Решение № 12356 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2019 г.

Решение № 12356 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Бюро по труда" Л. чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение 71 от 23.05.2019 г. на Административен съд Л. по адм. дело № 142/2019 г. С него се обявява нищожността на решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. на директора на дирекция " Бюро по труда " Л., с което е постановен отказ да се предостави услугата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗН3 за включване на С. Л. от [населено място] в проект BG05 М90 Р001-1.024.0001 "Родители в заетост" на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" по заявление № РЗР-04-06-492/10.10.2017 г. Преписката е изпратена на органа за постановяване на решение при спазване на указанията в мотивите на решението и указанията, дадени в мотивите на решение № 15895/19.12.2018 г. по адм. дело № 8165/2018 г. по описа на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. Определен е срок за изпълнение. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Касационната жалба се поддържа и по съображения, представени в писмени бележки. Ответницата, С. Л. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Л. срещу решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" Л., с което е постановен отказ да се предостави услугата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗН3 за включване на С. Л. от гр. ловеч в проект BG05 М90 Р001-1.024.0001 "Родители в заетост" на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" по заявление № РЗР-04-06-492/10.10.2017 г. Възраженията са за нищожност на акта поради противоречие с разпоредбата на чл. 177 АПК, алтернативно за незаконосъобразността му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че със заявление от родители по проект "Родители в заетост" от 10.10.2017 г. до директора на дирекция Бюро по труда" Л., жалбоподателката е заявила желание да сключи споразумение с избрано от родителите безработно /неактивно лице за полагане на грижи за детето им С. П.. По подаденото заявление е бил постановен отказ с дата 15.12.2017 г., който е обжалван пред съда, като с решение № 15895/19.12.2018 г. по адм. дело № 8165/2018 г. Върховен административен съд е отменил отказа и върнал делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество с указания по тълкуването и прилагането на закона. След констатация за неизпълнение на указанията в съдебното решение и за противоречие с материално правните норми решението е прието за нищожно, обявена с обжалваното решение на Административен съд Л.. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да иска съда да я обяви. В конкретния случай съдът е установил, че и двата административни акта са издадени при една и съща фактическа обстановка и при едни и същи мотиви. Прието е, че заявителката не е допустима за участие тъй като не отсъства от работа за отглеждане на детето от 0-5 г. възраст, след като Върховен административен съд се е произнесъл с влязло в сила решение, че Лозанова е допустима за участие в проекта дори при преференциално разглеждане на заявлението й като самотен родител. Тези констатации са достатъчни в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК поради обвързващата сила на мотивите между страните да бъде постановено решение, с което се обяви нищожността на последващия административен акт. Касационните доводи по същество на спора за законосъобразност на административния акт в настоящето производство не се разглеждат при неизпълнение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което акта е нищожен. Законосъобразността на административния акт е предмет на спора след като се констатира неговата валидност от съда, а в случая при констатираната нищожност законосъобразността не е предмет на делото. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат разноски от ответника за настоящата инстанция в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение