Решение № 13678 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба от дирекция Инспекция по труда Благоевград, чрез процесуален представител против решение 1808 от 5.03.2024 г. постановено по адм. д. 2162/2023 г., по описа на Административен Съд - Бургас с което по жалба на И. В. К. е отменено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение 23085209/26.10.2023 г. и предписание 23085209/26.10.2023 г., издадени от главен инспектор в отдел БТКД при дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, от АПК. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът И. В. К., в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Б. Б. А. с писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и заявява, че не желае да бъде в трудови правоотношения с И. В. К.. Ответник Т. Г. К. - Главен инспектор в Отдел БТКД при Д ИТ със седалище гр. Благоевград не взема отношение Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение 23085209/26.10.2023 г. и предписание 23085209/26.10.2023 г., издадени от главен инспектор в отдел БТКД при дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград И. В. К., като работодател да предложи на работника Б. сключване на трудов договор. От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.09.2023 г. в 11. 30ч. служители на дирекция Инспекция по труда Благоевград извършили проверка по работни места на строителен обект - едноетажна жилищна сграда с гараж, находящ се в Комплекс Зорница фемили естейт , м. Кръсто , в землището на [населено място], общ. Сандански, на който строително-монтажните дейности на този етап се изпълняват от И. К.. При проверката на обекта е бил заварен да работи лицето Б. Б.. При постановяване на решението си съдът се е позовал на доказателствата, събрани в административното производство и показания на разпитани от съда свидетели, които са кредитирани като достоверни. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че обжалваното предписание е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са изяснени относимите обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Развити са съображения, че посоченото нарушение е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, съобразно които по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Първоинстанционният съд е приел, че няма данни, нито доказателства за извършвана трудова дейност от Б. Б. А. в дружеството преди датата на проверката. При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е формиран решаващ извод, че безспорно е установено присъствието на Б. Б. А. в района на строителния обект. По време на проверката от служители на Д ИТ Благоевград, той и св. Д. П. Д. да обядват. Според констативния протокол Б. е заварен да разчиства отпадъци, за което св. Д., не отрича, доколкото тази работа е била епизодична, свързана с посещението на ответника по касационната жалба И. К. на обекта, към който имал намерение да придобие собственост. Първостепенният съд е обсъдил представените доказателства, във връзка с това, като е отбелязал неотносимостта им към оспорвания административен акт. Правилно е обсъждането на първостепенният съд по отношение доказателствената сила на представената и определяща, като юридически факт декларация по чл. 402 от КТ, на базата на която административният орган издава предписанието по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Административният съд е посочил правилно съображенията си, да не кредитира тази декларация, като единственото доказателство, от което е изведен правен извод, за предоставяне на работна сила от Б. в полза на И. К.. Последното, при правилно разпределена доказателствена тежест не е безспорно установено, както се приема в оспорваното съдебно решение. Декларацията е попълнена от лице с нисък праг на грамотност, от която като доказателствено средство не става ясно какви са елементите на трудово правоотношение неустановен размер на възнаграждение, неустановена длъжност на работник и другите факти, дали основание на долния съд да не признае доказателствената стойност на документа, характерът на който е обсъден в решението. Свидетелят Д., на разпита на когото е обърнато много внимание от страна на пълномощника на касационен жарлбоподател протокол от с.з. от двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, дава сведение за факти, как е проведена проверката на място, от което може да се приеме, че той и ответника са били на място, не във връзка с изпълнение на трудови функции спрямо И. К.. Поради това не може да бъде направен еднозначен и обоснован извод за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го белези. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали Б. е изпълнявал трудова дейност в обекта на Комплекс Зорница фемили естейт , където строителните дейности се изпълняват от Борго Ла Виня ЕООД търговско дружество, с което ответниците К. и Б. нямат никакви правоотношения. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е имало престиране на работна сила в изпълнение на трудови функции, за да се обоснове наличието на основание за квалифицирането на правоотношението като трудово. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че органите на дирекция Инспекция по труда Благоевград, не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение. Процесното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Установените противоречия в обстоятелствата, описани в административния акт и декларацията на Б., относно установеното работно време, продължителност, начало и край на работния ден, също водят до заключението за липса на трудово правоотношение. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че данните от собственоръчно попълнената декларация потвърждават, че е налице незаконосъобразно предоставяне на работна сила в конкретния казус. Същата не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ. В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е приел, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. В случая постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между И. В. К. и Б. Б. А., което на основание чл. 1, ал. 2 КТ, да бъде оформено като трудово. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касационната жалба И. В. К. - претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт дирекция Инспекция по труда - Благоевград, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр. 1 во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,