Решение № 12403 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2012 г.

Решение № 12403 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Светославов Ръжанков, от гр. София против решение № 3055/07.06.2012 г. по адм. дело № 6930/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че придобиването на изискуемия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО учителски осигурителен стаж от 30 години в един последващ отпускането на пенсията момент, е неотносим към правото на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Относимите факти по спора сочат, че жалбоподателят се е пенсионирал при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО като към него момент е имал учителски стаж 24 години, 08 месеца и 02 дни. След пенсионирането си е продължил да работи и в периода 20.03.2003 г. - 08.08.2010 г. е придобил допълнително учителски стаж в размер на 07 години, 04 месеца и 18 дни. С този стаж, общият му учителски стаж е надвишил 30 години, което го е мотивирало да подаде искане за отпускане на добавка по § 5 от КСО. Пенсионните органи са постановили откази, приемайки че изискуемия стаж не е бил наличен към момента на пенсионирането. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил оспорването по жалба на Иван Светославов Ръжанков срещу решение № 229/06.04.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4103196665/7 от 14.01.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в частта му, с която на жалбоподателя е отказано изплащане на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете като от 31 декември 2011 г. този осигурителен стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. С § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО е предвидено на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1, от КСО да се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1. С атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд правилно е приел, че релевантни за правото на добавка са кумулативно изискуемите основания - придобито право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и лицето да не се е пенсионирало при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че съюзът "и" в съчетание с различните глаголни времена "са придобили", "се пенсионират" обосновава, че се обхващат онези случаи на учители, които са имали право на ранно пенсиониране, но не са се ползвали от него, а са се пенсионирали при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. Това изискване не е изпълнено спрямо жалбоподателя Ръжанков, защото към датата на заявлението за отпускане на пенсия, макар и да е имал навършена възраст 62 години, той не е притежавал учителски стаж в размера предвиден по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО - 30 години. В оспореното съдебно решение, административният съд правилно е приел, че преценката на правото по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО в качеството му на условия за отпускане на спорната добавка е възможна само спрямо момента на освобождаване от учителска длъжност при прекратяване на трудовото правоотношение преди пенсионирането. Допълнително придобит след пенсионирането учителски стаж не е основание за нова преценка, тъй като законодателят императивно я е изключил с изричното уточняване на момента на извършването й. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение