 416,46 лв., отчетени по бюджетно перо 12 Разходи за организация и управление, касаторът твърди, че посочените суми са определени на база общите допустими разходи към момента на оспорвания акт за верификация, без да е отчетен фактът, че е направено спиране на производството за разходи в размер на 11 680,28 лв.

Твърди, че липсата на яснота по отношение на крайната обща сума на допустимите по проекта разходи предполага, че производството следва да бъде спряно до влизане в сила на решение на съда по възникналия спор между УО и дружеството бенефициер, а не да бъдат категорично отказани с акта за верификация, предвид което счита решението на първоинстанционния съд и в тази част за немотивирано и неправилно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените разноски в цялото производство съгласно представен списък.

Касаторът се представлява от адв. Е. Бозуков Адвокатска колегия - София.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., счита същата за неоснователна.

Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски в това число и на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът се представлява от служител с юридическо образование С. Александрова.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 11.08.2016 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. и Аксиопеа консулт ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) в максимален размер до 71 220,00 лв., по приоритетна ос 1 Подобряване достъпа до заетост и качество на работните места, процедура BG05M9OP001-1.003 Ново работно място 2015, за изпълнение на проект Създаване на условия и възможност за професионална реализация на безработни лица чрез инвестиции в нови работни места BG05M9OP001-1.003-0718.

На 14.03.2017 г. в изпълнение на сключения АДБФП, между Аксиопеа консулт ЕООД и ИТренинг ООД е сключен договор за услуга, с предмет: Организиране и предоставяне на обучения по ключови компетентности, на стойност 2 800,00 лв. без ДДС, съответно 3 360,00 лв. с ДДС.

От Аксиопеа консулт ЕООД е подадено Искане за окончателно плащане 5 с отчетен период от 01.09.2016 г. 01.11.2017 г., с обща стойност на искането за плащане 32 107,88 лева.

С оспореното решение от 15.03.2018 г. на УО на ОПРЧР е постановен отказ за верифициране на разходи в общ размер на 5 511,54 лв., отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, както следва:

1. На основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, административният орган отказва верификация на сумата от 3 100,00 лв. с посочени мотиви в т. 1 от акта, тъй като изпълнителят по договора ИТренинг ООД, е нарушил точка 14 от сключения договор, доколкото липсва цялата документация по договора и същата не се съхранява под формата на оригинали или в заверени версии верни с оригинала, нито на общоприети носители на данни. От УО е посочено, че при проведена проверка на място от управителя на дружеството изпълнител е посочено, че обучението на лицата е проведено от друга организация подизпълнител (Бритиш Бизнес Академи ООД), предвид което според административния орган, без основание от изпълнителя са издавани сертификати за преминато обучение, доколкото от последния самостоятелно не е проведено такова. В допълнение сочи, че липсата на документи и доказателства за провеждане на обученията от избрания изпълнител предполагат отказ от верификация на сумата от 3 100,00 лв.

1. Сумата от 66,60 лв. е отказана от административния орган да бъде верифицирана, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, с мотиви, посочени в т. 6, тъй като разходът по бюджетно перо 8 Разходи за трудова медицина за срок не по-дълъг от срока на изпълнение на проектните дейности е недопустим, предвид, че в одобрения бюджет на проекта няма предвиден разход за ДДС за трудова медицина.

1. Сумата от 306,88 лв. не е верифицирана на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) 189/28.07.2016 г., тъй като съгласно посоченото от УО в т. 7 от акта, е налице надвишаване на допустимия размер от 1 на сто от общите допустими разходи по проекта, включени в бюджетно перо 10 Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност.

1. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, УО е отказал верификация на сумата от 621,60 лв. с мотиви, посочени в т. 3 от акта, тъй като е приел, че отчетените разходи в бюджетно перо 12 Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта са недопустими поради надвишаване на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, като разходите за възнагражденията на ръководителя на проекта са доказани с представена от лицето Е. Цолова сметка за изплатени суми.

1. Сумата от 1 416,46 лв. не е верифицирана на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС 189/28.07.2016 г., тъй като съгласно посоченото от УО в т. 7 от акта, е налице надвишаване на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, включени в бюджетно перо 12 Разходи за организация и управление.

В първоинстанционното производство е приета основна съдебно счетоводна експертиза, както и няколко допълнителни заключения, като за изясняване на релевантните за делото обстоятелства в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетели.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-01-362 от 17.05.2027 г. на министъра на труда и социалната политика, с която издателят на акта е определен като заместник-ръководител на УО на ОПРЧР.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

По отношение на отказа от верификация на сумата от 3 100,00 лв., първоинстанционният съд счита, че по договора, сключен с ИТренинг ООД липсват доказателства за изпълнение на условието за извършените разходи да е налична одитна следа, което според съда се потвърждава и от заключението на вещото лице. В допълнение съдът приема, че от представените доказателства в хода на съдебното производство, в това число и събраните свидетелски показания, реално обученията на персонала са осъществени от Бритиш Трейнинг Солюшънс ООД, а не от издателя на сертификатите за преминато обучение ИТренинг ООД, предвид което счита изводите на административния орган за недоказаност на извършените разходи, поради липса на представени документи за тяхното реално извършване, за правилни.

Относно отказа от верификация на сумата от 66,60 лв., съдът счита, че съгласно Насоките за кандидатстване по схема Ново работно място 2015, от страна на бенефициера не са представени доказателства за разходи за ДДС в бюджетно перо 8 Разходи за трудова медицина за срок не по-дълъг от срока на проектните дейности, предвид което правилно УО е отказал верификация на сумата от 66,60 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Съдът приема, че по схемата не са предвидени бюджетни пера за ДДС за разходи по трудова медицина, както и че бенефициерът не е регистриран по ДДС, което действително определя тези разходи като недопустими.

По отношение на отказа за верификация на сумата от 621,60 лв., съдът обосновава подробни доводи, че че от страна на бенефициера не е представен документ за разхода в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд приема, че макар лицето Е. Цолова ръководител на проекта и едноличен собственик на капитала на дружеството бенефициер Аксиопеа Консулт ЕООД, да е самоосигуряващо се лице и за нея да не е налице задължение за представяне на документ с реквизитите на фактура по реда на чл. 9 и чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), то изводите на УО, че допустимостта на разходите по категории следва да се извърши и с оглед валидните разходооправдателни документи, чрез които конкретен разход се удостоверява и доказва като законосъобразен, каквито обаче не са представени от страна на бенефициера, са правилни.

Предвид изложеното съдът счита за законосъобразни изводите на административния орган за отказ за верификация и в тази част на акта.

Относно отказа на административния орган за верификация на сумите от 306,88 лв. отчетени разходи по бюджетно перо 10 Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност и 1 416,46 лв. отчетени разходи по бюджетно перо 12 Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, съдът излагайки подробно относимата нормативна уредба, счита за правилни изводите на УО, че допустими разходи са не общо отпуснатите средства съгласно сключения договор за предоставяне на БФП, а тези средства, които отговарят на законово определените условия, за които са представени доказателства, удостоверяващи тяхното реално разходване и които са признати за допустими от УО на програмата. В тази връзка, според първоинстанционния съд, допустимите верифицирани разходи по проекта към дата 15.03.2018 г. са в размер на 47 056,00 лв., от което следва, че правилно УО е отказал верификация на посочените суми, а именно на 306,88 лв., представляваща разходи за информация и комуникация, тъй като същата не съответства на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 ПМС 189/28.07.2016 г. максимален размер за определената категория разходи, и на 1 416,46 лв., надвишаваща максималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС 189 за разходи за организация и управление.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на дружеството бенефициер, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верифициране разходи от оспорения административен акт.

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

По отношение на отказа за верификация на разходи, в размер на 3100,00 лв.:

Като правно основание за отказа в тази част, административният орган сочи разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ и приема, че от страна на изпълнителя ИТренинг ООД не са представени подробно описани в акта документи, удостоверяващи извършване на дейностите по обучения, за които е сключен процесният договор за услуга и които са предявени от бенефициера за възстановяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициера.

Предвид посочената разпоредба и доказателствата по делото действително, както правилно сочи и касаторътдокументи за направените разходи в размер на 3 100,00 лв., предвидени в бюджетно перо 5.1 Разходи за обучения по ключови компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка по: ключова компетентност 2 Общуване на чужди езици и ключова компетентност 4 Дигитална компетентност, от страна на УО са изискани от изпълнителя ИТренинг ООД, вместо от бенефициера Аксиопеа консулт ЕООД.

От изложеното следва, че посоченото правно основание за постановения отказ в тази част от акта, не съответства на посочените фактически установявания на административния орган и съставлява съществено нарушение, което винаги обосновава незаконосъобразност на акта.

Следва изрично да се отбележи, че като фактическо основание за постановения отказ в тази част, никъде не се сочи започната процедура по стартиране на нередност.

В този смисълнеправилни са изводите на УО, възприети и от съда, че актът в тази част е законосъобразен.

По отношение на отказа за верификация на разходи, в размер на 66,60 лв.:

За да откаже верификация на посочената сума, административният орган приема, че разходът за трудова медицина е предявен с ДДС, което не е предвидено в бюджета на проекта, сочейки като правно основание за издаване на акта в тази част - чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициери съгласно съответната програма по чл.3, ал. 2.

В случая органът не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма, а касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната правна уредба, различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената правна норма.

Предвид изложеното, крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт, в тази част, е неправилен.

По отношение на отказа за верификация на разходи, в размер на 306,88 лв. и в размер на 1416,46 лв.:

Административният орган обосновава постановения отказ за верификация на разходи, в размер на 306,88 лв., с мотиви, че отчетените разходи по бюджетно перо 10 Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност са недопустими, поради надвишаване на допустимия размер от 1 на сто от общите допустими разходи по проекта, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 ПМС 189.

За да откаже верифицирането на разходи в размер на 1416,46 лв, органът сочи като правно основание чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС 189/2016 г., тъй като отчетените разходи в бюджетно перо 12 Разходи за организация и управление от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, са недопустими, поради надвишаване на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи.

По аргумент от противното, от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, отказът за верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Както правилно отбелязва и касаторът, в акта не е посочено правно основание, въз основа на което административният орган приема процесните разходи за недопустими, доколкото изводите му не са обвързани с посочена правна норма, която предполага липса на някое от изискванията за допустимост на разходите. Посочването единствено, че разходите са недопустими съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 ПМС 189, не е достатъчно, за да се приеме, че постановеният отказ за верификация в тази част, съдържа годно правно основание по ЗУСЕФСУ.

Предвид изложеното и противно на изводите на съда, административният акт, в тази му част, е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвид което следва да бъде отменен.

По отношение на отказа за верификация на разходи, в размер на 621,60 лв.:

За да откаже верифицирането на разхода, органът сочи като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС 189/2016 г.

Като фактически основания за отказа, органът сочи, че разходът в размер на 621,60 лв. е недопустим поради надвишаването на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, като в допълнение отбелязва, че сумата за възнаграждение на ръководителя на проекта Е. Цолова е доказана с представен разходооправдателен документ сметка за изплатени суми, която обаче не е следвало да бъде попълвана от лицето, тъй като същата е самоосигуряващо се лице.

Тези изводи са неправилни.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. В конкретният случай е налице препратка към ПМС 189, но не е посочен изричен документ по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ или на такъв в одобрения проект, на който исканите за верифициране разходи не съответстват.

Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което не се потвърждават изводите на първоинстанционния съд, че органът е доказал наличието на основание за отказ за верификация в тази част.

С оглед на горното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на органа да верифицира разходи в размер на 621,60 лева, е неправилен.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и вместо него да постанови ново, с което да отмени решение от 15.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., в обжалваната му част. В съответствие с чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) съдът определя 90 - дневен срок на органа за произнасяне.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната политика юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 2 653,00 лева, от които 426,00 лева държавна такса (370,00 лв. държавна такса за настоящата касационна инстанция и 56,00 лв. за платена държавна такса в първоинстанционното производство по адм. дело 3101/2018 г.), 1 900,00 лв. за адвокатско възнаграждение платено в брой, съгласно представените договори за правна защита и съдействие за цялото производство, както и 327,00 лева за платен депозит за вещо лице. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд