Решение № 8001 от 19.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Георгиев Пловдив ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в Пловдив, [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. А. Ботева, срещу Решение 340 от 24.02.2022 г., постановено по адм. дело 2479 по описа на Административния съд Пловдив за 2021 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Становище, изх. СТ-84-330 от 26.08.2021 г. на зам.-министъра на културата, с което не е съгласуван проект за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) План за регулация за УПИ V-зеленина, археология и клуб и УПИ VI-ритуален дом, кв. 61, Старинна градска част гр. Пловдив. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил изискуемата, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, проверка за законосъобразност на оспореното пред него Становище, изх. СТ-84-330 от 26.08.2021 г. на зам.-министъра на културата, на всички основания по чл. 146 от Кодекса. Посочва, че съдът не е извършил преценка на приложените от него, в качеството му на заявител, доказателства във връзка с образуваното административно производство по съгласуване или отказ за съгласуване на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство по реда на Раздел V от Глава пета на Закона за културното наследство (ЗКН), нито е изследвал, какво касационният жалбоподател е поискал от компетентния административен орган. Изразява становище, че административният съд е допълнил мотивите на обжалвания административен акт. Твърди липсата на мотиви в обжалваното решение. Сочи, че съдът не е обсъдил възраженията му, както и всички обстоятелства по конкретния казус, имащи правно значение за правилното решаване на спора. По тези съображения иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен, оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Претендира сторените в касационното производство разноски, за което прилага списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Ответникът зам.-министърът на културата, в писмен отговор от 04.05.2022 г. оспорва касационната жалба с твърдения за нейната недопустимост, алтернативно неоснователност. Иска оставането й без разглеждане, а в условия на алтернативност без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана по същество. По основателността на касационната жалба, настоящият състав на касационната инстанция приема следното: Обжалваният резултат е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 84, ал. 14 ЗКН по жалба на Д. Георгиев Пловдив ООД против Становище на зам.-министъра на културата, изх. СТ-84-330/26.08.2021 г., с което не е съгласуван проект за изменение на ПУП План за регулация (ПР) за УПИ V-зеленина, археология и клуб и УПИ VI-ритуален дом, кв. 61, Старинна градска част гр. Пловдив, подаден със заявление до Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) с вх. 7000-2515/22.02.2021 г., ведно с надлежната документация. Административният съд Пловдив е приел от фактическа страна, че с процесния ПУП ПР се предлага да се придаде част от УПИ V (частна общинска собственост, отредена за археология и зеленина) към УПИ VI (частна собственост) съгласно реалното ползване към настоящия момент. Проектното предложение предвиждало да се образува нов УПИ VI-519.1231, обществено обслужване, като се запази съществуващото застрояване. Съгласно проекта не се предлагало ново застрояване. Съдът е взел предвид, че сградата на [улица] (къща на Р. Петров) в УПИ VI, кв. 61 притежава статут на единична недвижима културна ценност с категория местно значение по смисъла на ЗКН и попада в границите на архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив , обявен с Постановление на Министерския съвет (ПМС) на Република България 143 от 02.05.1956 г. и Античен град Филипопол и Старинен Пловдив , който съгласно Приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН притежава статут на археологически резерват. Посочил е, че архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив" и археологическият резерват "Античен град Филипопол и Старинен Пловдив" са съставни елементи на ИЗ Филипопол-Тримонциум-Пловдив , групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж, обявен с Протокол 5/22.05.2000 г. на Националния съвет по опазване на паметници на културата (НСОПК), утвърден от министъра на културата. Приел е посоченото, като мотиви на отказа за съгласуване на проекта за изменение на ПУП ПР за УПИ V и УПИ VI в кв. 61, Старинна градска част гр. Пловдив, че предложението за промяна на регулацията не допринася за опазването на единичната и груповата недвижими културни ценности и че УПИ V е отреден за зеленина, археология и клуб, като следва да се запази в съществуващите си граници. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че оспореното Становище на зам.-министъра на културата, изх. СТ-84-330/26.08.2021 г., се явява законосъобразен индивидуален административен акт. Отхвърлил е като неоснователни, доводите на касационния жалбоподател, че актът е издаден от некомпетентен орган. Приел е, че становището е издадено при условията на надлежна делегация, допустима от закона и реализирана по силата на Заповед РД 09-434 от 25.05.2021 г. на министъра на културата (от л. 31 до л. 33 от адм. дело 2479/2021 г. по описа на Административния съд Пловдив), Заповед РД 09-476/03.06.2021 г. на министъра на културата (л. 34 41, пак там) и Заповед РД 09-477/04.06.2021 г. на министъра на културата (л. 42 43), и при условията на заместване Заповед РД 09-796 от 19.08.2021 г. на министъра на културата (л. 45). За неоснователни е счел доводите на дружеството, че компетентният административен орган не се е произнесъл в срока по чл. 84, ал. 1 ЗКН. Определил е този срок като инструктивен. Посочил е, че неспазването му, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на крайния акт. На следващо място съдът е приел за достатъчни мотивите, изложени в оспорения пред него индивидуален административен акт. Подчертал е, че е правно ирелевантно за предмета на спора, респ. не се отразява на законосъобразността на становището, обстоятелството, какво е фактическото ползване на придаваемата част от УПИ V зеленина, археология и клуб и откога е това фактическо ползване. Аргументирал се е, че във времето е променена собствеността на имота, притежаван от жалбоподателя, а процесния УПИ V зеленина, археология и клуб е общинска собственост и е в обществен интерес отреждането за археология и зеленина да се запази в съществуващите граници, така както е прието в Становище на директора на НИНКН, изх. 7000-2515/02.07.2021 г. (л. 30 от първоинстанционното дело). За ирелеватни по отношение законосъобразността на оспореното становище е определил и обстоятелствата, изложени в жалбата, че главният архитект и Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ) на Община Пловдив са дали положителни становища за извършване на процесното изменение на регулационния план. Изложил е съображения относно целта на ЗКН за опазването и закрилата на културното наследство на Република България, която обвързал с предвиденото изискване за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН, положителният резултат от което, е посочил като императивно условие за издаване на крайния акт, приключващ производството по одобряване на ПУП. Формирал е решаващия извод, че оспореното пред него Становище на зам.-министъра на културата, изх. СТ-84-330/26.08.2021 г., е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Приел е също така, че актът е съобразен с целта на ЗКН. Мотивиран по този начин, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Георгиев Пловдив ООД против становището на зам.-министъра на културата. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно. Необоснован и неправилен е изводът на административния съд, че оспореният пред него отказ е мотивиран. Съгласно чл.84, ал.13 от Закона за културното наследство (ЗКН), отказът за съгласуване се мотивира писмено. В конкретния случай в оспорения отказ липсват мотиви, а е формиран само извод, че предложението за промяна на регулацията не допринася за опазването на единичната и груповата недвижими културни ценности. Този извод, обаче, не е обоснован с конкретни съображения, защо е така и въз основа на какви данни и информация е формиран. Видно от оспорения акт е, че в конкретния случай става дума за закрила и опазване на архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник на културата от възрожденския период с категория "местно значение" със статут на единична недвижима културна ценност, както и за архитектурно-исторически резерват, които са съставни елементи от групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж. От оспорения акт не става ясно, какъв е режимът за опазване на въпросните недвижими културни ценности, какви са предписанията за опазването им и какви са допустимите намеси ( чл.79 ЗКН). Липсват данни също така, какво е предвиждането на плана за опазване и управление за конкретния археологически резерват, какъвто следва да е изготвен и да съществува съгласно чл. 81, ал.4, т.2 и 3 ЗКН. Липсват изложени конкретни съображения от административния орган, предложената промяна на регулацията, по какъв начин ще се отрази на единичната и груповата недвижими културни ценности и защо тя ще е с негативен ефект за опазването им . Липсата на конкретни мотиви, обосновали извода на административния орган, формиран в оспорения административен акт, препятстват проверката на съда относно неговата обоснованост и правилност. Като е стигнал до друг решаващ извод, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени и оспорения отказ, а преписката се върне на министъра на културата за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда. С оглед изхода на спора, на касатора в настоящото производство следва да се присъдят разноските, направени пред касационната инстанция в общ размер от 670 лева. Те са своевременно поискани и са доказани с банков документ за внесена д.т. по сметка на ВАС и договор за адвокатска услуга с адв. А. Ботева, с уговорено и платено възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд