Решение № 5641 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2009 г.

Решение № 5641 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Благой Мирчов Илиев от гр. София за отмяна на основание чл. 239 т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 10109/07.10.2008 г. на Върховен административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 834/08 г. по описа на същия съд. В искането се твърди, че е налице ново писмено доказателство - удостоверение № 69/18.08.1987 г. на РНС "Девети септември", което е от значение за правилното решаване на делото. Това е така, защото с удостоверението се доказва съществуването на предпоставка на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тоест че на жалбоподателя е предоставено право на ползване на основание акт на държавен орган. Подателят на искането моли чрез пълномощника си адв. Михайлова петчленния състав да отмени влязлото в сила съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. С искането за отмяна са представени преписи от у - ние № 69/18.08.1987 г. на РНС ведно с нотариално заверена декларация и препис от писмо № ОС - 94 - 00 - 175/22.12.2008 година. Ответникът по искането - кметът на СО - район "Панчарево" и заинтересуваните страни Огнян Азмин и Славчо Ружин, редовно призовани, не са изразили становища по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта и основателността на искането прие за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество то е неоснователно. С влязло в сила решение № 10109/07.10.08 г. , постановено по адм. д. № 834/08 г. тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение е отменил решение от 10.07.2007 г. по адм. д. № 1775/06 г. на Софийски градски съд (СГС) и вместо него е отхвърлил жалбата, подадена от Благой Мирчов Илиев против заповед № РД - 46 - 315/08.07.2003 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево". За да отхвърли жалбата съставът на ВАС е приел за установено по делото, че конкретния земеделски имот е застроен, поради което релевантна за него е разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В нея са въведени три предпоставки при условията на кумулативност: Отстъпено право на ползване при спазване изискванията на органите на държавна власт; Построяване на сграда до 01.03.1991 г. ; Заплащане земята на собственика с възстановено право на собственост. Поради това § 61, ал. 2, т. 2 от ПМС 456/1997 г. задължава ползвателите, желаещи да се ползват от предоставеното им законово право към заявлението за това да приложат документ, удостоверяващ предоставеното право. Касационният съд се е мотивирал с обстоятелството, че такова удостоверение не е представено от жалбоподателя нито по административната преписка, нито по време на съдебното производство. Искането за отмяна, на релевираното основание, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените с искането за отмяна писмени документи не представляват нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба, които да могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Удостоверение № 69 е съставено на 18.08.1987 г. и същото не е било представено до приключване на касационното производство поради липсата на дължимата грижа у жалбоподателя за надлежно и активно водене на делото. Този извод се потвърждава от факта, че жалбоподателят не е твърдял в своите изявления до съда, че притежава документ за предоставено му право на ползване, нито пък е уточнил на основание на кой нормативен акт е предоставено правото. Освен разминаването в годините, което е посочено от тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение в решението, чиято отмяна се иска, то от съдържанието на молбата с дата 05.04.04 г. става ясно, че според лицето предоставяне на правото на ползване е доказано със списъка от АПК "Средец" и със служебната бележка от 2000 г., издадена от председателя на ТКЗС "Витоша". Непълнотата на доказателствата обаче не е отменително основание по чл. 239 от АПК. Поради това при липсата на дължимата от страна на лицето грижа за попълване на делото с относимите доказателства, тази непълнота не може да бъде коригирана чрез извънредния способ. Тези изводи са относими и към нотариално заверената декларация, която е изготвена на 18.08.1987 година. Писмо № ОС-94-00 - 175/22.12.08 г. пък е новосъздадено доказателство, което само по себе си не може да мотивира извод за основателност на искането за отмяна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия