Решение № 1650 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2020 г.

Решение № 1650 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), чрез юрк. Божилова против решение № 1174 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2017/2019 г. по описа на Административен съд- Варна с доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна – едноличен търговец (ЕТ) "Дионисий – Е. Димитров" изразява становище за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е писмо с изх. № 05-03-240-4/27.05.2019 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което са отписани от Лозарския регистър на гроздопроизводителите- лозарски имоти с кадастрални идентификатори 67489.44.15, 67489.44.16 и 67489. 4417 в землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, съсобственост на ЕТ "Дионисий – Е. Димитров", представляван от Е. Димитров. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд приема следното от фактическа страна: Едноличният търговец "Дионисий-Е. Димитров" е регистриран гроздопроизводител по реда на чл. 27 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) с уникален идентификационен номер (УИН) 11302118 и с идентификация на лозарското му стопанство с № 24383540006 с имоти, сред които -с идентификатори 67489.44.15 с площ 0. 6000 ха, 67489.44.16 с площ 0. 7500 ха и 67489.44.17 с площ 0. 9529 ха засяти с винен сорт лозя "мускат", в землището на с. Слънчево. С оспореното писмо на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, посочените лозарски имоти са отписани от Лозарския регистър. Актът е мотивиран с констатации от извършена проверка на място от от служители на Териториалното звено на ИАЛВ – Варна, обективирани в протокол № ТЗ-13-147/19.04.2019 г. Според изложеното в протокола лозовите насаждения са в лошо агротехническо състояние, не е извършвана механична обработка на почвата. Междуредовата и вътрередовата ивица са силно заплевени, налице е и обрастване с храстовидна и дървесна растителност. С тези съображения и направения въз основа на тях извод за наличие на "изоставено лозово насаждение", административният орган произнася акта, с който отписва процесните имоти от регистъра. Решаващият съд допуска и изслушва заключение на агротехническа експертиза, според което лозовите масиви, предмет на отписване от регистъра могат да бъдат определени като "средно добре поддържани лозя". Вещото лице агроном посочва също, че при тези грижи, въпросните лозя биха дали между 400-500 кг грозде от декар, което съответства на декларираните от жалбоподателя добиви през периода 2013 г. -2018 г. Административният съд установява фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят, събира релевантните за спора доказателства, обсъжда ги в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това достига до верни правни изводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос дали отписаните три имота попадат в категорията "изоставено лозово насаждение", което е и основание за заличаване на изоставените имоти от лозарския регистър, съдът отговаря отрицателно като стъпва на определение за "изоставено лозово насаждение", дадено в чл. 2 § 1, б. "г" от Делегиран регламент (ЕС) 2018/273 на Комисията от 11 декември 2017 година, което гласи: "изоставена лозарска площ" означава площ, засадена с лозя, която повече от пет лозарски години не е била редовно обработвана с оглед получаване на продаваем продукт, без да се засягат конкретните случаи, определени от държавите членки, при които изкореняването на насажденията вече не дава право на производителите на разрешение за презасаждане, в съответствие с член 66 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и се позовава на заключението на агротехническата експертиза по делото. В обжалваното решение са анализирани задълбочено приложимите разпоредби от националното и общностното право като обосновано е прието от първоинстанционния съд, че за процесните имоти не са налице критериите, определящи "изоставена лозарска площ". Обосновано е прието също така, че при произнасяне на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването на едноличния търговец по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство, което възпрепятства правото му на защита пред административния орган и води до нарушение на задължението на административния орган по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посочено е, че това процесуално нарушение е от категорията на съществените, което обуславя незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Поради изложеното по горе, изводът на първоинстанционния съд, че не са били на лице предпоставките за отписване на трите поземлени имота от лозарския регистър, е правилен и законосъобразен. Настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде потвърден с настоящото решение. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 500 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение