Решение № 15788 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2013 г.

Решение № 15788 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, "Енерго-Про Мрежи" АД, гр. Варна и "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София, против Решение № 7709/5.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12397/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с които се оспорват направените от съда изводи за допустимостта на първоинстанционното производство и са изложени подробни съображения за законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г., в отменените му от съда части по раздел III, т. 12, раздел ХI, т. 2, т. 3, т. 7 и раздел ХIII, т. 3. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ответниците - "Клепало" ЕООД, "Брестиком" АД, "Нета" ЕООД, "Мегастрой - 2004" ООД, "Бяла Места" ООД, "Черна Места" ООД, "Центриом" ООД, "Трейдиом" ООД и "Геоенергопроект" АД със седалище гр. София, с писмен отговор на касационните жалби, оспорват жалбите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователността на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия Петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба по то са процесуално допустими. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното Решение № 7709/5.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12397/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по жалбите на "Клепало" ЕООД /предишно наименование "Доян лес" ЕООД/, гр. София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 12; на "Нета" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХI, т. 2; на "Брестиом" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Михаил Тодоров Тодоров и "Мегастрой - 2004" ООД, гр. София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХI, т. 3; на "Бяла Места" ООД, "Черна Места" ООД, "Центриом" ООД и "Трейдиом" ООД, всички със седалище и адрес на управление гр. София, представлявани от управителя Михаил Тодоров Тодоров, решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХI, т. 7; на "Геоенергопроект" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Михаил Тодоров Тодоров, решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХIII, т. 3, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за дружествата - жалбоподатели е бил налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 12, раздел ХI, т. 2, т. 3, т. 7 и раздел ХIII, т. 3., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189.38 лв/ МВтч; по раздел ХI, т. 2, т. 3 и т. 7 - за водни електрически централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., по-конкретно /по т. 2/ на нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 м и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 10.65 лв/ МВтч; /по т. 3/ на среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 м и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 8.93 лв/ МВтч; /по т. 7/ водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г. - 5.62 лв. /МВтч и по раздел ХIII, т. 3 - за водни електрически централи, чиито преференциални цени са определени с решение № 0-18/28.06.2012 г., на среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 м и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 8.13 лв/МВтч. Между страните липсва спор, че със заявления на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 13.09.2012 г. е поискано от ДКЕВР да определи цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, обосновани включително с твърдения, че голям брой такива производители са въведени в експлоатация към момента и се очаква да бъдат въведени до края на 2012 г., при което разходите по диспечирането им са нараснали значително. Предвид обстоятелството, че дружествата - жалбоподатели пред първоинстанционния съд имат сключени договори за продажба и за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определените с процесната част на административния акт временни цени за достъп, пряко и непосредствено засягат техните права и интереси. Жалбоподателите са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и като такива са ползватели на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б. "а", предложение първо от § 1 ДР ЗЕ. Същевременно, тъй като се снабдяват от мрежата с електрическа енергия, са ползватели и съобразно понятието, дефинирано в предложение второ от същата точка на § 1 от допълнителните разпоредби. Следователно, те дължат цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като ползватели в две качества - съответно като потребители и производители на електрическа енергия. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи, с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружествата са мотивирали искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи, а и дружествата не са представили доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, което налага оставянето му в сила. Като прецени данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд - I колегия счита настоящото съдебно производство за допустимо по отношение на жалбите по раздел ХI, т. 2, т. 3 и раздел ХIII, т. 3 и процесуално недопустимо по раздел III, т. 12, раздел ХI, т. 7, по следните съображения: С обжалваното Решение № 7709/5.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12397/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение са отменени по жалбите на "Клепало" ЕООД /предишно наименование "Доян лес" ЕООД/, гр. София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 12; на "Нета" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХI, т. 2; на "Брестиом" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Михаил Тодоров Тодоров и "Мегастрой-2004" ООД, гр. София, представлявано от управителя Михаил Тодоров Тодоров решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХI, т. 3; на "Бяла Места" ООД, "Черна Места" ООД, "Центриом" ООД и "Трейдиом" ООД, всички със седалище и адрес на управление гр. София, представлявани от управителя Михаил Тодоров Тодоров, решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХI, т. 7; на "Геоенергопроект" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Михаил Тодоров Тодоров, решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ХIII, т. 3, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. При осъществената служебна проверка в срока за произнасяне настоящият съдебен състав установи, че по оспорването на процесния Раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има влязло в сила съдебно решение, а именно: с решение № 8937 от 19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6082/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4089 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12494/2012 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в частта по Раздел III, точка 12, а именно: за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г. - за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на Раздел III, точка 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влязлото в сила и цитирано по-горе съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен по жалба на друг жалбоподател. След служебна проверка в деловодната система на ВАС настоящият петчленен състав установи, че с решение № 13230/14.10.2013 г. по адм. дело № 9429/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 6145/8.05.2013 г. по адм. д. № 12855/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "Българско акционерно дружество Гранитоид" АД, е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел ХI, т. 7. С неговото постановяване, спорът за законосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалвания му идентичен раздел ХI, т. 7 е разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, поради което жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекратява. Систематическото място на тази разпоредба е в Глава десета от АПК - "Оспорване на индивидуални административни актове пред първата инстанция", но в касационното производство - Глава дванадесета няма регламентация на този случай. Основанията за оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на делото са посочени в чл. 215 от АПК и измежду тях не съществува такава хипотеза, каквато е налице в конкретния случай. За неуредените въпроси съгласно препращащата норма на чл. 228 от АПК намират приложение разпоредбите на първоинстанционното производство. Настоящият съдебен състав счита, че няма основание решението на тричленния състав на ВАС да бъде обезсилвано, защото към момента на постановяването му, то е допустимо и формирането на силата на пресъдено нещо, която е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, съставляваща процесуална пречка за разглеждане по жалбата по същество, се е осъществило впоследствие. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че подадените касационни жалби срещу атакуваното решение в частта по раздел III, т. 12 и раздел ХI, т. 7 следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях касационно производство да бъде прекратено. В съдебно заседание, проведено на 7.11.2013 г. е бил даден ход на делото по същество, което обстоятелство налага определението да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По отношение на жалбите по отношение на раздел ХI, т. 2, раздел ХI, т. 3 и раздел ХIII, т. 3 от атакуваното решение № Ц-33/14.09.2012 г. жалбите се явяват допустими, но неоснователни по изложените съображения. На основание на горното и на чл. 159, т. 6 и чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия,