Решение № 792 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2008 г.

Решение № 792 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Д. В. М. против решение от 7.01.08 г. по гр. дело № 1443/07 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 17.05.07 г. по гр. дело № 1918/06 г. на Варненския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. В. М. сумата от 8 800 лв., представляваща дължимото по отчетна сделка по договор за поръчка от 31.07.03 г. като припадаща се част от продажбата на недвижим имот, ведно със законната лихва от 7.03.07 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен. Ответникът по касационната жалба А. М. моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са братя - на В. М. Г. наред с преживялата съпруга Я, тяхна майка. С пълномощно № 4* от 31.07.03 г. на нотариус Т. М. А. М. е упълномощил брат си Д. М. да го представлява при продажбата на дела му от наследствен недвижим имот, намиращ се в м. "М", както и да получи и предаде на близките му или на него полагаемата се от продажбата сума. С нот.акт № 190/04 г.е извършена продажба на сънаследствения имот за сумата от 52 807 лв., която е платена на продавачите. Спорно било по делото дали сумата 8 800 лв., представляваща частта на А. е предадена на майката Я. Г. като негова близка. За установяване на този факт ответникът е представил разписка, изходяща от нея, оспорена от ищеца досежно верността на съдържанието й. Съдът е изложил съображения, че в тежест на ответника, като ползваща се от частния документ страна, е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и при липса на други ангажирани доказателства по делото за получаване на процесната сума от майката, е направил извод за основателност на предявения иск. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Правилна е правната квалификация на спорното материално право - чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват касиране на обжалвания съдебен акт. В чл. 75 от ЗЗД е установено правилото, че длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители, за да се освободи от задължението. В случая такова изпълнение не е налице. Спорът е за това дали има изпълнение, направено на трето лице- майката на страните, попадаща в категорията"близки". Истинността на частния свидетелстващ документ, какъвто представлява разписката, съставена във връзка с изпълнението на ответника на задължението му по отчетната сделка, е оспорена от ищеца. Съгласно чл. 154, ал. 3, изр. 2 от ГПК (отм.) тежестта за доказване истинността пада върху ответника, който я е представил. За това той не е ангажирал никакви доказателства и правилно съдът е приел, че не е доказано точно изпълнение по отчетната сделка. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.