Решение № 14487 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2020 г.

Решение № 14487 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 209 и сл. от АПК във вр. с чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по молба вх. № 14772 от 14.10.2020 г. от адв. Б. Бойчев в качеството му на пълномощник на П. Запрянов от [населено място] за допълване на решение № 12325 от 06.10.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020 г. В молбата се твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в мотивите на решението, като твърдението е обосновано в три отделни точки. Моли Върховния административен съд да допълни и допусне поправка на явна фактическа грешка в решението, както и да отмени решение № 828 от 18.11.2019 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. д. № 117/2019 г. Ответният по молбата Общински съвет – гр. Димитровград не е взел становище. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на молбата и наведените в нея доводи, приема за установено следното: Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, приложим в настоящето производство по силата на чл. 228 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В този смисъл следва да бъде прието, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С решение № 6489 от 02.06.2020 г. постановено по адм. д. № 2010/2020 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е изменил решение № 828 от 18.11.2019 г. на Административен съд Хасково, тричленен състав, постановено по адм. д. № 117/2019 г. в осъдителната му част, като намалява дължимите разноски от П. Запрянов в полза на Общински съвет – Димитровград от 800 /осемстотин/ на 500 /петстотин/лева. Със същото решение ВАС е оставил в сила решение № 828 от 18.11.2019 г. на Административен съд Хасково, тричленен състав, постановено по адм. д. № 117/2019 г. в останалата му обжалвана част. С друго решение № 12325 от 06.10.2020 г. по същото дело Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил без уважение искането П. Запрянов от [населено място], [улица] – [номер], подадено чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, за допълване на решение № 6489 от 02.06.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020 г., както и искането на същата страна, за изменение на решение № 6489 от 02.06.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020 г., в частта му за разноските. В сега подадената молба за допълване на решението за допълване и за допускане на поправка на явна фактическа грешка се твърди, че тричленният състав неправилно е приел, че възражението за което се иска допълване е направено едва в пледоарията по същество, тъй като от данните по делото е видно че това възражение е направено още с касационната жалба. Посочва се, че в точка 4 от касационната жалба са развити доводи в тази насока. Посочва се още, че касационната инстанция погрешно приема, че разпоредбите на чл. 9, ал. 3 ЗНА във вр. с чл. 44, ал. 1 Указ 883/1974 г. са основания за отмяна, а правилното е, че те са аргументи по основанията за отмяна по чл. 209 АПК във връзка с т. 4 от касационната жалба. Искането е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според чл. 175, ал. 1 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. С първоначалното решение Върховният административен съд се е произнесъл по валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на Административен съд – гр. Хасково № 828 от 18.11.2019 г. на Административен съд Хасково, тричленен състав, постановено по адм. д. № 117/2019 г., което решение е предмет на съдебен контрол съгласно чл. 208 АПК. С него решение е обсъдено и оплакването на касатора П. Запрянов по т. 4 от касационната жалба, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорените разпоредби поради противоречие с нормите на чл. 9, ал. 3 ЗНА във вр. с чл. 44, ал. 1 Указ 883/1974 г. С решение № 12325 от 06.10.2020 г. по същото дело Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил без уважение искането П. Запрянов от [населено място], [улица] – [номер], подадено чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, за допълване на решение № 6489 от 02.06.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020 г. С настоящата молба, под формата на искане за допълване на решението за поправка на явна фактическа грешка на решението за допълване, по същество се иска изменение на първоначалното решение на ВАС и постановяване на друго такова, с което жалбата да бъде уважена. Подобно искане е процесуално недопустимо, след като касационният съд е произнесъл по оплакванията в касационната жалба и е приел, че обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изложените в молбата доводи не могат да бъдат разглеждани нито като непълнота на решението, нито като явна фактическа грешка. Ако съдът е допуснал грешка при формирането на своята воля, то тя не може да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК / в този смисъл изрично проф. Живко Сталев, "Българско гражданско процесуално право", изд. "Наука и изкуство" 1979 г., стр. 438. Същото се отнася и ако съдът не се е произнесъл по всички доводи на страната. Подобни действия могат да се квалифицират като съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание за неправилност на постановения съдебен акт – по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК, но не са основания, да се иска поправка на явна фактическа грешка или допълване. В случаят тричленният състав на ВАС в качеството си на касационна инстанция ясно и безпротиворечиво е формирал волята си за правилност на оспореното първоинстанционно решение. Постановеното решение на ВАС, в това число решението за допълване, е окончателно – чл. 223 АПК и не може да бъде изменяно под формата на искане за допълване или поправка на явна фактическа грешка, каквото по същество е искането на молителя. По изложените съображения следва да бъде прието, че подадената молба за допълване и поправка на явна фактическа грешка в решение № 12325 от 06.10.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 176 и чл. 175 във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,