Решение № 5502 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационният жалбоподател Дирекция Инспекция по труда Софийска област чрез юриск. И. Иванов е недоволен от Решение 26067 от 05.12.2024г. по адм.д. 5364/2024г. по описа на Административен съд София- град в частта му,с която се обявява нищожността на принудителни административни мерки -предписания под т.1,2 и 3 обективирани в протокол за извършена проверка ПР2417343 от 13.05.2024г ,издаден от длъжностни лица в Дирекция Инспекция по труда Софийска област. В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 пред. 1 и 2 от АПК. Изложените твърдения са в насока,че подобен вид правоотношения не са от компетентността на гражданския съд по реда за решаване на трудови спорове- чл.360 КТ. Ответникът ЕООД Св. Кузма и Дамян, редовно призован, се представлява от адв.Стоянов, като счита касационната жалба за неоснователна и недоказана в приложен по делото писмен отговор на касационната жалба. Ответникът по касация- А. В. С.,редовно призована не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на ЕООД Св.Кузма и Дамян, издадена от контролните органи на Дирекция инспекция по труда Софийска област и представляваща предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. ПР 2417343/13.05.2024г. на основание чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ, по т.1 до т.5 от същия ,които са следните: по т.1,2 и 3 да изплати на А. В. С. начислените трудови възнаграждения за положения от нея труд през месеците август,септември и октомври 2023г. С точки 4 и 5 от протокола, органите са дали предписания на ответника по касация: организацията на работната заплата в предприятието да се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 КТ, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (т.4); и инструктажите по безопасност и здраве при работа да се документират в книги за инструктажи, съгласно приложение 1 от Наредба РД-07-2, в съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.С решение 26067/05.12.2024г по адм. Дело 5364/2024г АССГ е обявил нищожността на предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. ПР 2417343/13.05.2024г. на основание чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ, по т.1 до т.3 от същия,а в останалата част досежно т.4 и 5 от посочения протокол е отменил по жалба на Св.Кузма и Дамян ЕООД посочените предписания.В тази втора отменителна част съдебното решение е влязло в законна сила,поради липсата на касационна жалба.Ето защо предмет на касационна проверка е единствено съдебното решение,с което е прогласена нищожността на принудителните административни мерки- предписания по т. 1,2 и 3 от Протокол за извършена проверка изх. ПР 2417343/13.05.2024г. на основание чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ. От фактическа страна по делото се е установило, че е бил сключен трудов договор 2/10.08.2023г. между Св. Козма и Дамян ЕООД (работодател) и А. В. С. (служител), за длъжността Асистент продавач, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 890 лв. С молба от А. С. до управителя на Св. Козма и Дамян ЕООД, от 14.10.2023г., се прави искане на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, за съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Със заповед 2/16.10.2023г. на управителя на Св. Козма и Дамян ЕООД, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ се прекратява по взаимно съгласие трудовото правоотношение с А. С. по трудов договор 2 от 10.08.2023г. Няма спор,че за м. август, м. септември и м. октомври 2023г., на А. В. С., на длъжност асистент продавач е начислено брутно трудово възнаграждение за отработени (14 дни през август, 19 дни през септември и 11 дни октомври), в размер на 890 лева, сума за получаване (420,37 лв. август, 690,62 лв. - септември и 556,10 лв. октомври). По делото не са ангажирани доказателства работодателят да е изплатил в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на горецитираното лице, с което е нарушен чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.3 КТ, като до приключване на проверката, не са представени документи, удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение. Съдът е прогласил нищожността на предписанията на Дирекция инспекция по труда, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл.404, т.12 от КТ и приел твърденията в жалбата, че при прекратени правоотношения между работодател и работник/служител, не следва да бъде начислявана и изплащана разлика в трудово правоотношение, доколкото това по същество представлява трудов спор,който се разглежда от общия граждански съд по реда на чл.357 и сл. от КТ. Решението е неправилно постановено. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения, не се споделят и от касационния съд. По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал.3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения в пълен размер на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението й. Фактът, че Св.Кузма и Дамян ЕООД, в качеството му на работодател, е начислил във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работника А. С. за положения от нея труд,но не го е заплатил, не се оспорва от ответника по касация и се установява с приетите писмени доказателства. Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ.Решението на Административния - съд София град е неправилно и изложените в мотивите съждения и изводи не се споделят от касационната инстанция. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая контролните органи са приложили ПАМ, за да предотвратят и преустановят нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплатено трудово възнаграждение. В настоящата хипотеза дължимото трудово възнаграждение не е изплатено, поради прекратяване на правоотношението със служителя. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство не обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че въпросите относно начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения са свързани с трудовоправен спор по смисъла на чл.357, ал.1 КТ за разрешаването на който не е компетентна ДИТ. Според приложимата норма на чл.399, ал.1 КТ ИАГИТ осъществява контрол по спазване на трудовото законодателство, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение (чл.404, ал.1, т.12 КТ) и за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на Агенцията могат да прилагат предвидените в Кодекса ПАМ. По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението и. По изложените съображения, като е обявил нищожността на принудителни административни мерки -предписания под т.1,2 и 3 обективирани в протокол за извършена проверка ПР2417343 от 13.05.2024г ,издаден от длъжностни лица в Дирекция Инспекция по труда Софийска област, Административният съд София град е постановил неправилен съдебен акт, който при наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде отменен и вместо това да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на ответника по касация против оспорената част на издадения административен акт.. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това,на касатора се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв съгл. чл.24 от НзПрПщ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,