Решение № 10160 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2009 г.

Решение № 10160 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по жалба на Община Пловдив срещу решение № 1338/17.12.2008 г. по адм. д. № 365/2008 г. на Административен съд Пловдив, с което общината е осъдена да заплати на Деница Желязкова Желязкова от гр. Пловдив сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за периода 31.12.2006 г. - 18.12.2008 г. за причинени неимуществени вреди от изградената и поддържана архитектурна среда, която затруднява придвижването и достъпа й до публични места, както и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, осъдена е да преустанови дискриминационното третиране на Деница Желязкова Желязкова, изразяващо се в изграждане и поддържане на недостъпна за нея архитектурна среда, както и да се въздържа за в бъдеще от изграждане и поддържане на недостъпна за хората с увреждания архитектурна среда. Излагат се доводи за необоснованост на решението, като постановено без да са взети предвид всички доказателства, от които се установява, че общината е осъществила много мероприятия за поддържане на адаптирана за хора с увреждания архитектурна среда - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, в което излага съображения за законосъобразност на решението. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба- съдът е обсъдил всички доказателства и е взел предвид, че общината частично е изпълнила задълженията си произтичащи от чл. 32 от ЗИХУ. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна по делото за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява недопустимост на съдебното решение. В исковата молба подадена до административния съд се претендира, на основание чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 74 ал. 2 от ЗЗД, осъждане на Община Пловдив да заплати на ищцата обезщетение за описаните неимуществени вреди, произхождащи от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за периода от 31.12.2006 г. до завеждането на иска, законната лихва, считано от 31.12.2006 г. както и осъждане общината да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Претендират се вреди произхождащи от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от ЗИХУ. В забележката към исковата молба е заявено, че са предявени искове по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Правно основание на предявените искове е чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр., поради което са подсъдни на районния съд. Съгласно чл. 71 от ЗЗДискр., извън случаите по раздел I (Производство пред КЗД) всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска : 1. установяване на нарушението, 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и 3. обезщетение за вреди. В исковата молба ищецът се позовава и на неизпълнение на задължението на ответника по пар. 6 от ПЗР на Закона за интеграция на хората с увреждания, в срок до 31 декември 2006 г. до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери, като твърди, че вредите са причинени от противоправното бездействие на ответника и че неизпълнението на законовите задължения на ответника представлява дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Не се претендира обезщетение от бездействие на административен орган или длъжностно лице за което отговаря общината, а за вреди от дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и не е приложима разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, съгласно която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр., в случаите по раздел I (Производство пред КЗД) всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а съгласно ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Изискването на закона е да е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация - в случаите по раздел I от ЗЗДискр. Претенцията в исковата молба за присъждане на обезщетение не се основава на проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по раздел I от ЗЗДискр., с решение по което да е установено нарушение на закона. В исковата молба се посочва решение № 31/11.07.2006 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е дадено предписание на всички министри, областни управители, общински съвети, кметове на общини, райони и населени места и кметски наместници за привеждане на архитектурната среда на стопанисваните от тях сгради в съответствие с изискванията на пар. 6 от ПЗР на ЗИХУ. Предписанието е направено преди изтичане на срока по пар. 6 от ПЗР на ЗИХУ и не представлява решение на комисията, установяващо нарушение, нарушител и засегнато лице. Липсва проведено производство пред КЗД по раздел Първи от ЗЗДискр, установяващо конкретно нарушение. След като ищецът е избрал съдебния път за защита, предявените претенции са с основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. и се разглеждат от районния съд, който в мотивите си може да установи нарушение на ЗЗДискр., евентуално да осъди общината да заплати обезщетение за вредите и да преустанови нарушението. В случаите при проведено производство пред КЗД, по раздел I от ЗЗДискр., установяващо нарушение, по иск за присъждане на претендирано обезщетение за вреди въз основа на установителното решение на комисията, компетентността на съдилищата е различна: искът за обезщетение се предявява по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите (пред районния съд или окръжния съд по реда на ГПК) и по реда на ЗОДОВ, препращащ по чл. 1 ал. 2 към реда на АПК, когато вредите са причинени от държавни органи или длъжностни лица (пред административния съд). В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, като неравенство в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация. Административният съд не може да установява дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. и да постановява осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за бъдеще от по- нататъшни нарушения. Исковете по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. са в приложното поле на материалната компетентност на общите съдилища. (В този смисъл определение № 55 от 27.07.2009 г. по адм. д. № 35/2009 г. и определение № 54 от 27.07.2009 г. по адм. д. № 15/2009 г. на Смесен петчленен състав на ВАС и ВКС). Предявените в исковата молба претенции по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр., при непроведено производство по раздел I от ЗЗДискр, са от компетентността на районния съд, поради което решението на административния съд следва да се обезсили и исковата молба по предявените искове с основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр., да се изпрати по подсъдност за разглеждане на Районен съд Пловдив. Водим от изложеното и на основание 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение