Решение № 10020 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2014 г.

Решение № 10020 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град срещу решение № 2 от 02.01.2014 г. по адм. д. № 8148/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 43 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Жана Христова Петрова, от гр. София, чрез особения си представител адвокат Иванчева, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 10.02.2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С решение № 2 от 02.01.2014 г. по адм. д. № 8148/2013 г., Административен съд - София-град, Първо отделение, 43 състав, е отменил решение № РО-585 от 17.07.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 9303086392 от 07.03.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-град, в частта му относно отказа за изплащане на наследствена пенсия на жалбоподателката за периода 29.09.2005 г. до 31.12.2009 г. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон в частта му, с която е отменено решение № РО-585 от 17.07.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 9303086392 от 07.03.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-град, в частта му относно отказа за изплащане на наследствена пенсия на Жана Христова Петрова, от гр. София, за периода 29.09.2005 г. до 31.12.2008 г. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Анета Антова Попова, от гр. София, в качеството й на законен представител на дъщеря си Жана, е подала заявление вх. № 999253 от 29.09.2005 г. за отпускане на наследствена пенсия от наследодателя Христо Николов Петров. Между страните също така не е било спорно, че независимо от дадените указания в тримесечния срок, регламентиран в чл. 1, ал. 5 НПОС, Попова не е представила удостоверение, от което да бъде установено, че дъщеря й е наследник на цитираното лице. С разпореждане № 9303086392/2 от 10.03.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - София-град, е отказано отпускането на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Жана Христова Петрова. С решение № 892 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 525/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, е отменено решението от 07.12.2011 г. по гр. д. № 1853/2011 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 брачен състав и вместо него е постановено признаване за установено по иска, предявен от Жана Анетова Попова против Васил Николов Петров от гр. Горна Оряховица и Соня Николова Петрова от гр. Варна, като наследници на починалия Христо Николов Петров, че последният е баща на детето Жана Анетова Попова, родена на 08.03.1993 г. Цитираното решение е влязло в сила на 10.08.2012 г. Жана Петрова е подала заявление с вх. № МП-100899 от 28.11.2012 г., с което е представила цитираното решение и удостоверение за наследници с молба да й бъде отпусната наследствена пенсия, считано от 29.09.2005 г. С разпореждане № 9303086392 от 07.03.2013 г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-град е отпуснал наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодателя Христо Николов Петров от датата на първото заявление - 29.09.2005 г., но е постановено при изплащане на пенсията да се спази разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО, като е прието, че вземанията за пенсия за годините от 2005 до 2009 са погасени по давност. Вземанията за пенсия за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. да бъдат изплатени на правоимащото лице. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани основанията по чл. 99 КСО. В разпоредбата на чл. 99, 1, т. 1 КСО е предвидено, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за гражданско състояние. В случая такива доказателства са влязлото в сила решение № 892 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 525/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав и удостоверение за наследници изх. № 95 00-4609 от 12.11.2012 г., които са представени със заявление с вх. № МП-100899 от 28.11.2012 г. Съгласно чл. 12, ал. 6 НПОС, по реда на ал. 1 - 5 се изменят или отменят разпореждания, когато в териториалното поделение на НОИ са представени документи, отнасящи се до правото на пенсията, както и до началната дата на отпускането й, а разпоредбата на чл. 12, ал. 3 НПОС предвижда изплащането на пенсията за минало време да се извършва при спазване разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО. Според последната, вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Като не е съобразил цитираните по-горе разпоредби, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. В тази връзка са решение № 10358 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2010 г., VI отд., решение № 10457 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2012 г., VI отд. и др. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на нормата на чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са специални нормативни актове, регламентиращи отпускането на пенсии, чиито текстове относно института на давността дерогират общата разпоредба на чл. 114, ал. 1 ЗЗД по силата на правилото "специалният закон дерогира общия". Предвиденият в чл. 105, ал. 2 КСО тригодишен давностен срок намира своето оправдание с голямата обществена значимост на фондовете на Държавното обществено осигуряване, които са източник на доходи на много български граждани и неустановеността на вземанията от тях за продължителен период от време определено противоречи на обществения интерес. Наред с това не следва да се забравя, че ежегодно Народното събрание приема Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване, в който се залагат конкретни суми, които не могат да бъдат надвишавани. В случая не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 172 ДОПК, тъй като само вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи и за задължителни осигурителни вноски са публични задължения по силата на чл. 162, ал. 2, т. 2 и 4 ДОПК и като такива попадат в обхвата на ДОПК. Това не се отнася до вземанията на гражданите от НОИ. В чл. 105, ал. 2 КСО е посочен тригодишен давностен срок на вземането на гражданите за пенсия. В чл. 115, ал. 2 КСО са уредени основанията за прекъсване на давностния срок само по отношение на вземания на НОИ, но не и по отношение на вземания от НОИ. При тази празнота в Кодекса несъмнено трябва да се приложат разпоредбите на чл. 116 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка е решение № 4612 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2011 г., VI отд. В Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на Върховния съд е прието, че по силата на чл. 116, б. "б" ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или възражение или искане за почване на помирително производство. Времето, изтекло от началния ден на вземането до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок, без да е възможно сумирането на сроковете, изтекли преди и след прекъсването. Няма никакво съмнение, че искът или възражението могат да бъдат предявени не само пред съд, а и пред особена юрисдикция, ако законът отнася спора към нейната компетентност. Националният осигурителен институт и неговите териториални поделения, по силата на КСО са оправомощени да разглеждат искания за пенсии. Но направеното със заявление вх. № 999253 от 29.09.2005 г. искане за отпускане на наследствена пенсия на Анета Антова Попова, от гр. София, в качеството й на законен представител на дъщеря й Жана Христова Петрова, не е било уважено, поради непредставяне на доказателства относно произхода на дъщерята Жана от Христо Николов Петров. Издаденото разпореждане за отказ за отпускане на наследствена пенсия не е било обжалвано и е влязло в сила. Съгласно чл. 116, б. "б", предложение второ ЗЗД, ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. При така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 105, ал. 2 КСО, правилно административният орган е приел, че вземанията за наследствена пенсия на Жана Христова Петрова за периода 2005 г. до 2008 г. са погасени по давност. Но той, приемайки, че вземанията за пенсия за 2009 г. са погасени на 01.01.2013 г., не е съобразил, че Жана Петрова е подала заявление с вх. № МП-100899 на 28.11.2012 г., т. е. преди 01.01.2013 г. Ето защо се приема, че вземането за пенсия за 2009 г. не е погасено по давност. Посочената разпоредба не държи сметка за периодичността на плащанията за пенсии. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,