Решение № 9338 от 24.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ингилиз Груп" ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Е. Вададжийска, против решение 545/05 юли 2021 г., постановено по адм. д. 1395/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Матраци Симеонов" ООД, [ЕИК], против заповед 832/30 ноември 2018 г. на кмета на Община Пещера, с която на осн. чл. 192, ал. 2 ЗУТ е учредено на "Ингилиз Груп" ЕООД възмездно право на преминаване през ПИ с идентификационен 56277.501.820 по КККР на гр. Пещера, собственост на "Матраци Симеонов" ООД, за обслужване на ПИ с идентификационен 56277.501.685 по КККР на гр. Пещера, собственост на "Ингилиз Груп" ЕООД. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ, е достигнал до неверни правни изводи, поради неправилното тълкуване на приложимите законови норми. Правилно в решението е констатирано, че чл. 190 ЗУТ и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законови сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Неправилни са, обаче, разсъжденията относно тълкуването на двата законови текста. Чл. 190 ЗУТ предвижда прокарване тепърва на временен път при наличие на хипотезите от съответните алинеи на текста, каквито хипотези не са налице и текстът е неприложим по този казус. Чл. 192 ЗУТ урежда право на преминаване през чужд имот с договор с нотариална заверка, при съгласие на собствениците, а при лисата му, след преценка на административния орган и при условията, визирани във втората алинея, със заповед на кмета на общината. В текста на закона няма изискване това да е само пешеходно преминаване, тъй като това би стеснило неоснователно тълкуването на нормата. Съгласно чл. 192, ал. 2 ЗУТ, когато между собствениците на поземлените имоти не може да се постигне съгласие и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно ал. 4 от същия член, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1 от разпоредбата. От изложеното следва, че приложимият закон обвързва учредяването на право на преминаване единствено с правата и по волята на собственика, както по отношение на ползващият се имот от сервитута, така и по отношение на служещия имот. При липсата на добра воля, последната се замества със заповедта по ал. 2. Сезиран с искане за учредяване право на преминаване, административният орган сам преценява икономически целесъобразния вариант. В случая кметът е назначил комисия от служители на Дирекция "ТСУ", които след проверка на място и наличната в Общината документация да дадат мотивирано становище. Установено е по безспорен начин, че обектът "Работилница за обувки" е изграден законосъобразно и в съответствие с действащия ПУП, одобрен през 2007 г., въведен е в експлоатация. При проектирането и реализирането на сградата с идентификатор 56277.501.685.2 е предвидено транспортния и пешеходен достъп да се извършва от улица с о.т. с 147а-147в-147б-147г - имот с идентификатор 56277.501.820, която улица, съгласно действащия РП представлява обслужваща такава и която може да се квалифицира като улица VІ клас (чл. 77, ал. 1 ЗУТ). Процесната улица е обособена съгласно одобрен ПУП със заповед 603/ 22 ноември 2002 г. на кмета на Община Пещера. При постановяването на оспорения административен акт е установено и, че друго техническо решение за преминаване би било явно икономически нецелесъобразно. Това би означавало премахване на двуетажни и триетажни сгради и сериозна намеса в конструкцията на изградените сгради. Това становище на Комисията кметът на Община Пещера е възприел и е издал заповедта, предмет на настоящото производство. Не без значение е и обстоятелството, че "Ингилиз Груп" ЕООД е ползвал улицата с идентификатор 56277.501.820 безпрепятствено за достъп до имота си до 2017 г., когато "Матраци Симеонов" ООД придобива собствеността. Видно от нотариалния акт е, че купувачът "Матраци Симеонов" ООД се е задължил да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през процесната улица, с което той е сметнал, че не следва да се съобразява. Неизпълнението на договора за покупко-продажба няма правна сила за "Ингилиз Груп" ЕООД. Тази е причината да бъде поискано от кмета издаването на процесната заповед. При тази фактическа обстановка АС Пазарджик неправилно е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Текстът предвижда право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците на поземлените имоти не е постигнато и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Не е достатъчно само да има друга техническа възможност, както неправилно е констатирано в мотивите на обжалваното решение, необходимо е и това решение да е икономически целесъобразно. Оспорената заповед е изцяло подкрепена от наличните по делото доказателства и е в съответствие с нормативните изисквания. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на касатора следва да се присъдят направените в производството при първото и второто разглеждане на делото разноски в размер на 6870 лева общо. От страна на адв. Чавдаров е направено възражение за прекомерност, което не следва да бъде уважавано, тъй като не е мотивирано и с оглед на правната и фактическа сложност на делото, дългият период на разглеждането му и броя на явяванията в съдебни заседания на пълномощника на касатора.