Решение № 4935 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2019 г.

Решение № 4935 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", срещу Решение № 871 от 14.02.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6893/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №BG05 M90 P001-І-003-0494/6 от 14.06.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", "в частта, с която е определен общ размер на неверифицираните средства в размер на 306 308, 47 лв., в частта, с която е установена нередност при изпълнение на административния договор и в частта, с която е определен общ размер на сумата за възстановяване към УО в размер на 30 870, 45 лв.", и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът е разтълкувал неправилно разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и това е довело до неверни правни изводи. Допуснал е и редица съществени процесуални нарушения - делото не е изяснено от фактическа страна, доказателствата не са анализирани правилно и по тази причина са приети за недоказани констатациите в административния акт. Решението е немотивирано, тъй като съдът не е обосновал своите констатации във връзка с неправилното приложение на материалното и процесуално право от страна на административния орган.

Неправилни счита и мотивите на съда във връзка с правното основание по т. 2. 1. до 2. 20 от решението. В тези точки е посочено законовото правно основание - чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и конкретната точка от насоките за кандидатстване - т. 4 "Допустими разходи".

За съществен пропуск на съда счита липсата на изследване на понятието "заето лице", както и на факта на възникване на трудовото правоотношение като такова.

Неправилни, необосновани и немотивирани счита и изводите на съда по отношение на констатациите на ръководителя на Управляващия орган (УО) за частично неизпълнение на индикаторите по проекта и неверифициране на разходите за "Закупуване на софтуерно и хардуерно оборудване по внедряване на Единна система за управление на бизнеса". Съдът никъде не е констатирал, че системата за управление на бизнеса е била внедрена при предвидените в административния договор условия и е използвана от лицата от целевата група, съобразно своето предназначение.

Съдът не е изяснил от къде идват противоречията в представените по делото анкетни карти на лицата - от УО, събрани в хода на административното производство по верифициране на предявените разходи, и тези, които възложителят е представил като доказателства пред съдебната инстанция, което е довело до неизясняване на делото както от фактическа, така и от правна страна.

Съдът неправилно е отменил оспорения административен акт в частта, касаеща откриването на производство по определяне на финансова корекция. Решението в тази си част не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Уведомлението по чл. 73, ал. 2 е част от производството по издаване на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и на основание чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелно оспорване.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕСИФ в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В случая органът действа в хипотеза на обвързана компетентност и няма право да прецени дали да верифицира засегнатия от нередността разход или не, а е длъжен да не го верифицира. Видно от изложеното тази част от решението не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не засяга законни права и интереси на жалбоподателя.

В тази връзка неправилни са и изводите на съда за несъответствие на правните основания за неверифициране на разходите за "Информиране и публичност на проекта" с фактическите констатации в Решенето на ръководителя на УО, като същите не са и мотивирани.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от пълномощник М. Крумова.

Постъпила е и частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" срещу Определение № 2677 от 5.04.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6893/2018 г., с което е изменено Решение № 871 от 14.02.2019 г. по същото дело, в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно. В представените от ответника документи, доказващи разноските по делото, са налице противоречия, които ги правят негодни да удостоверят заплащането на твърдяната сума. Налице е и несъответствие на присъдените разноски с правната и фактическа сложност на делото.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът по касационната и по частна жалби – "Флоримонт" ЕООД, счита същите за неоснователни.

В касационната жалба е направено недопустимо придаване на нормативен характер на картите за участие, които се попълват от непряко участващи в процедурата лица. По отношение на това какво време е нужно да бъдат незаети лицата, включени в програмата, Управляващият орган е публикувал отговори на въпроси по прилагането на процедурата, като изрично в отговора на въпрос 31 е посочил, че е без значение от колко време лицата, заети в програмите са безработни, респективно - неактивни.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С. Кънев, Адвокатска колегия, гр. София.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са допустима – подадени са в срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество са основателни.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, следното:

На 7.10.2016 г. между "Флоримонт" ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Създаване на нови работни места във "Флоримонт" ЕООД" на стойност 391 115 лв.

Основна цел на проекта е създаването на 30 работни места и техническото им обезпечаване с необходимото оборудване за период от една година, както и запазването на поне 15 от тях за период от една година след края на проекта. Целевата група са безработни и неактивни лица от региона на гр. Плевен с фокус върху: безработни лица с ниска степен на образование; продължително безработни и неактивни лица; безработни или неактивни лица с увреждания; безработни лица на възраст над 54 г.; безработни младежи до 29 г. включително.

В рамките на проекта са предвидени следните дейности: 1.) Организация и управление на проекта; 2.) Подбор и наемане на персонал; 3.) Закупуване на софтуерно и хардуерно оборудване по внедряване на единната система за управление на бизнеса; 4.) Информиране и публичност на проекта.

На 2.02.2017 г. е открита процедура за избор с публична покана с предмет "Доставка на софтуер и хардуерно оборудване по внедряване на единна система за управление на бизнеса" с 3 обособени позиции.

На 14.02.2017 г. с Решение № 1, на основание чл. 2, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 от Постановление № 160 от 1.07.2016 г. на Министерски съвет, публичната покана е прекратена.

На 17.02.2017 г. е открита нова процедура за избор с публична покана с предмет "Доставка на софтуер и хардуерно оборудване по внедряване на единна система за управление на бизнеса" с 3 обособени позиции.

На 28.03.2017 г. между "Флоримонт" ЕООД и "Интелиджънт Системс България" ЕООД е сключен Договор № 1 за изпълнение на ОП 1 - Доставка на софтуер.

На 28.03.2017 г. между "Флоримонт" ЕООД и "ЕГЕ Груп" ООД е сключен Договор № 2 за изпълнение на ОП 2 - Доставка на хардуер.

На 28.03.2017 г. между "Флоримонт" ЕООД и "ЕГЕ Груп" ООД е сключен Договор № 3 за изпълнение на ОП 3 - Доставка на лицензионен софтуер.

На 14.08.2017 г. е публикувано публично съобщение за набиране на ценови предложения за осигуряване на изпълнител на дейност "Организация и управление на проекта", позиция "Счетоводител".

На 16.08.2017 г. между "Флоримонт" ЕООД и "ДП-Консулт-С" ООД е сключен Договор № 4 за изпълнение на счетоводни услуги.

На 30.10.2017 г. е извършена проверка на място във "Флоримонт" ЕООД от УО.

На 04.01.2018 г. е извършена втора проверка на място във "Флоримонт" ЕООД от УО.

На 29.06.2018 г. "Флоримонт" ЕООД подава искане за плащане № 2 в размер на 355 659, 02 лв. за периода 7.10.2016 г. – 7.01.2018 г. (срока на изпълнение на проекта).

На 14.06.2018 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с Решение № BG05 M90 P001-І-003-0494/6:

1. Определя общ размер на верифицираните разходи 47 352, 55 лв.

1. Определя общ размер на неверифицираните средства 308 306, 47 лв., уточнени в 34 подточки, поради наличие на следните обстоятелства: при изпълнение на дейностите по проекта е постигнато частично изпълнение на индикаторите за изпълнение и резултат; планираната в административния договор Единна система за управление на бизнеса, включваща софтуер, хардуер и лицензи не е използвана за разкриването на работните места и постигането на целите на проекта; в проектните дейности са включени 27 лица, които не отговарят на допустимата целевата група по договор ВСЮ5 М90 Р001-1. 003-0494-С01 и по схема "Ново работно място 2015"; изработената интернет страница на проекта не отговаря на описанието в договор В005 М90 Р001 -1. 003-0494-001 и не е изпълнила целите, за които е предвидено да бъде създадена; не са спазени изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Постановление № 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет (ПМС № 189) и Насоките за кандидатстване по схема "Ново работно място 2015".

• т. 2. 1. до т. 2. 20. касаят разходите за възнаграждения и осигуровки на лица, наети на трудов договор в рамките на проекта, но неотговарящи на целевата група по договора и по схема "Ново работно място 2015". Към датата на включване в проектните дейности, от включените 38 лица, за 27 лица (поименно посочени в решението) УО е посочил, че не отговарят на изискването да са безработни/неактивни лица, поради което разходите не се възстановяват на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и т. 4 "Допустими разходи" от Насоките за кандидатстване по схема "Ново работно място 2015".

• т. 2. 21. до т. 2. 26. касаят недопустимост на разходите на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ – поради започнала процедура по определяне на финансова корекция.

• т. 2. 27. до 2. 28. касаят недопустимост на разходите за изработената интернет страница на проекта, която не отговаря на описанието в договора и не е изпълнила целите, за които е предвидена.

• т. 2. 29. до 2. 34. касаят недопустимост на разходите поради неспазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС № 189.

1. Установява нередност при изпълнение на договора, която ще бъде регистрирана по съответния ред;

1. Определя общ размер на сумата за възстановяване към УО 30 870, 45 лв., след приспадане от сумата на верифицираните средства на получения аванс.

На 29.06.2018 г. "Флоримонт" ЕООД оспорва Решение № BG05 M90 P001-І-003-0494/6.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД01-268 от 4.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган, както и справки от Националната агенция за приходите за актуалното състояние на трудовите договори на наетите в рамките на проекта лица, молби за освобождаване от заеманата длъжност до управителя на "Фиеста 13" ООД, заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, молби за назначаване във "Флоримонт" ЕООД, трудови договори, както и карти за участие по схеми за предоставяне на БФП.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който е издаден от компетентен орган.

Съдът приема, че УО не е посочил конкретните условия (от 9 възможни) по т. 4 "Допустими разходи" от Насоките за кандидатстване по схема "Ново работно място 2015 г." (Насоките), въз основа на които е отказал да верифицира разходите по т. 2. 1. до т. 2. 20 от решението.

Приема, че обстоятелството, че посочените в решението на УО лица са били на работа при предходен работодател до 28.02.2017 г., а от 1.03.2017 г. са започнали работа при жалбоподателя, не изключва лицата от целевата група, вкл. и съобразно отговорите на УО на въпроси на бенефициери, поради което незаконосъобразно разходите за тях по пункт 2. 1 до т. 2. 7, 2. 9 до 2. 11, както и по пункт 2. 8. и 2. 12, 2. 14, 2. 16 и 2. 20 за всички лица, с изключение на И. Вълев, не са възстановени. В тази част решението на УО е прието за незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон поради липса на посочените основания за отказ от верифициране на разходите. Основание за невъзстановяване на разходите по пунктове 2. 8. и 2. 12, 2. 14, 2. 16 и 2. 20 е налице единствено по отношение на лицето И. Вълев, който като освободен от предходния си работодател на 12.06.2017 г. и назначен на работа в дружеството-жалбоподател на 9.06.2017 г. към момента на назначаването му на работа не е отговарял на целевата група по договора.

С оглед на това съдът приема, че неизпълнението на посочения индикатор неправилно е счетено за основание за определяне на финансова корекция. Приема, че необосновано УО не е изложил никакви мотиви и фактически установявания по отношение на констатираното неизпълнение на индикатора за резултат "Безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа".

По отношение на останалата част от обжалваното решение съдът приема, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. Счита, че УО е смесил процедурите по верификация и налагане на финансова корекция. Отказът да се верифицират суми не е част от процедурата по определяне на финансова корекция. Двете процедури се подчиняват на различни правила и имат за резултат актове с различни последици. При верификацията на разходи се потвърждава или не допустимостта им, УО може да изисква допълнителни документи, както и да извършва проверки на място, като съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ започната процедура по администриране на нередност е основание за неверифициране на разхода.

Съдът счита, че посочване на започната, на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, ПРОЦЕДУРА не се твърди в обжалваното решение, Но в същото има заключения/констатации за нарушения, представляващи нередност и е определен размера на финансовата корекция. С решението разходите са определени като недопустими и по отношение на същите приети за недопустими разходи е определена финансова корекция. Поради това приема, че в тази част решението е в нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяната му.

По отношение на отказа за верификация на разходи по дейност 4 "Информиране и публичност на проекта" приема, че посоченото правно основание - чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, не е относимо към посоченото в решение на УО фактическо основание - интернет сайтът не е изпълнил целите, за които е предвидено да бъде създаден, съгласно описанието на административния договор. Същото е прието и по отношение на отказа за верификация за изработка на интернет страница и за стикери. Посоченото правно основание за недопустимост за възстановяване на тези разходи - чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, не кореспондира с фактическото такова.

Въз основа на горното съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя като изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

Изводът на съда е неправилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.

На първо място неправилни са изводите на съда във връзка с посоченото от УО правно основание по т. 2. 1. до 2. 20 от решението. В тази част на оспорения акт е посочено правното основание от приложимия специален закон - чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и конкретната точка от Насоките за кандидатстване - т. 4 "Допустими разходи". Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно: поименно изброените във всяка точка лица не отговарят на целевата група по договора и по схема "Ново работно място 2015", тъй като към датата на включване в проектните дейности не са безработни/неактивни лица. Разходването на средства извън допустимата целева група не попадат в обхвата на допустимите разходи по т. 4 от Насоките за кандидатстване.

На следващо място неправилни са изводите на съда за допустимост на лицата от целевата група, по отношение на които УО е отказал да верифицира предявените разходи.

В Насоките в 3.1.7 "Допустими целеви групи" е посочено, че допустимата целева група по процедурата е безработни и неактивни лица. Дадена е дефиниция на понятието "неактивен" - лице, което към дата на влизане в дейности по операцията не е част от работната сила (не е нито заето, нито безработно). В насоките не е дефинирано понятието "безработен", но законодателят е дал легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 1 Закона за насърчаване на заетостта. Съгласно посочената разпоредба безработен е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в четиринадесетдневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда", като изискванията са кумулативни.

За да приеме, че 26 от лицата попадат в целевата група по проекта към датата на сключване на договора с "Флоримонт" ЕООД, първоинстанционният съд приема, че трудовите им договори с предходния работодател са прекратени на 28.02.2017 г., а са започнали новата работа на 1.03.2017 г., поради което към датата на влизане в дейности по операцията са имали качеството на неактивни лица.

Този извод на съда е неправилен. Всички трудови договори с посочените поименно в първоинстанционното решение 26 лица с предходния работодател са прекратени на 28.02.2017 г. Всички трудови договори на същите 26 лица с "Флоримонт" ЕООД са сключени на 28.02.2017 г., независимо, че изпълнението им започва на 1.03.2017 г. Тези обстоятелства се доказват и от приложените по делото (на електронен носител - 9. Документи от решението за верификация) справки за актуалното състояние на трудовите договори на 37 лица, издадени от Националната агенция по приходите, от които е видно, че при 26 от тях датата на прекратяване на трудовия договор с "Фиеста 13" ООД и датата на сключване на договора с "Флоримонт" ЕООД съвпада, а именно – 28.02.2017 г.

Отговорът на УО на въпрос 31 "Има ли значение от колко време кандидатите за назначаване са безработни или неактивни?", на който се позовава съдът, е ирелевантен в случая, тъй като нито едно от процесните 26 лица не са притежавали качеството безработно или неактивно лице към момента на сключване на трудовите им договори.

Абсолютно нелогичен и юридически неоправдан е изводът на съда, че щом лицата са с прекратен трудов договор и изпълнението на новото им трудово правоотношение стартира от следващия ден, значи тези лица са неактивни. Въпросът е кога следва да се приеме, че са били неактивни? 28.02.2017 г. е последният ден на действие на прекратения трудов договор, следващият ден – 1.03.2017 г. е първият им работен ден при новия работодател (отново следва да се посочи, че още на 28.02.2017 г. е сключен трудовият им договор). Съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява чрез ден, месец и година, като в алинеи 2, 3 и 4 законодателят, чрез правната техника на фикцията, е регламентирал за целите на трудовия стаж какво се признава за ден, месец и година трудов стаж. Именно защото трудовият стаж се изчислява по посочения в чл. 355, ал. 1 КТ начин - чрез посочените мерни единици, е налице разлика между времето, през което трудовото правоотношение е съществувало и работното време. Работното време е времето, през което работникът непосредствено изпълнява трудовите си задължения, измерено в часове, а трудовият стаж е времето, през което работникът е работил по трудовото правоотношение – чл. 351, ал. 1 КТ. С оглед на това работното време се измерва в часове, а трудовият стаж – в дни, месеци и години.

Прекратяването на трудовото правоотношение настъпва от момента, за който страните по трудовото правоотношение са постигнали съгласие или едната страна, въз основа на даденото й от закона право, едностранно е прекратила договора. Този момент, за различните способи за прекратяване на договора, е различен – чл. 335, ал. 2 КТ, но общото винаги е, че това е изтичането на деня, в който е настъпил правопогасяващият юридически факт. За броенето на сроковете, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, са приложими разпоредбите на чл. 72 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед на регламентираното в чл. 72, ал. 1 ЗЗД основно правило на броене на сроковете срокът изтича в края на последния ден.

Следователно, в случая не е налице прекъсване на трудовия стаж. Лицата са заети непрекъснато независимо от смяната на работодателите. Не е налице период, в който тези лица могат да се приемат за неактивни.

Това значи, че тези 26 лица не са имали качеството неактивни, нито безработни, към датата на включване в проектните дейности, поради което законосъобразно УО е приел, че същите не попадат в целевата група по договора и по схема "Ново работно място 2015".

В тази връзка неправилни са и изводите на съда, по отношение на констатираното от УО частично изпълнението на индикаторите по проекта и неверифициране на разходите по дейност "Закупуване на софтуерно и хардуерно оборудване и внедряване на Единна система за управление на бизнеса".

Неправилно е тълкуването на съда за смесване на производствата по верификация и налагане на финансова корекция.

Не съществува нормативно ограничение за УО с един акт да извърши верификация на разходите по постъпило искане за плащане и да открие производство по определяне на финансова корекция. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи. Изискването за допустимост на разходите и процедурата по тяхната верификация е гаранция, че средствата ще бъдат разходвани по начин и за цели, които са предмет на одобрения от органа проект. Ако в хода на проверката за допустимост на разходите УО установи наличието на нередност, той е длъжен да открие производство по определяне на финансова корекция.

Наред с това процедурата по администриране на нередност и процедурата по определяне на финансова корекция са две самостоятелни процедури, което предопределя и различния фактически състав, при който се осъществяват. Процедурата за администриране на нередност е елемент на управлението и контрола на оперативната програма. Член 69, ал. 2 и 4 ЗУСЕСИФ регламентира, че процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган и въз основа на подаден сигнал от орган, юридическо или физическо лице. Съгласно чл. 69, ал. 5 ЗУСЕСИФ управляващият орган поддържа регистър на постъпилите сигнали и установените нередности. Въз основа на делегацията от чл. 69, ал. 6 ЗУСЕСИФ Министерският съвет е приел Наредбата за администриране на нередностите по Европейските структурни и инвестиционни фондове, която регламентира подлежащите на вписване обстоятелства, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередностите. Процедурата по определяне на финансова корекция е регламентирана в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и се провежда тогава, когато в резултат на администрирането на сигнала, органът е установил наличие на нередност, т. е. установил е основанието по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за определяне на финансова корекция.

Видно от оспорения акт никакво смесване на двете производства – по верификация и по определяне на финансова корекция, не е налице. Органът ясно, точно и конкретно е посочил, че установява нередност, която ще бъде регистрирана в съответните електронни системи и в Регистъра за сигнали и нередности на УО. Тоест, открива производство по определяне на финансова корекция и на основание чл. 73, ал. 2 дава възможност бенефициентът да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.

Очевидно от оспорения акт е, че органът е осъществил верификация на допустими разходи, като в рамките на производството по верификация е открил такова по определяне на финансова корекция.

Частта от решението (т. 3), с която се установява нередност и на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ се дава възможност на бенефициера в 14-дневен срок да представи възражения по основателността и размера на предложените финансови корекции, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като в ал. 2 е предвидено, че преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съгласно ал. 3 на чл. 73 ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения.

С т. 3 от оспореното решение се слага началото на предвидената процедура по определяне на финансова корекция, поради което, по силата на чл. 21, ал. 5 АПК не е индивидуален административен акт. Действително, в административния акт е посочен размерът на финансовата корекция по всички установени нарушения, но това не е обвързано с никакви неблагоприятни за него правни последици. Напротив, изрично е посочено, че в случай на несъгласие с направените констатации, бенефициерът има право да представи писмени възражения и да ангажира доказателства. По този начин административният орган е изпълнил задължението си по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, да предостави възможност на лицето да вземе участие в производството по евентуалното издаване на решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за налагане на финансова корекция. Това решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и ще подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ.

Видно от изложеното решението на съда, в частта, с която е отменил административният акт в тази му част (т. 3), е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Същевременно в оспорения административен акт е прието, че Дейност 3 по проекта "Закупуване на софтуерно и хардуерно оборудване и внедряване на Единна система за управление на бизнеса" е пряко засегната от констатираното неизпълнение на индикаторите по проекта, тъй като цялата система, включваща софтуера и хардуера са предназначени за ползване на всички лица от целевата група, които е следвало да бъдат назначени по проекта.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. 2 ЗУСЕСИФ, в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Посочената разпоредба позволява сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Това, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този извод. Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата.

В тази връзка изводът за незаконосъобразност на решението в частта му от 2. 1. до 2. 26. е неправилен.

По отношение на отказа за верификация на разходи по дейност 4 "Информиране и публичност на проекта" - т. 2. 27 и 2. 28. първоинстанционният съд приема, че е налице противоречие между фактическото и правно основание в посочената част на оспорения акт. Мотиви в подкрепа на този извод не са изложени.

Органът е приел посочените разходи за недопустими, тъй като в административния договор е заложено създаване на интернет страница на проекта, като "на интернет страницата своевременно се публикува информация за текущия напредък и съобщения към евентуални партньори, когато са необходими такива за осъществяване на определена дейност от проекта. ". В резултат от дейността е планирано "Създадените средства за визуализация и печатни материали са предпоставка за постигане на информираност и разпространение на проектните резултати. ". Органът е установил, че изработеният в рамките на проекта интернет сайт съдържа кратка информация за финансирането, предвидено по проекта, и планираните цели. Липсва информация от текущото изпълнение на проекта и постигнатите резултати. Освен това страницата е доставена и приета с приемо-предавателен протокол на 29.11.2017 г., 1 месец преди края на проекта, така че същата не е било възможно практически да се използва, за да се публикува информация за текущия напредък и съобщения към евентуални партньори. Констатирано е, че страницата не отговаря на описанието в договора и не е изпълнила целите, за които е предвидено да бъде създадена, съобразно предвиденото в административния договор.

Видно от оспорения акт, правното основание за отказа от верификация на тези два разхода е посочено като: по т. 2. 27. – чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ за интернет страницата, и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ за визуализация на оборудването, а по т. 2. 28. – чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ за интернет страницата и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ за визуализация на оборудването. И по двете точки, словесното изписване на приетите правни основания е идентични: "Разходите за изработка на интернет страницата не са допустими за възстановяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 (т. 2 по т. 2. 28.) от ЗУСЕСИФ, тъй като същият не е изпълнил целите, за които е предвидено да бъде създаден съгласно описанието на административния договор. " Видно от словното описание на приетото от органа правно основание, и в двата случая става въпрос за т. 2 на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Очевидно, налице е техническа грешка в посочената в т. 2. 27. т. 4 на разпоредбата, която в конкретния случай не е довела до невъзможност бенефициера да осъществи защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност, тъй като волята на органа е ясно изразена.

В случая става въпрос за разход, който е направен за продукт, несъответстващ на одобрения с подписания административен договор проект, поради което и представлява разход, неотговарящ на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Що се отнася до втория разходи по тези две точки – разходът за визуализация на оборудването, то чрез комбинацията от правни норми – чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ органът е постигнал правният ефект на чл. 64, ал. 1, предложение 2 ЗУСЕСИФ, тъй като става въпрос за отказ да се верифицира разход, по отношение на който е започнала процедура по определяне на финансова корекция с оглед на установената нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

Първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно решението и в частта по т. 2. 29 до 2. 31., с което УО е приел за недопустими за възстановяване отчетени разходи за организация и управление, поради надвишаване на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС № 189 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и Насоките. Отказът от верификация на разходите по останалите дейности по проекта са довели до надвишаване на допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи на разходите за организация и управление, поради което решението на УО и в тази му част е законосъобразно.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му по т. 2 е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

Законосъобразността на оспорения акт по т. 2 прави законосъобразно решението, в частта му по т. 4, тъй като не се променя размерът на сумата за възстановяване към УО.

С оглед гореизложеното, съдът следва да обезсили като недопустимо обжалваното решение, в частта, с която е отменено решението, в частта по т. 3, "с която е установена нередност при изпълнение на административния договор" и да остави без разглеждане жалбата на "Флоримонт" ЕООД срещу решението в частта по т. 3, като прекрати производството по адм. дело № 6893/2018 г. в тази му част.

Съдът следва да отмени като неправилно решението в останалата част. Делото е изяснено от правна страна, поради което съдът следва да отхвърли подадената жалба на "Флоримонт" ЕООД като неоснователна.

При този изход на спора частната жалба срещу Определение № 2677 от 5.04.2019 г. също е основателна, тъй като предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК не са налице. Определението следва да бъде отменено.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди "Флоримонт" ЕООД да заплати на Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на по 200, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд